Първи действия на новото правителство и подкрепящото го мнозинство: в заведенията отново се пуши, забранява се строителството на нови джамии, но пък предизборната кампания на турски език се разрешава. Токът става почти без пари, защото построяваме АЕЦ „Белене“ и още няколко реактора в Козлодуй. Минималната заплата веднага се увеличава на… Всъщност последното може и да не стане, защото парите на данъкоплатците вече ще пътуват към Белене.
Комбинацията от предизборните ангажименти на трите парламентарни партии, които искат да „отстранят ГЕРБ от властта“, е трудна, а на моменти дори и абсурдна. Затова сега е модерно да говорят за това, коего ги сближава, а не за това, което ги разделя. Каквото и да говорят на публиката обаче, общите им позиции са точно две:
Не искат да преговарят с ГЕРБ за евентуално съвместно управление
Искат да участват във властта
БСП, ДПС и „Атака“ ще направят всичко възможно този парламент да излъчи правителство без ГЕРБ и всичко останало са само детайли, които да направят сделката приемлива и за пред света, и за пред избирателите им.
Търси се само оправданието
Украсяването на преговорите с публични сметки за това с колко ще бъде увеличена минималната работна заплата е напълно лишено от смисъл. БСП обещали 450 лв. минимална заплата в края на мандата, докато „Атака“ били обещали 1000 лв. още от тази година. Хайде сега да смятаме най-малкото общо кратно и да си стиснем ръцете. Това са глупости и говорителите по темата го знаят много добре.
Който и да управлява България в следващите месеци, той трябва да прави едно и също: да не докосва по никакъв начин финансовата стабилност, да гарантира по-висока събираемост на приходите, да ускори усвояването на еврофондовете, които на практика са единствените влизащи в България пари. Това изключва резки щедри жестове, каквито политиците се изкушават да обещават преди избори. С това е наясно дори и Волен Сидеров.
Създаването на по-нормална среда за бизнеса е също нещо, което не търпи спор. Нарастващата безработица, закриването на хиляди малки фирми и разцветът на монополите не предвещават светло бъдеще и всеки грамотен човек знае, че решаването на тези проблеми е приоритет. Ефектните изказвания срещу чуждия бизнес се харесват на бедните избиратели, но на терена няма чак толкова луди политици, за да провеждат наистина такава политика. Дори и да гледаш на властта единствено като на баница, пак рано или късно стигаш до извода, че е по-добре да има баница, т.е. внимаваш да не убиеш съвсем икономиката.
Програма или опаковка
Програмата на евентуално правителство, излъчено от този парламент без участието ГЕРБ, е въпрос на няколко дни писане. Изненади в съдържанието е изключено да има, остава обаче работа по опаковката:
Как „Атака“ да помага без това да се вижда много ясно от Брюксел
Как избирателите на ДПС и „Атака“ да не се ядосват от сътрудничеството между двете партии
Затова думата „коалиция“ тези дни е забранена. Нямало да бъде коалиционно правителство, а щяло да бъде програмно. Нямало лидерът на БСП Сергей Станишев да води преговорите, а кандидатът за премиер Пламен Орешарски лично щял да си търси подкрепа. Червеният лидер дори обясни, че няма да търси подкрепа от партии, а от депутати.
Сега си представяме:
Вариант 1 – Министърът на здравеопазването решава да разбие монопола на здравната каса, защото в противен случай системата ще гръмне. Успява да убеди премиера. После двамата тръгват да убеждават по отделно 121 (поне) депутати. Обаче на един жена му била в борда на касата и той не бил съгласен, а на друг баджанакът внасял буркани с глюкоза и депутатът много държи здравните фондове задължително да изкупуват по три буркана на човек на месец. Подкрепата не е събрана.
Вариант 2 – Министърът и премиерът разговарят с ръководствата на трите парламентарни групи, уточняват евентуални различия и стигат до общ вариант, който да бъде подкрепен от парламентарното мнозинство. Разбира се, че първият вариант е утопия и политика се прави само по втория.
Рамково споразумение между партиите ще има, дори и да не е на хартия. От там нататък всички знаем за какво става дума, дори и да не използваме думата „коалиция“.
Всички имат нужда от сделка
Интересът и на трите партии да постигнат съгласие за подкрепа на общо правителство е очевиден. Сергей Станишев трябва да върне БСП във властта, дори и под прикритието на програмно правителство на Орешарски. В противен случай може да му се наложи да напусне „Позитано“, а оттам и лидерския пост в Партията на европейските социалисти. ДПС никога не са крили, че се чувстват прекрасно във властта, а „Атака“ не може да си позволи трети пореден мандат в парламента да играе единствено ролята на страшилище. Те никога няма да спечелят изборите, а този път ролята им наистина е ключова.
Най-големият общ интерес на трите партии обаче е да няма нови избори. На фона на скандалите и изчезналата десница, нищо чудно при втория опит избирателите да предпочетат сигурността и ГЕРБ, а защо не и партията на СКАТ, да имат достатъчно мнозинство, за да оставят БСП, ДПС и „Атака“ сред публиката.
.
Иван Бедров, в.”Труд“
