Прости ми, че след цял един мандат,
доведох те до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат!
Избирай ме! Отново и веднага!
Не е за мен да бъда вън от власт.
Така обикнах жълтите павета.
Родих се във провинцията аз,
но свикнах със софийските кафета.
Допадат ми луксозните коли
и в „Радисън“ уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!
За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал –
и аз от него някак да се сгрея.
Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата – в поредния банкет,
с „Армани“ непринудено облечен.
На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборния час –
избирайте ме! Много ви се моля!
За мене са държавните дела!
Един живот свещен – за политика!
А болката от вашите тегла
аз виждам… Не е нужно да се вика!
И щом завърша новия мандат
пред теб, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!
Ясен Ведрин
