Такава любов! Сигурно мечтал съм – да ме разкъсва и да ме боли, но сладка да е болката.
Екстаз ли е или не? Прегръщам те и се пали сърцето ми – Такава любов ли съм искал?
Да отлитам като птиците и пак да се връщам, да съм като цветовете – година след година раждат се, възкръсват в налети от слънцето плодове.
Такава любов! Да те изричам – благословена, чиста, в нощите да те сънувам, през деня да си сила, понесла света на крилете си.
Хиляди пъти горях на кладите, но към теб протягам ръце – изнемощели дори да са, пак за теб ще ги вдигна.
Такава любов! Душата ми ще те иска, очите ми ще те търсят, сълзите без стон ще говорят.
Такава любов! Тревите меки ще докосвам и заедно с тях и теб.
Да живея ли или не, да е утрото и нощта, да са пътищата непребродени, да е радост и тъга.
Такава любов! Ухание се заражда, разнася и търси те. Облаци, моля ви, станете ми коне. През необятното проводете ме и пак ме върнете.
Такава любов! Душата ми ще те намери, защото не може докрай сама да се скита.
Нури Джурин
