Интервюто по-долу е препубликация от Istinata.ucoz.ru*.
То е по повод статия в шведския вестник „Бухюсленнинген“, свързана с трите деца на Марийка Томова и Петер Калмир, които са с двойно гражданство – българско и шведско – Мими, Розита и Румен Томови-Калмир. Тези три деца прекараха няколко месеца в шведско сиропиталище в гр. Удевала, взети от шведските социални служби от родителите им. (За този случай в Еврочикаго сме публикували информация неведнъж.)
––––––––––––––––––––––-
ВЪПРОС: Нашият блог установи връзка с Марийка Томова, майката на трите иззети деца в периода от септември 2012 г. до 8 февруари 2013 г., въз основа на редица фалшиви сигнали и описания от социалната служба в гр. Уддевалла, Швеция.
Този път заради рубриката „Баща получава обратно родителски права върху децата“ в местния шведски вестник „Бухюсленнинген“.
.
Г- жо Томова, как бихте коментирали находката или тази статия тук:
http://bohuslaningen.se/nyheter/bohuslandal/1.2137787-pappa-far-tillbaka-vardnad-om-barnen
ОТГОВОР ОТ М. ТОМОВА: Първо, заглавието на статията е неправилно и подвеждащо! Защо бащата има нужда да си връща нещо, което той никога не е изгубвал в никой съд? На бащата върнаха от съда Каммарреттен в гр. Гьотеборг децата на 08.02.2013 г. Съвместни родителски права притежаваме и двамата. Тях ние никога не сме изгубвали по съдебно решение, както лъже тази статия!
Затова пък бе престъпно и незаконово от страна на социалната служба да подкара едно Ел Вйе Ю**, при жива майка в чужбина, и която е съвсем законен притежател на съвместни родителски права. С няколко лаконични, малко на брой, но тъй добре проучени, лъжливи и подменящи ретроактивно действителността, изречения, статията прикрива цели 5 месеца дълго незаконово принудително пласиране на децата от шведската социална служба в шведски социален дом, или в това, което статията е кръстила „в едно място за подкрепа“.
Вместо да стори това, на 16 септември 2012 г. (когато по фалшив сигнал тя била извикана, за да пласира принудително децата), и то в най-доброто информационно общество в света, социалната му служба би трябвало да се е била възползвала от телефон и да е резервирала време за моята адвокатка в Швеция, за да прибере тя децата и за да ги транспортира по-нататък до техния законов, съдебно решен адрес на попечителя им в България, вместо да ги заключва под принудителна изолация, забрана за посещенията и забрана за посещаване на училище „в едно място за подкрепа“ в Швеция.
Нито грам респект изобщо не бе демонстриран към международната юридическа практика на смесените бракове, когато родителите живеят в две отделни държави, въпреки, че се касаеше именно за български деца, които бяха взети от социалната служба, когато децата бяха прекарали до декември 2011 г. 80% от живота си именно в България, и бяха учили там до януари 2012 г. цели 4,5 години от своя живот в български училища, с най-високи оценки и освидетелствувани като физически и ментално здрави, и с нормално телесно тегло. Децата дойдоха първо през февруари 2012 г. в Швеция, и когато бяха внушили на една от дъщерите ми, че „й било психически зле“, като внушението започна от училищната кюраторка и от социалната служба от февруари 2012 г., /и започна/ терор над момичето в новото й шведско училище. Вестникът чисто и просто подмете „под чергата“ с тази си статия престъпленията на социалната служба.
Децата бяха иззети следователно по фалшив сигнал от социалната служба, като синът ми е липсвал няколко часа, а не 3 дни, както социалната служба писмено излъга съда Фъервалтниингсреттен в гр. Гьотеборг през ноември 2012 г. Уддевалла е едно разпокъсано, разпръснато градче, на момчето е отнело време да се върне пеша у дома – тъй като бащата на съученика му не пожелал да го откара с колата си до дома. Съученикът живеел извън Удевалла. Децата не познават своя град еднакво добре като възрастните, за да бъдат наказвани посредством един „час“, станал на „ден“ в бумагите на социалната служба до съда!
Странното на тази вестникарска статия е, че тя не съобщава изобщо източника на своята информация. Аз съм много скептично настроена към подобна мистика в ръцете на местните журналисти, в едно населено място, където хората се познават и където социалните служби са влиятелни страшно много.
ВЪПРОС: Нима смятате, че в. „Бухюсленинген“ не поднася истината в работата си?
ОТГОВОР: От моя 6-годишен житейски опит като жител на гр. Уддевалла и като читател и бивш абонат на в. „Бухюсленинген“, съм останала с жалкото впечатление, че се касае за една пристрастна и обвързана към чужди интереси медия, която никога не влиза в битки със своите местни учреждения, никога не защитава невинния индивид, в ролята му на жертва (търсих помощ от вестника и по-рано, когато лекари и социална служба укриха във фалшивите си писаници 14 проби с червеи след идентификация в 2 болнични лаборатории, за да моля вестника да опише тази диагнозофалшификационна дейност, упражнявана и от двете страни в бумагите им). Но тогава вестникът не пожела да ни подкрепи и да пише.
Тогава се касаеше за животозастрашително хелминтозно състояние с 10 воднисти диарии на ден и с еднакво на брой повръщания, липса на калий и в резултат от това животозастрашително изсушаване заради хелминти, рота вируси, херпес-ангина и тении, с които се заразихме цялото семейство, включително децата от средата на м. юни 2007 г. до м. септември 2007 г. /боледувахме/, след къпане и пребиваване върху един плаж, използван от местен жител, за тоалетна вечерно време за диаричното си куче. Последното го научихме прекалено късно.
Както ние, така и едно туристическо семейство от Холандия, се заразихме. И се борихме с месеци за живота си. За холандското семейство били писали няколко български вестници.
Но вместо подкрепа, шефът на Инфекциозната клиника взе на 10 август 2007 г. решение да забрани инфекциозното здравеопазване за децата, и както Инфекциозната клиника, така и местната Здравна централа „Доалаберй“, а така също и Детската клиника, отказаха да дадат инфекциозно здравеопазване на децата. Средното ми дете обикновено започваше да припада към 11.00 ч. всеки ден. Напразно пишех до 3 писма-факсове до Инфекциозната клиника, за да моля за 1 литър „Рингер“ на система в ръката, за да облекчи обезводняването. Никой не реагира. Оставиха децата да се мъчат у дома като болни бездомни кучета.
Обратното – на 17 август 2007 г. моето редовно джипи бе изведнъж сменено в местната здравна служба Доалаберй и бях посрещната от едно скептично и присмиващо се на тримесечното ни страдание с децата непознато джипи, което бе предварително подготвило 3 медицински сестри, които ме блъскаха подобно на парцалена кукла върху острите ръбове на неговите мебели, докато покриха торса и двете ми ръце с огромно големи синини. Но имах късмет в нещастието да си нося моето ем пи-3 върху врата ми и съм запазила откъс, където лекарят и сестрата се кефят, че са ми нанесли насилие.
ВЪПРОС: Какво имате в предвид, че са Ви били, вместо да Ви предложат адекватно здравеопазване? Защо мислите в този случай, че са Ви били?
ОТГОВОР: Да, за съжаление линейката дойде 3 пъти и ме взе на 3, 27 и 31 юли 2007 г. и ме откара право в спешното отделение в Бърза помощ, дето е горе високо из етажите на Болницата в гр. Уддевалла. Аз получих 1000 мл „Рингер“ в ръката. Но никой не помогна на това за децата, едно от които тогава лежеше умиращо у дома, за да му помогне да го върне обратно към този свят. Боде ме сърцето, че след 20-ина написани от мен писма в най-богатата страна на света се стиснаха за 1000 мл „Рингер“, но че в най-бедната държава, град и болница на Европа, инфекциозната лекарка и шефът на Инфекциозното отделение към окръжна болница МБАЛ д-р Ст. Илиев, ни приеха, както мен, така и детето, на 2 легла едно до друго, разположени в последната си свободна стая и ни даваше 2 литра „Рингер“ всеки втори ден от средата на юли до края му през 2007 г., без да имаше нужда да моля с писма, нито да заплашвам с посещение на журналисти от телевизията, или с друго. Тя просто вършеше дълга си, и у нея липсваше този садизъм да гледа как детето се тресе в предприпадъчен шок всеки втори ден.
В Уддевалла, обаче, аз буквално гоних шефа на Инфекциозната клиника към Болницата в града, с една пластмасова кутия, пълна с 35-сантиметрови рошави тении на 10 август 2007 г., но той отказа дори да ги погледне, ами само махаше с ръка: „Признай си, че си глупава в главата. Идиот“.
Доктор Ф., която бе моята визитираща лекарка, също резервира време и час за мен на 7.07.2007 г. на вратата на Инфекциозното отделение, но ми изпрати персонал, който ме помоли да си ходя, заедно с червеите в пластмасовата кутия. Вместо това получих негативен отговор от инфекциозния лекар в тази здравна институция, на който аз отговорих с едно мое писмо, изпратено на факса им на 16 август 2007 г., където протестирах, че няколкосантиметрови живи и здрави и мърдащи червеи не могат да са „негативен отговор“.
Дори журналите ми (болничните документи по случая – бел.ред.) за „Рингер“-а, получен на система в Бърза помощ изчезнаха… Изпратих бащата на децата няколко пъти до Инфекциозната клиника, но те не издадоха нищо, ами го помолили да им ида лично на крак. Аз, разбира се, не посмях, тъй като се опасих да не ме бият отново, след което отново да ме затворят в Затвореното си психиатрическо отделение. Вместо това действах зад гърба на лекаря и писах до най-високия шеф, който е за цялата болница. Получих ги оттам едва през 2010 г. – или след 3 години безуспешни опити да ги получа от Инфекциозната клиника.
Странно защо, болничните журнали бяха престанали да са достъпни в самата Бърза помощ, отговориха ми от приемната й, ами бяха препратени до Инфекциозната клиника за съхранение. Никога не ги получих от там.
По това време аз не схващах защо бях набита на 17 август 2007 г. Смятах Швеция за всичко друго, но не за държавна или общинска в случая мрежа от контакти, която подменя сведения и изопачава пациентска информация. Българската ми зъболекарка се досети първа. По време на едно посещение при нея в България, докато ми лекуваше зъбите през 2010 г., тя ми обясни, че съм била бита с цел покриването ми със синини.
ВЪПРОС: Защо са им били нужни тия синини?
ОТГОВОР: Тъй като самата аз никога не се бия, ами съм мирен и кротък човек, вегетарианец освен това и съм против всички форми на насилие, от синините имаха нужда те самите. За да ме представят като „агресивна“. Тъй като социалната секретарка излъга българското Външно министерство в София, както излъга и органа за защита на децата в писмо на 16.10.2007 г., че, видите ли съм била „агресивна и крайно опасна“.
В тяхното социално разследване от м. август 2007 г. не бе записана и думичка за семейната хелминтозна епидемия, нито за червеите, нито за страданието на децата с обезводняването, за което би трябвало да са прочели от двайсетината писма, изпратени им по факса, които изпратих до местната Здравна централа Доалаберй, както и до Инфекциозната клиника към Болницата в гр. Уддевалла. Нито бяха упоменали ревматизма, заради който бях в пенсия. Ами вместо това пишеше „Марийка е хипохондрик“. Смешно е да ми го приписват, след като от 1997 г. насам бях пратила 100-ина пратки с лекарски свидетелства от 40 лекари, където всички твърдяха, че са лекували ревматичен полиартрит. Хипохондриците твърдят различни болести всеки път. Аз повтарях все същата документация, която Вие, журналистите, можете да проверите в тези ми архивирани писания.
ВЪПРОС: Нека се върнем до статията във в. „Бухюсленинген“. Как бихте я коментирала?
ОТГОВОР: Не знаем ИЗТОЧНИКА, използван от автора на вестник „Бухюсленинген“. Авторката не съобщава въобще никакви източници в статията си. Това е и най-странното! Ясно е, че не само социалните и политиците, с които влязох в контакт през декември 2012 г., когато децата бяха измъчвани в така наречения „дом за подкрепа“, имат за навик да замитат сведения, но, че същото се върши и от местните им вестници.
Бях се оплаквала, че бившият ми съпруг, роден до Уддевалла, ме е лъгал много през тия 20 години, през които си имах работа /с него/. Но е ясно, че да лъжеш и мамиш е един вид ландшафтна и местна култура в района на Уддевалла… У тези местни хора липса морал и етика. И там става конфликт и сблъсък между тяхното и моето постсоциалистическо и реалсоциалистическо културно наследство на честност и достойнство. Макар че един от лекарите бе норвежец, а тази, която на 27.07.2007 г. изхвърли 15-сантиметровия аскарис – червея с все буркана и излъга, че детето било здраво и бодро, говореше с полски акцент.
ВЪПРОС: „Бухюсленнинген“ влезе ли в контакт с Вас преди да напише изопачаващата истината своя статия от 3 май 2013 г.?
ОТГОВОР: Никой от Швеция не е търсил контакти с мен изобщо. Освен адвокатката ми, която е изключително честен и стойностен човек. Аз не мога да подозирам адвокатката ми. Нито аз, нито самата тя е била потърсена от вестника. Обратно. Адвокатката е също толкова почудена и дори не е прочела още статията, ами е еднакво питаща като мен и пожела да й изпратя едно копие от статията, за да си я прочете. Огромна тайнственост. Която насочва мисълта на „приятели на приятелите“ и към „контакти в местна вестникарска редакция“.
–––––––––––––––––––––––––––––––-
* По текста са направени някои леки стилистични корекции, свързани с качеството на превода на български.
** Шведски закон за защита на младите, даващ големи права на социалните служби, включително по отношение на отнемането на деца от родителите.
