Отворено писмо до президента във връзка с цените на тока в България и ЕС

.

До президента на Република България,

г-н Росен Плевнелиев

София 1123, „Дондуков“ 2

ел. поща: priemna@president.bg

.

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Владислав Ножаров – гражданин на Република България

.

Уважаеми г-н Президент,

На дата 28.05.2013 г. взехте участие на дебат за икономическите и екологичните ползи от създаването на енергийно ефективно и нисковъглеродно общество в България. В речта си, пред аудиторията в залата и по-широката общественост, чрез медиите заявихте:

„Енергията в България е най-евтина в Европа, тя е три пъти по-евтина от цената на тока в Дания, два пъти по-евтина от цената на тока в Англия, в Германия – защо тогава хората излязоха да протестират срещу високи сметки за ток, какво се случи, какво се обърка в нашите стратегии, така че въпреки поддържането на най-ниската цена, хората да бъдат толкова недоволни“ – източник: Dnes.bg (статия от 28 май 2013 г. „Токът ни евтин, пък хората протестираха, чуди се Плевнелиев„)

В тази връзка не се и съмнявам в компетентността на Вашия екип. Включително специалисти и експерти, които ползвате по въпроси от национално значение и сигурност. Ето защо навярно за всички ни има едни и същи източници като : Евростат и Европейски Енергиен Портал – част от информацията  изпращана им, чрез Национален Статистически Институт в България.

Към дата 28.05.2013 г. официалните данни за страните от ЕС с минимална работна заплата са, както следва:

Таблица 1 – от Владислав Ножаров с източник Евростат и Европейски Енергиен Портал, за минималнта работна заплата в ЕС и ценообразуването на дизел и електроенергия за домакинства към 28.05.2013 г.

Голяма снимка може да бъде видяна  – ТУК.

От изнесената статистика на тези две официални европейски институции се потвърждава правотата на думите Ви – наистина в Р. България е най-ниска цената на електроенергия за кВт. час – € 0.08406. Нещо повече, при съотношението на минималната работна заплата в страната и евтина себестойност на услугата се вижда, че сме на предпоследно място, преди Румъния, с възможност да закупим 1885,557 кВт. часа за един календарен месец. Съгласен съм с думите Ви от речта и сравнението между България и Дания, където един кВт. час за домакинствата струва 3 пъти повече – € 0.30217, но дали е възможно да се направи и съпоставка с доходите на двата народа, с което и разбере реалната покупателна способност на единица трудоспобен човек за стоки от първа необходимост?  За справка: от таблица 1 – във Великобритания при отразените параметри разликата е 6-7 пъти. Макар и цената в ток да е два пъти: 0.15470 кВт.часа срещу € 0.08406 в Родината ни.

Вярвам ще се съгласите, че ценообразуването на горивото (дизел) и електроенергията, имат решаваща роля за нормалния цикъл на икономиката – в това число не само да работи, но и развива бизнеса, включително и покупателността на населението. В случая, горната Таблица1 показва още статистика и за ценообразуването на дизел в страни от ЕС, където сме на последно място с 119.622 литра дизел. Това изглежда до някъде парадоксално, тъй като през изминалата 2012 година двама ваши бивши колеги – министри, г-н Трайчо Трайков и г-н Делян Добрев, в телевизионни интервюта (тук) твърдяха единодушно, въпреки конфликтите по между им, че страната ни трябва да бъде на първо място в ЕС за най-ниска стойност на дизел и бензин!

За съжаление през годините, от влизане на България в ЕС  до днес, запазваме стабилни позиции: 7-11 място при дизел и 3-9 за бензин. Този „разумен баланс“ и парадоксално ценообразуване за българския потребител носи своите негативи в милиарди. (повече детайли тук).

В заключение, напълно поддържам тезата Ви за „приоритет на приоритетите“. Осъзнавам, че за Вашия екип е изключително сложно да работи в тези динамични времена. Трудно би могло да се намери баланс, когато държавата, от една страна няма интерес за намаляване на цени за горива (бензин и дизел) и електроенергия, довеждайки до по-слаб от заложения приход от ДДС. След като тези пера са едни от основните за постъпления в хазната, съвсем разбираемо като извинение в близко бъдеще да бъде отново ЕС, който постоянно изисква с правила и норми да доближим стандарта на останалите държави. От друга страна, предизвикателството с повишението на работната заплата също води до не толкова позитиви, а и самата практическа невъзможност това да се случи, създава не само преса, но и „изкуствена среда“, чиято зависимост се крепи крехко. Рискът да има колапс в социалната и банкова политика/система значително се завишава. Може би трябва да се радваме по-младите за далечното време за пенсиониране. Може би не трябва и да се замисляме дали ще имаме възможност въобще да се пенсионираме, камо ли да взимаме някаква пенсия, след като днес нямаме яснота и отговори на тези деликатни въпроси. А може би не?

Тик-так, тик-так. Времето минава и на никого не прощава. По-възрастни от мен споделят, че идва момент в живота, когато теглиш черта и разбираш, че единственото нещо, което остава е „достойнството“.

Знам, че истината е винаги една – зависи от коя страна на масата си седнал.

С най-добри чувства към Президентската институция,

.

Владислав Ножаров

София, 29.05.2013 г.