В мафиотските държави като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност, твърди в свой анализ Мойзес НАИМ*
Световната икономическа криза е най-доброто време за международните престъпници. Използвайки срива на икономиката, разполагащи със солидни парични резерви, престъпните организации имат възможност да си купят много изгодно намиращите се в свито финансово състояние потенциално печеливши компании.
Повсеместното затягане на фискалната политика принуждава държавата да продължава свиването на бюджетите на правоприлагащите органи и на съдебната система. Милиони хора губят работата си и затова е много по-лесно да бъдат убедени да нарушат закона.
Огромен брой безработните специалисти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, право и логистика значително увеличи предлагането на пазара на труда на таланти от световна класа за престъпните картели. В същото време филантропите в света свиват благотворителните програми, което води до финансов дефицит в изкуството, образованието, здравеопазването и други области.
Но криминалните елементи с удоволствие запълват този вакуум – в замяна на достъп до политиката, социалната легитимност и обществената подкрепа. Техните дейности обикновено се характеризират със завидна доходност и постоянна наличност на средства, което показва висока степен на ликвидност на активите им – солидна предимство по време на глобалната кредитна криза.
Но съюзяването на заклети врагове и рязко намаляване на ресурсите – не са единствените проблеми пред полицейските управления, прокурорите и съдиите. През последните години реална форма придобива нова заплаха – мафиотската държава. Престъпниците по цялото земно кълбо се внедряват в правителствата в безпрецедентен мащаб.
Налице е обратния процес: вместо да ликвидират мощните банди, някои правителства предпочитат да вземат под контрол незаконната им дейност.
Правителствените служители на мафиотските държави активно са заети да обогатяват себе си, своите семейства и приятели чрез използването на паричния поток, физически ресурси, политическо влияние и глобални връзки с престъпните синдикати, за да укрепват и разширяват собствената си власт.
Всъщност лидерските позиции в някои от най-печелившите незаконни дейности в света са пълни не само с професионални престъпници – тях ги заемат и висши държавни чиновници, законодатели, ръководители на разузнавателните служби, ръководителите на полицейските служби, офицери от армията и в крайни случаи, дори и държавните глави и членовете на техните семейства.
Сегашното сливане на правителствата с престъпността рязко контрастира с по-ограничените условия на тяхното сътрудничество в миналото. Правителствата и силите за сигурност, включително в демократичните държави, все по-често привличат криминални елементи към контрабандата на оръжия за бунтовници от други страни и дори към физическо елиминиране на враговете в чужбина.
Като най-известен пример за безотговорност, може да се нарече опита за привличане на американската мафия в операцията за отстраняване на Фидел Кастро през 1960 г.
Но за разлика от една нормална страна, мафиотската държава не разчита само от време на време на помощ от страна на престъпни групи в постигането на специфични цели на външната политика. Висши чиновници от мафиотските държави са представителни играчи (ако не и лидери) на престъпни дейности, а защитата и насърчаване на интересите на този бизнес за тях е официален приоритет.
В мафиотските държави – такива като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност.
Доколкото политиката и разпределението на ресурсите в мафиотските държави в еднаква степен се определят от влиянието на престъпниците и на силите, които традиционно определят политиката на държавата, тези страни причиняват сериозно объркване както сред онези, които формират политиката, така и у анализаторите на международната политика.
Мафиотските държави не може лесно да се разделят на категории, а концептуалната разлика между държавни и недържавни субекти е размита. В резултат на това поведението им е трудно да се предскаже, което ги прави особено опасни играчи на международната сцена.
Революцията в областта на престъпността
Разликите в представата за международните престъпни мрежи се основава на три фалшиви послания.
Първо, много хора вярват, че в света незаконните дейности са съществували винаги. Наистина, престъпници, контрабандисти и черните пазари винаги са съществували.
Но същността на международната престъпност през последните две десетилетия претърпя такава драматична промяна, че престъпните мрежи излязоха отвъд традиционните си пазари и започна да се наслаждават на всички предимства на политическите и икономически промени, ползвайки новите технологии.
Така, в началото на 90-те бандите са сред първите, приели на въоръжение иновативни решения в областта на комуникациите – например съвременните стандарти за криптиране.
Криминалните синдикати също така са пионери в разработването на нови методи за транспортиране на наркотици, като “подводници за наркотици” – полупотопяеми превозни средства, които могат да мамят радари, сонари и инфрачервени системи за наблюдение.
В резултат на това колумбийските наркокартели се сдобиват и с истински подводници. Съвсем наскоро престъпните организации започват да използват предимствата на интернет, което доведе до мълниеносно увеличаване на престъпленията в кибернетичното пространство, а загубата от това за световната икономика през 2011 г., според компанията Symantec, е около 114 милиарда щатски долара
На второ място, широко разпространено и погрешно схващане е изградено върху убеждението, че международната престъпност – е нелегален феномен и включва само една малка общност от хора с очевидни отклонения, и че действа в периферията на обществото.
Истината е такава: в много страни днешните престъпници не се ограничават само с нелегални дейности, както и че въобще не са маргинализирани. В действителност, предполагаемите лидери на много престъпни организации са се превърнали в нещо като знаменитости. Богаташи със съмнително минало в бизнеса са се превърнали в желани от всички филантропи и контролират радиостанции и телевизионни канали, собственици са на влиятелни вестници.
Освен това, натрупаните от престъпниците богатство и власт сега зависят не само от собствените им незаконни дейности, но също така и от действията на средностатистическите членове на обществото.
Например, милиони хора са заети в китайската индустрия за фалшиви продукти и афганистанската търговия с наркотици. От тях не изостават и милиони западняци, които редовно пушат марихуана, стотици хиляди имигранти всяка година се наемат от престъпници, които незаконно ги доставят в Европа, а успешни професионалисти от Манхатън и Милано, осигуряват работни места за детегледачки и чистачи за нелегални имигранти.
Именно такива обикновени хора са станали неразделна част от криминалната екосистема.
Трето, невярната представа внушава вяра в това, че международната престъпност – е единствено въпрос за служителите на закона и най-добре този проблем може да се реши от полицията, прокурорите и съдиите.
В действителност международната престъпност е политически въпрос с конкретни последици за националната сигурност. Днес обхватът и размерът на най-мощните престъпни организации, са съпоставими с дейността на най-големите мултинационални корпорации в света.
И точно така, както и легитимните организации, престъпните такива се стремят да постигнат политическа власт.
.
Източник: Епохални времена
–––––––––––––––––––––––––-
* Мойзес Наим е старши научен сътрудник на Фондация „Карнеги“за международен мир и автор на книгата “Беззаконието: как контрабандисти, търговци на роби и роботърговци доминират в световната икономика”.
