Жажда. Мъчи ме страшна жажда. Пресъхнал съм. Какво да правя? Отивам до чешмата, наливам си чаша вода и пия. Или отварям хладилника, взимам бутилка минерална вода, безалкохолно, бира…, и пия. Утолявам жаждата си. Вече не съм пресушен, не се измъчвам. Чувствам се комфортно, повече не мисля на тази тема, животът продължава.
Колко сме зажаднели за справедливост и възмездие? Колко сме пресъхнали от липсата им? Измъчваме ли се? Боли ли ни? Ако отговорът е да, тогава какво правим? – Нищо. Чакаме водата сама да дойде при нас. Някой друг да стане, да отиде до чешмата или хладилника, да ни налее чаша справедливост и да ни я поднесе учтиво или дори да ни помоли да я изпием, да се спасим. Тогава грабваме чашата, изливаме в себе си животворната течност. Пием… Господи, колко е хубаво! Справедливост, законност, правосъдие. Колко сме жадни за тях!
Гледах по телевизията коментари, реакции и мнения на граждани, относно действията на прокуратурата през последните няколко дни. Гледах и разбрах – ние сме малко преди фазата на мумифицирането. Главният прокурор е на път да се превърне в новата сламка на надеждата. В този, който може би ще ни донесе чашата. И то защо? Защото може би просто си върши работата. Седем години под ръководството на интелигентно усмихнатият и нищо неправещ Борис Велчев, прокуратурата ни убеждаваше, че работи за БСП и тройната коалиция. След това за ГЕРБ. Всъщност през цялото време защитаваше интересите на олигарси и местни феодали, на монополисти и кръгове от приятелски фирми. Прокурорите се превърнаха в част от организираната престъпна група, ограбваща българските данъкоплатци. Обвинителите загубиха лицата си, сърцата си, съвестта си, дори познанията си по право. Нищо от това не им е необходимо. Достатъчно е да имат широко разтворени ръце и дълбоки джобове.
И сега изведнъж – хоп! Нов главен прокурор – нов късмет! Нов месия – нови надежди! Звездата на обещавача на справедливост Бойко залезе. Борисов не ни донесе чашата. Дали изгрява нова звезда? Как така системата е допуснала на върха на обвинението да се изкачи честен, съвестен и независим човек? Възможно ли е мафията от олигарси, феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати да си назначат за главен прокурор човек, който няма да защитава интересите им? Размечтах се. Колкото и да ми се иска да е така, няма начин да е истина. Невъзможно е да са го пропуснали. Ако Цацаров е справедлив, законопослушен и на страната на правосъдието, ще си почисти собствената къща. Ще накаже корумпираните следователи, прокурори и съдии не с дисциплинарни наказания, а със затвор. Защото всички наемни убийци трябва да бъдат зад решетките, а не да ги понижават в ранг. Някак не върви от старши убиец да го понижиш на младши и да се тупаш в гърдите, че си направил, каквото трябва.
За какво й е на прокуратурата да се прави на независима и справедлива точно в този момент? Защо имам усещането, че ни слагат отново на шейничката и ни пускат по наклона на очакването. На чакането на справедливост. Да не би шайката разбойници да са разбрали посланието на протестите? А може и да са видели не дотам розовото бъдеще за тях – как жадните за справедливост български граждани стават от диваните, излизат на улицата и пият вода от извора. И още питанки:
Необходимо ли е някой да ни носи чашата вода? Докога ще чакаме да дойде този, който ще се погрижи за нас? Нима сме инвалиди? Не можем ли сами да се погрижим за себе си? Можем! Въпросът е колко сме жадни?
.
Ивайло Зартов,
17 май 2013 г.
