Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи нерези, които презират всеки различен от тях?
Разбира се, че отговорът е Не. В ГЕРБ имаше много образовани и нормални хора, които вероятно са вярвали, че могат да променят нещата към добро. Как стана така обаче, че в крайния резултат изобщо не се вижда приносът на тези хора? Стана с отказ от достойнство. Малкото свестни много бързо се превърнаха в безгръбначни, които се смееха на глас на просташките шеги на началника си, за да останат в играта. Отговорността на тези хора е много по-голяма, защото виждаха от близо как държавата систематично се разглобява и плячкосва и предпочетоха да мълчат.
„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната“, каза Бойко Борисов през 2009 година в Чикаго (и записан от Еврочикаго – бел.ред).
В следващите години той се постара да подбере такъв състав в управлението, с който да докаже верността на думите си. Който не беше полуграмотна мутра, милиционер или обикновен далавераджия, трябваше да забрави за достойнството си и да бъде готов да бъде мачкан, обиждан и публично подиграван.
Бойко Борисов наричаше учените хора в екипа си „момченца с очилца“ или „чантаджии“. Те нямаха нищо против. Когато каза, че е мнителен и затова ще си подслушва министрите, те се усмихната радостно все едно това е била мечтата на живота им. Когато преди дни бившият земеделски министър Мирослав Найденов разказа как Цветанов подслушвал всички министри, едно изречение от интервюто му остана незабелязано:
„Накараха ни и мен включително, когато вие сте задавали въпроси и всички ние в хор казахме колко ни е приятно да бъдем подслушвани“. Страшно е нарушаването на закона, но още по-страшна е неспособността да различиш достойното от недостойното. Дори не им е било неудобно да се правят на маймуни. За четири години тези хора не показаха, че могат да отсяват редното от нередното. За тях имаше само едно – думата на началника. В интерес на истината бившият правосъден министър, а днес вицепрезидент, Маргарита Попова единствена изказа несъгласие с масовото подслушване.
Все още най-близък до Бойко Борисов е Цветан Цветанов. Този човек демонстрираше сутрин, обед и вечер, че не познава принципа на разделение на властите. Не уважаваше и човешкото достойнство – преди две години обвини лекари в убийство на новородено и изчете в парламента записи от подслушаните им разговори. В разгара на последния скандал с подслушването Цветанов реши, че е допустимо да разяснява в национален ефир семейните проблеми на Найденов.
В главите на тези хора не съществува понятие като лично пространство.
Един позабравен пример: бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров не се притесни да мечтае пред камера за връщането на тоталитарния режим:
„Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат отпреди 1989 година. При тоталитарния режим това е положителното, че едно време аз не съм си заключвал къщата на село“. Идеята за свобода, право на избор и достойнство не е в главата и на този човек.
Това е причината управлението на ГЕРБ да стигне до тук – провалите и престъпленията са само следствие от липсата на ценности и качества у тези хора, т.е. лош материал, както казва началникът им. На фона на голямата картина, съвсем безобиден детайл е, че двама депутати от тази партия записаха празнично обръщение към избирателите си във Враца, в което твърдяха, че „преди 500 години България се е освободила от турско робство“.
Парвенюшка загуба на чувство за мярка демонстрира и шефката на правната комисия Искра Фидосова, която реши да разкаже в интервю менюто на кученцето си: „Яде много малко – купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци – чушка, морков и тиква, и спагети. Два пъти в седмицата му даваме и парченце сварена сьомга“. Тази жена не може да прецени кога е по-добре да мълчи, а те й дали в ръцете правенето на закони!?
Изтеклият разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов обаче разсея и последната капка останало съмнение, че в тези хора има някакви принципи или ценности. Прокуратурата трябва да прецени дали в този разговор има опит за избягване от правосъдието. Службата за борба с измамите с еврофондове ОЛАФ пък да прецени дали има злоупотреба при нагласеното разпределяне на пари за медиите.
Най-страшната новина от този разговор обаче е нивото на тези трима мъже – думите, които използват, отношението, което демонстрират. В техния свят управлението е нареждане на схеми, законите са досадно усложнение, образованите хора са п..али, а жените са тая, оная и на онзи другата. Много лош, ама наистина много лош материал.
А какво правеха малко по-свестните сред тях ли? Мълчаха.
.
Иван Бедров,
Ivanbedrov.com
