Историята на честването на Празника на труда 1-ви май се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарни социални права. Началото се поставя на 1-ви май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
Първи май започва да се чества като Ден на труда и работническата солидарност от 1904 г., но неговото начало е свързано с бунта на площад „Хеймаркет“ в Чикаго на 1 май 1886 г., където се събират 65 хиляди стачкуващи работници, и където са ранени 200 и убити няколко от тях.
Въпреки, че синдикални и работнически протести, случили се в Чикаго и в САЩ през 1886 г., са причината точно Първи май да бъде обявен за международен Ден на труда, в САЩ и в Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември.
В страните от бившия соцлагер пък смисълът на уважение на наемния труд и постигане на социални права, който е смисъл и на Празника на труда 1-ви май, се официализира и фетишизира. В бившия Съветския съюз и в Китай на този ден се правят дори военни паради.
.
Бунтът на „Хеймаркет“
.
Бунтът на „Хеймаркет“ е масов работнически протест, състоял се в Чикаго на 1-ви май 1886 г.
По онова време в американската организация „Рицари на труда” вече членуват над 700 000 работници. На този ден в Чикаго е свикана обща стачка, която издига „утопичното” искане за 8-часов работен ден. Стачниците за кратко време достигат 65 000 и властта е „под пара“. Полицията, подпомогната от агентите на детективска агенция „Пинкертън“, напада мирния протест, стреля и ранява над 200 души и убива няколко от тях.
На 4 май е свикана демонстрация срещу полицейското насилие. Сблъсъците стават ожесточени, на пл. „Хеймаркет“ избухва бомба и убива полицай на място, а 7 други умират по-късно. Атентаторът не е заловен, но за сметка на това са арестувани и осъдени 8 анархисти – Оугъст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб. Оскар Нийбе е осъден на 15 години затвор, останалите – на смърт. Луис Линг се самоубива, като сдъвква в килията си капсула динамит. Губернаторът смекчава присъдите на Фийлден и Шваб на доживотен затвор. Спайс, Фишер, Парсънс и Енгел са обесени на 11 ноември 1887 г., известен като „Черния петък”.
Случаят се смята за една от най-големите грешки в историята на американското правосъдие. 6 години след екзекуциите губернаторът на Илинойс подписва заповеди за помилване на останалите 3 осъдени, признавайки, че и те, и обесените са били невинни.
През 1889 г. учредителен конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.
През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. 1-ви май оттогава се чества като Ден на труда и на международната работническа солидарност.
*
В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за „трудещия се човек“. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 г.
Във Великобритания отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. Предложения през 2011 г. са правени празникът да се премести през септември, в синхрон със САЩ и Канада, но засега това не е направено.
В страните от бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той беше отбелязван някога дори с военни паради.
Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.
Денят на труда е сред официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно, тъй като тогава в социалистическите страни на неговото честване се отдава голямо значение – в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа.
След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви.
(По материали от Уикипедия)
–––––––––
Първомайският парад в Москва през 1950 г.
http://youtu.be/rv7VQUblydw
