Живее ли българинът в САЩ по американски?
.
Нека просто предположа, че ти гледаш заглавието на този текст и се чувстваш почти разкрит. Объркан. Озадачен. И знаеш ли защо? Най-вероятно те е страх, защото може би най-после всички около теб ще разберат какво точно се крие зад луксозният и изключително красив немски автомобил, в който се возиш; зад скъпите ти италиански обувки, които си сложи, за да се „изфукаш“ на работното си място днес; зад екзотичните ти снимки, които публикува на Фейсбук страницата си от пътешествието си до Луната миналата седмица или пък зад невероятната дамска чанта, с марка Louis Vuitton (която всички знаем, че не е оригинална, но май само ти си забравила за това), с която отиде на „пазаруване“ през последния уикенд… В 90% от случаите зад този „холивудски лайфстайл“ се крие едно финансово разорено и силно зависимо и спонсорирано от кредитни карти „работещо зомби“.
Ако ти звуча твърде директно или дори обидно, бих ти препоръчал да прочетеш следващите редове на статията и да ми помогнеш да разгадая една дилема, която се върти в главата ми от няколко години. Наблюдавайки поведението на младите поколения българи в Америка, се питам: ние ли прихванахме от американците този „измислен“ и изпълнен със стрес и сметки начин на живот… или ние научихме американците в последните години да живеят като нас?
В следващите редове ще изброя някои от пагубните ни навици като „работещи зомбита“ в Америка и как да ги преодолеем при една правилна преценка за нещата, които ни заобикалят; и как да избегнем кредитната хипноза, под която сме подложени в резултат на пазарната икономика, в която живеем. Или може би по-точно умираме бавно, но сигурно, поради ежедневният стрес, на който сме подложени.
.
НАВИК #1: ЩОМ КУПУВАМ НЕЩО НА „РАЗПРОДАЖБА“, ЗНАЧИ ПЕЧЕЛЯ И СЪМ ПО-ХИТЪР ОТ ОСТАНАЛИТЕ… НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА, КОЕТО СЪМ ЗАКУПИЛ, МИ Е НУЖНО ИЛИ НЕ!
Всеки път когато минавам в близост до известна верига магазини, на която има закачен знак „Разпродажба!“, виждам невероятно много хора, които са струпани като стадо около паркинга и входовете на магазина, и наистина се замислям дали вътре не раздават безплатни храни или животоспасяващи медикаменти. Може би ми е трудно да се изразя по-образно, но ако трябва да сме честни, повечето хора около нас вече имат гардероби, пълни с дрехи, обувки и аксесоари към тях, с които спокойно биха могли да носят поне в следващите си три живота – и не мисля, че съм единственият, който се чуди защо тези хора продължават да харчат парите си за неща, които наистина не им са толкова нужни. Знам, че някой от Вас се чудят как е възможно дори да си задавам подобни въпроси, след като сам казах, че всичко в този магазин е на „РАЗПРОДАЖБА“, нали? Да бе, забравих…
Но нека за момент погледнем как психологически се манипулира обществото, в което живеем, и как то е убедено от големите корпорации с милион фабрики в Китай, че ние като потребители винаги печелим, когато купуваме на разпродажба. А истината е, че има само няколко печеливши в случая – корпорациите, които произвеждат „боклуците“, които купуваме за дребни стотинки и ни ги продават за стотици долари; правителството, което събира огромни данъци при всяка една наша покупка; и банковата индустрия, която финансира тази лудост с безлимитните си кредитни карти, до които всеки един от нас има достъп, и убийствено високите лихви, които плащаме на тях като данък за лакомията си.
Моля Ви, следващият път, когато отделите от ценното си време и го посветите на разходка до местния търговски център, да спрете за секунда и да се замислите дали това, което държите в ръката си и планирате да купите, струва толкова, за колкото ще бръкнете в джоба си. И може би още по-важно от това би било да прецените дали наистина Ви трябва. В миналото, аз самият съм харчил безбожно много пари за дрехи и глезотии, които от години вече стоят в гаража ми и се чудя често какво ме е накарало да ги купя преди време. А интересното в този случай е, че и Вие, които кимате с глава, докато четете това, сте направили същото, нали?
.
НАВИК #2: ПРОСТО НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ КАК ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВОЗЯ В ИЗПОЛЗВАНА КОЛА, ТОВА НАПЪЛНО ЩЕ ЗАЛИЧИ МОЯ „ХОЛИВУДСКИ ИМИДЖ“, ЗАТОВА ЩЕ ИНВЕСТИРАМ В ЧИСТО НОВ АВТОМОБИЛ!
Закупуването на чисто нова кола е може би едно от най-необразованите решения, които можете някога да вземете като потребител, но разбира се, винаги има изключения от правилото. Почти всеки един автомобил губи над 10-15% от пазарната си стойност в момента, в който я подкарате от паркинга на автокъщата, от която сте я закупили, на път за вкъщи. Нека си припомним, че целта на всяка една инвестиция е да ни носи пари и приходи в близко и далечно бъдеще, а Вашата кола прави точно обратното! Най-умното нещо, което можете да направите в случая, е да търсите добри оферти на сравнително нови, използвани коли, които са били на пътя между една и четири години, и имат сравнително нисък километраж зад гърба си. Когато сте готови финансово и сте избрали правилния автомобил, единственият начин да останете в силната позиция на преговорите, е да купувате „в брой“ – така шансовете Ви да вземете най-добрата оферта се увеличават драстично.
Жалко е, че ние, младите българи в Америка, сме потомци на поколенията преди нас, които са били изключително дисциплинирани със спестяванията си хора, а в днешно време повечето от нас сме потъвали в заеми, които носят само стрес в живота ни. Не забравяйте, че плащането „в брой“ е винаги кралят при всяка една сделка и ако Вие имате този финансов ресурс на своя страна, Вие носите короната при всяка една сделка, която сключвате, колкото и малка и незначителна да е тя на пръв поглед.
.
НАВИК #3: ИНВЕСТИРАНЕ? ГОСПОДИ, АЗ СЪМ ТВЪРДЕ МЛАД ЗА ТОВА!
Може би, ако получавах по един долар за всеки път, когато съм чувал тази реакция от приятели и познати в последните седем години, сега щях да съм милионер. В света, в който живеем, има едно огромно недоразумение за значението на думичките „спестяване за пенсиониране“ и „инвестиране“. Може би като цяло в обществото, в което живеем, гледаме на темата за пенсиониране по начина, по който нашите баби и дядовци са го правили след като навършат определена, пределна възраст. Проблемът е, че времената се промениха изключително много и представите на информираните хора по тази тема е еволюирала.
В днешно време, така нареченото „пенсиониране“ е възможността да придобиеш достатъчно финансов ресурс като спестявания, които да предоставят достатъчно пасивни доходи, от които може даден човек да се издържа до края на живота си, независимо от възрастта си. Пенсионирането вече не е базирано на години, а на това колко доход имаш, който получаваш без да е нужно да запретнеш ръкави всеки ден на работното си място, и той не е базиран на държавните пенсионни планове, а на личните инвестиции и спестявания. Точно поради тази причина всеки един от нас, независимо от възрастта си, трябва да изготви стратегия как да достигне до там.
.
Докато четете разсъжденията ми, знам, че си мислите и се чудите какво точно е моето определение за „работещото зомби“ и какво имам в предвид под това. Ето и моето определение:
Работещо зомби – човешко същество, което прекарва над 40, 50, 60 или 70 часа от седмицата на работното си място – и накрая на живота си няма дори с какво да се похвали, освен с планината от кредитни карти и сметки в спалнята си; и което евентуално ще трябва да работи до 82-годишна възраст, за да може да продължи да плаща лихвите по заемите си.
Вие на път ли сте да се впишете в определението за „работещо зомби“ или имате план за действие, който да Ви изведе от тази социална клопка?
Ангел Сапунджиев
