Проф. Л. Гаврилов: Само електронният вот може да равнопостави всички български избиратели в чужбина

Любомир Гаврилов е професор по математика в Университета на гр. Тулуза, Франция, и представител на Временните Обществени съвети на българите в чужбина. В последните години той е правил много изследвания и анализи, свързани с гласуването на българите в чужбина, с българското изборно законодателство и с технологията на гласуване.

.

За електронния вот по интернет и Изборния кодекс

Електронният вот не е напълно подминат от Изборния кодекс. Действително, в § 11 (2) от преходните и допълнителни разпоредби на ИК е записано:

„(2) Експерименталното гласуване по електронен път чрез интернет се произвежда в до пет избирателни секции, образувани в страната, и в до пет избирателни секции, образувани извън страната. Централната избирателна комисия определя секциите за гласуването по електронен път чрез интернет.“

Само извънредният характер на изборите на 12 май не позволи реализирането на този, макар и твърде скромен експеримент. Проектът за електронно гласуване действително е амбициозен, особено като се вземе предвид атмосферата на всеобщо недоверие в страната. Електронният вот има много критици, и не само в България. Той обаче намира своето пълно оправдание и смисъл, когато говорим за гласуване в чужбина. По тази причина, аз не приемам идеята за едновременно въвеждане на електронно гласуване в страната и чужбина. В най-добрия случай това ще доведе до забавяне на този важен проект, в най-лошия случай – до пълното му компрометиране. Много по-лесно е електронният вот да бъде въведен за начало само и единствено в чужбина.

.

Само електронния вот може да равнопостави гласуването на всички български избиратели в чужбина

Няма да разкрия голяма тайна, ако кажа, че гласуването в чужбина е заложник на гласуването в Турция. На изборите на 12 май мнозинството в Народното събрание направи всичко възможно да „задуши“ физически гласуването в южната ни съседка, чрез неразкриване на достатъчно избирателни секции. Успешен ли бе планът на ГЕРБ? Категорично – не, защото гласовете в Турция донесоха 4 допълнителни мандата за ДПС (вижте таблицата по-долу) – толкова, колкото и през 2009 г. Това се случи въпреки дадените гласове за партията на Касим Дал, и въпреки по-малкия брой избирателни секции. Но причината е преди всичко драстичното ограничаване на правото на вот на българите в останалата част от света.

Действително, повечето от половината от гласовете в чужбина бяха подадени в Турция, където живеят по-малко от 20% от всички български граждани в чужбина. Тази огромна несправедливост спрямо нашите сънародници би могла да се преодолее чрез електронното гласуване. Да напомним например, че държави като Германия, където живеят около 100 000 български граждани, не позволяват гласуване извън дипломатически представителства. Хиляди българи чакаха с часове на опашките пред изборните секции в Париж, Лондон и Берлин. Още повече бяха отказани – тяхното равно избирателно право, гарантирано от Конституцията, бе погазено от… МВнР, което по този начин подмени резултата от гласуването. Само електронният вот може да равнопостави гласуването на всички българи в чужбина и това е достатъчно основание за неговото бързо въвеждане.

Не са маловажни и финансовите ползи от това, че държавата може и да не организира изборни секции извън дипломатическите мисии – стига да има електронно гласуване.

Колкото до цената на електронното гласуване – много български фирми и сега разполагат с ресурс за тяхното организиране. „Информационно обслужване“ например е една от тях.

За сигурността и тайната на вота и електронните заявления

В практиката на българските избори в чужбина, и за разлика от България, не са известни масови случаи на контролиран вот, поне няма доказани такива. Съществува постоянно опасение от манипулиране на изборния резултат в Турция от ДПС. През 2009 г. Конституционният съд дори касира около 18 000 гласа в Турция,  но без да успее да докаже, че там е имало изборни манипулации. Съмненията за манипулиране на вота в чужбина досега почиват преди всичко на националистична реторика, а не на доказани факти.

Още през 2004 г. Съвета на Европа прие препоръки за законови, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване (e-voting), които удовлетворяват най-високите изисквания за сигурност и тайна на вота. Опасенията за манипулации най-добре ще се тушират със стриктното спазване и прилагане на тези препоръки. Знаем, че за изборите на 12 май за пръв път разкриване на изборни секции в чужбина бе възможно чрез подаване на електронни заявления, онлайн, на специална страница на ЦИК. Нашите съграждани трябваше да попълнят следните данни: три имена, ЕГН, постоянен адрес, настоящ адрес, номер на лична карта, дата и място на издаване, мобилен телефонен номер. След което ЦИК изпращаше специален код по sms, и чак след неговото потвърждаване заявлението за разкриване на секция бе валидирано. Случаи на измами или нарушения не са установени. Така, някак без да забележим, България направи една важна стъпка към електронното гласуване. Наистина, най-важният и труден елемент при едно електронно гласуване е идентифицирането, което би могло да стане именно по модела на електронните заявления за разкриване на секции в чужбина.

Следващата таблица илюстрира относителната активност на българските граждани в чужбина при подаване на заявления за разкриване на избирателни секции. 

Когато избирателите са равнопоставени (заявления по интернет), тогава активността е пропорционална на техния брой. Когато подаването е по пощата, тя зависи от активността на организациите, които централизират и изпращат писмата. По текущи цени само в Турция за марки бяха похарчени около 30 000 евро.

Прогнози:

Как биха изглеждали резултатите от тези избори, ако имаше възможност да се гласува по интернет?

Гласуването по интернет би довело до по-висока изборна активност на българите в чужбина, и преди всичко извън Турция, където няма физическа възможност за гласуване. Можем да очакваме, че резултатите на партиите в чужбина не биха се различавали съществено от техните резултати в страната. С други думи, очаквам гласуването в чужбина, когато е равнопоставено, да не доведе до промени в изборните резултати в страната.

Как биха изглеждали резултатите от тези избори, ако нямаше възможност да се гласува чужбина?

Гласуването в чужбина е конституционно закрепено. Но нищо не пречи да изчислим резултатите на партиите без гласовете в чужбина. На 12 май в чужбина за ГЕРБ гласуваха 23090 български граждани, за ДПС 54353, за БСП – 4907 и за „Атака“ – 3018, като подкрепата за ГЕРБ извън Турция бе близка до 50%.

Следващата таблица илюстрира мандатите, които партиите получават със и без гласовете в чужбина.

Големият печеливш от изборите в чужбина е очевидно ДПС. ГЕРБ заедно с партия „Атака“ получават 120 мандата, недостатъчни за парламентарно мнозинство.

Само един допълнителен мандат за ГЕРБ от чужбина би направил тази възможност реална, с всички повече или по-малко очевидни последствия. Ако МВнР бе открило достатъчно изборни секции в Лондон или пък ако имахме гласуване по интернет, ГЕРБ и „Атака“ биха могли да формират парламентарно мнозинство. Така, за добро или за зло, гласуването в чужбина е на път да промени политическия пейзаж в страната. Надявам се политиците да извлекат от всичко това някаква поука.

Проф. Любомир Гаврилов