Борбата срещу мафията в България бележи известен напредък. Все още обаче залавяни и осъждани биват единствено дребните риби, а босовете остават недосегаеми, критикуват американски експерти. Те дават някои полезни съвети.
„Дълго време България просто не искаше да признае, че в страната съществува добре развита организирана престъпност. Това се случи едва след като бе оказан силен натиск – както отвън, така и отвътре“, казва шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.
Специализираните съд и прокуратура, започнали работа в началото на 2012-та, са безспорен успех за България. Щедрата професионална и материална помощ от страна на Брюксел, Германия, САЩ, Испания и още няколко западноевропейски държави правят възможни многобройните програми и обучения в подкрепа на специализираното наказателно преследване в България.
Европа и САЩ обаче все още са силно разтревожени от перспективата България да остане „черна дупка“ на европейската карта, от която издирвани в цял свят мафиоти ръководят престъпните си мрежи под закрилата на български подкупни политици, прокурори, съдии и полицаи.
Крехки успехи и тихи провали
Чуждестранните експерти и българските им колеги виждат редица препъни-камъни в българския Закон за Специализираните съд и прокуратура. „Той не ни освобождава от дребните разследвания и дела, които отклоняват само време и ресурси от значимите цели, заради които всъщност са създадени тези институции“, оплаква се шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.
Той дава за пример Испания и Франция, където специализираните за борба срещу мафията прокуратури разследват по собствени преценки само сериозни престъпния на сериозни банди. Костов допълва: „Редом с подобни случаи в България ни се налага да разследваме и съдим крадци на кабели в Плевенско или пък заплахи на полицаи към техни комшии. Благодарение на това успяваме да подобрим статистиката за нашата ефективност и резултатност. Но какво следва от това пилеене на усилия за обществото, което очаква от нас резултати срещу най-тежките посегателства?“
Федералният прокурор на щата Пенсилвания Робърт Ливърмор, който съветва и наставлява колегите си от софийската Специализирана прокуратура, изтъква, че в България правоприлагането се справя нелошо с онези членове на криминалните структури, които си „цапат ръцете“ с кървави престъпления. „Това обаче са най-ниските нива в йерархията на организираната престъпност. Когато стигнат до шефове на банди и особено до босове на големи престъпни организации, разследванията и делата в Специализираните прокуратура и съд удрят на камък, защото големите мафиоти се укриват добре, те са зад кулисите и не си цапат ръцете. Събирането на достатъчно годни доказателства и сега е проблем на българската прокуратура. Все още няма българско решение на този български недостатък.“
Според Ливърмор, гарантът за постигане на успех в борбата срещу мафията е работата на прокуратурата с агенти под прикритие. „Най-големи резултати се постигат при сътрудничеството с разкаяли се или заплашени членове на бандите. Тяхната искреност и принос за процесите срещу босовете подлежи на строга проверка, която да докаже, че информацията им се потвърждава от специални разузнавателни средства и банкови трансфери. Съветът ми е България да приеме закон за използване и закрила на разкаяли се мафиоти, както и регистър за лесно откриване на титулярите на банкови сметки и трансфери“, предлага Ливърмор.
Информация в Испания се набавя за един час, в България – за седмици
Дали при новия вътрешен министър борбата срещу мафията ще бележи повече успехи?
Светлозар Костов споделя мнението на американския си колега. Шефът на специализирана прокуратура казва: „Един испански прокурор например в продължение на само един час може да се сдобие с пълното данъчно, банково и криминално досие на който и да е престъпен бос. А в България за това са нужни седмици. В Испания, Франция и Италия видях, че рамо до рамо с разследващите прокурори работят специално командировани екипи от митничари, банкови и данъчни експерти. На този фон специализираното българско обвинение действа буквално с голи ръце.“
А какво се случва в чужбина с конфискуваните пари, акции и активи на мафиотите? В Германия, Испания и Италия конфискуваните от престъпни организации средства се използват директно в борбата срещу мафията. С тях се финансират програми за защита на свидетели, а също и обучения на прокурори и съдии. Федералният прокурор Ливърмор е пресметнал, че за цяло десетилетие работа на българската Комисия за конфискация на на незаконно придобитото имущество досега са окончателно иззети едва 9 милиона лева парични и материални активи на банди и престъпни организации. „Но вижте, и в Съединените щати имаме корупция…“ – гласи многозначителният коментар на американеца.
Н. Цеков, Дойче Веле
