Стефан Манов, представител на Обществените съвети на българите в чужбина – и наблюдател на тези избори в изборни секции в Самоков и в София, в интервю за Дарик радио*
.
.
За избирателната активност
Това ново Народно събрание тръгва с демократичен дефицит – казва Манов. – Числата показват, че от 2001 г. до този момент това са изборите, в които има най-малко гласували като абсолютна бройка. Но по-притеснителното е, че на тези избори 2 700 000 души излъчиха всъщност тези четири партии, които ще бъдат в парламента. Това е най-ниското число за последните 12 години – от 2001 г. насам. На предните избори през 2009 г. партиите, преминали над 4 процента, бяха подкрепени с почти 3 900 000 гласа.
За последните 4 години сме загубили за българската демокрация 1 200 000 избиратели, които вече не вярват в парламентарното представителство. За мен това е първият голям, тежък извод, който българските партии, но и политолози, и социолози, и журналисти, трябва да си го кажем – смята Манов. – Защото едно общество е демократично и неговите институции работят, когато те са представителни. Това е смисълът на представителната демокрация.
.
За разпиляването на вота
Що се отнася до пръсването на вота на част от избирателите между партии, взели между 1 и 4 процента и не влезли в парламента, Манов казва, че това е свързано и с технология и с нейното опорочаване. – За партии, които имат 1000-2000 гласа на изборите, не представлява трудност да донесат 10-15 хиляди подписа, за да се регистрират. А тези списъци с три имена и ЕГН-та безподобно се продават и купуват от застрахователни компании, от други лица, субекти и фирми. Т.е. тотално е подменен смисълът на тези подписки за представителност, за сериозност на една партия.
Ако гражданите биха могли да проверяват онлайн дали тяхното име и ЕГН не е било използвано, това ще спре много от тези партии, които са всъщност политически „генномодифицирани организми“, нарочно регистрирани, за да разпръскват гласове и да свалят по този начин необходимостта от концентриране на вота върху сериозните партии – подчертава Манов.
.
За гласовете от чужбина
Ако се базираме на неофициалните данни на Външно министерство, публикувани още в нощта на избора и в деня след това, в чужбина са гласували близо 115 хиляди български граждани. Това е по-малко в сравнение с предишните избори през 2009 г. – тогава бяха 156 хиляди. Но това спадане не бива да ни учудва, защото спадане има и в страната. Няма причина българите отвъд и българите вътре в пределите на държавата да са с различна активност.
.
За спънките пред българските избиратели във Великобритания, Германия и други страни
Трябва да напомня, че бяха създадени изключителни спънки пред българите в Запада Европа за откриване на избирателни секции – подчертава Стефан Манов. – В Лондон например, където бяха открити само две избирателни секции, българските избиратели са чакали над 5 часа, за да гласуват. Отказани са хиляди хора. Опашки е имало и във Франкфурт, хората са чакали по 2-3 часа, в Париж – също. В Берлин под падащия по това време дъжд хората са стояли с часове наред. Това е документирано със снимки. Нашите наблюдатели от Института за развитие на публичната среда са го документирали. И този въпрос няма да бъде оставен така, казвам го най-отговорно – заявява той.
Виновни са това са единствено Външно министерство, министърът на външните работи, който е и министър-председател, пое лична отговорност за тази ситуация. И постоянния секретар на МВнР Иван Сираков. Те отказаха откриването на повече избирателни секции в Лондон, въпреки наличните юридически предпоставки за това. Ние ги предупредихме най-честно, резултатът не закъсня. Те имат отговорност за потискането на активното избирателно право на хиляди български граждани във Великобритания, както и в Германия и в други държави. Според мен това говори за едно цинично и презрително отношение от страна на българската администрация към български избиратели извън страната, казва Манов.
Новата изборна методика, която беше тема на доста дебати в медиите, е математически неиздържана – подчертава Стефан Манов. – Тази година има случай, при който депутат ще влезе в Народното събрание с 474 гласа. Става въпрос за депутат от Видин, от ДПС – с 474 гласа. Това е исторически минимум. На предишните избори през 2009 г. най-ниският резултат, най-ниският брой гласове, с които влезе депутат в НС, беше 2100 гласа, пак от Видин, беше депутат от РЗС. (Нормалната стойност, по единна норма на представителство, изчислявана по специализирана схема, през 2009 г. е била над 16 000, а сега – над 10 800 гласа за депутат. – бел.ред.)
.
За изборните резултати
Неофициалните резултати от гласуването в Западна Европа и САЩ говорят за около и над 40 % гласували за ГЕРБ, споменава Манов.
Традиционно в Турция огромното мнозинство от гласовете е за ДПС.
Интересно е, че партия като „Зелените“ е доста по-напред като резултат от гласуването в Западна Европа, отколкото в България.
„Атака“ също е добре представена от данните, с които разполагам – казва Манов – но това са все още първоначални данни.
Изборната математика сега доведе до това, че гласовете от чужбина намалиха с един депутатите на ГЕРБ и с два – мандатите на БСП.
Манов смята, че е по-добре да бъде съставено правителство, отколкото да не бъде, особено в ситуацията на политическа и институционална криза, в която се намира страната.
.
–––––––––––––––––––––––-
* Интервюто е излъчено вчера, 14-ти май, и може да се чуе тук.
