Нека Бог на любовта и мира,
на прошката и на просветлението,
на силата и на мъдростта
бъде с всички Вас.
И нека Словото, което се въплъти в Сина Божи и човешки,
и което позна болките и мъките на земния живот,
и което се опита да научи човеците от толкова поколения и земи
да не търсят себе си в ламтеж към богатства и власт,
нито в гордост и презрение към слабите,
нито в хитрост, беззаконие и притворства,
да успее да запали пак онзи невидим светилник в душите,
без който ще сме само „мед, що звънти, и кимвал, що злека“.
.
Еврочикаго
http://youtu.be/sPiiSETrcNM
Стихове събрани от „стената“ на Ирина Верне (сънародничка от Франция):
Христос Воскресе!
–––––=–––––-
Козунакът на главанката
Нели Господинова
Като в приказен облак от бяло брашно
е запретнала баба ръкави –
меси вънка, на двора, козуначно тесто:
„Дъще, гледай! Помни как се прави!” –
смигва леко с око като малко дете
и говори, и ловко показва.
Месят пъргаво нейните селски ръце,
по езически думи разказват.
Ръси бяло брашно, слага шепа зърна,
песен тъжна с тестото извива,
но отнася я вятърът бърз над степта
чак до ореха в горната нива.
А пък тя се прекръства със светли ръце:
„Нека бялото бъде за радост,
а кафявото трябва да бъде, дете,
за надежда във дните на жалост…”
Сръчно жалост и радост разтегля, плете:
„Хайде, двете на топло да свием,
за да втасат преплетени в хляба добре! –
Греховете не можем да скрием…”
После ръси стафиди… Какъв аромат!
На канела и сливи ухае…
Веят джанките облаци пролетен сняг,
сякаш кимат: „На хляб тъй се бае.“
–––=––––-
НАДЕЖДА
(Нов стих на Ивайло Балаванов)
Вие казвате всички, че снощният дъжд беше бедствие:
изпочупил ви овошките, изровил ви зарзавата…
Аз казвам, че снощният дъжд беше ангелско шествие-
с ангелско шествие Господ дойде на земята.
Във свещите блъскаше черен космически вятър,
късаше огън и огънят падаше дълго
и пукаха, както под тежък човек стъпалата
на тази прогнила, забравена Божия стълба.
Към нас – тук във влажното тъмно мазе на всемира
Бог слизаше с трясък по стълбата осветена,
а ние вечеряхме с чесън и пиехме бира,
отчаяни, тъмни, проклинахме цяла вселена.
И никой не знаеше как се отваря вратата
и как да излезем от зимника на битието.
Ние търсихме някаква паднала свещ по земята,
а стълбата светеше бяла и чиста в небето.
Заровени в тъмното влажно мазе на всемира
ние бяхме забравили, че стълбата съществува,
че този живот е къс като чаша бира,
но даже богатият няма пари за друга.
Душата ни – клето слугинче, нещастно сираче-
една Пепеляшка с продрана фланелка моряшка,
куцукаше в мрака със златна пантофка и плачеше:
свойта втора пантофка си търсеше Пепеляшка.
Вие казвате : снощният дъжд беше бедствие. Нека.
Аз казвам, че Бог снощи слезе при нас в битието,
за да каже на свойто сираче, че има пътека
и че другата златна пантофка не е във мазето.
––––=–––––
БЪДИ МИ КРЪСТ!
Не се страхувам с Теб да се разпъна,
дори презрян и хули преживял.
Тежа ли като камък – ще потъна
на дъното от скърби и печал.
Каквото Си ми писал – ще се случи!
Каквото отредено е – Амин!
Че всеки жив на този свят се учи
и някой ден отива си самин…
Не ще Те разменя за земен жребий.
В сърцето Тебе, Господи, познах!
От въздуха за мен Си по-потребен
и смисъла си в Твоя Кръст избрах!
Каквото или колкото да струва –
сърцето ми копнее да плати.
Човекът на земята не векува,
но някъде над мен векуваш Ти.
И Твоят Образ – той остава вечен.
В нетленното – до Бога извисен.
От вяра молен, и от дъх изречен,
бъди ми Кръст…
И в Кръста – възкресен!
(от стихосбирката „Коленича пред Тебе“)
Ясен Ведрин
––––=–––––
И отново Нели Господинова:
ИЗКАТЕРВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ
Небесна стълба… Тежък ден.
Небесни стъпала за горе.
Един Христос обикновен
катери земните подпори.
А колко халтави са те.
Как не един нагоре тръгна!
И не един от този свят
с делата си не се завърна.
А тоз Исус от плът и кръв
изкачва стълбата нечуто.
Проскърцват ставите напук –
Голгота е една… Наслука!
Една ли? Всеки божи ден
минавам своите Голготи.
Христос пораства вътре в мен.
Да имах още сто животи,
които да раздавам днес…
Уви, небетата се раждат,
когато трънният венец
в предсмъртен ореол засвети.
Небесна стълба. Само той
след всичко може да възкръсне.
Но не за своя миг покой,
а да прости делата кръстни.
Разпети петък, гняв, тълпа…
Небесна стълба за нагоре –
Христос с небесни стъпала
катери греховете, хора!
–––––=–––––