Във връзка с Парламентарни избори ’2013 нашето издание изпрати 9 въпроса към участващи в изборите политически партии (ГЕРБ, БСП, “България на гражданите”, ПП “Зелените”, ДСБ, СДС, ДПС, “Атака”, НДСВ и още няколко коалиции), свързани с теми и проблеми, касаещи българите живеещи в чужбина. Във въпросите са обобщени основни питания не само на емигранти от Чикаго, но и от почти цялата ни диаспора, посредством Временните обществени съвети на българите по света. Това е гаранция, че отговорите ще бъдат видени от голяма част от активните ни сънародници зад граница.
Поради краткото време, ги публикуваме веднага и по реда на пристигането им. Досега сме получили и публикували отговорите на: Иван Костов, ДСБ, които можете да прочетете тук;ПП „Зелените“ – тук; на Емил Кабаиванов, СДС – тук; на Движение „България на гражданите“ – тук.
.
Следват ОТГОВОРИТЕ на ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ – ГЕРБ.
.
––––––––––––––––––––-
– Поема ли Вашата партия ясен политически ангажимент във връзка със следните проблеми и въпроси, касаещи българската диаспора, повечето от които са били задавани много пъти в последните години, но не са намерили решение досега? И ако не – защо?
Въпрос 1: Създаване на отделен, многомандатен избирателен район „Чужбина“, за чийто депутати да гласуват живеещите зад граница български граждани.
ГЕРБ: Принципно подкрепяме идеята за създаване на многомандатен избирателен район в чужбина, като това в следващ мандат на ГЕРБ ще се работи да се случи първоначално и чрез провеждането на обществен дебат, а след това и чрез конкретните законодателни изменения. Българите в чужбина бяха изведени в политиката ни като приоритетни и ще бъдат в приоритетните ни за в бъдеще, ние провеждахме политика на подкрепа за запазването на идентичността и на българския език на нашите сънародници в чужбина, на защита правата на нашата историческа диаспора. Неслучайно финансовият инструмент, който МОМН управлява – Национална програма “Роден език и култура зад граница”, през последните 3 години бе увеличен три пъти и достигна за 2012 г. 6 мил. лв. През 2011 година бе изработено и прието ново постановление 334, което институционализира на практика и регламинтира дейността на съботно-неделните училища в чужбина. А през 2012 г. бе увеличена и стипендията на студентите от български произход, обучаващи се по 228 и 103 ПМС. Това са част от конретни резултати, случили се в условията на рестрикции и криза, но темата за българаите в чужбина и политиката за подпомагане на сънародниците ни се запази.
Въпрос 2: Премахване конституционното ограничение български граждани с второ гражданство да бъдат избирани в управлението на страната.
ГЕРБ: Водим дискусия с експерти по този въпрос, като се прави анализ и преценка за опита на други страни – членки на ЕС.
Въпрос 3: Създаване на изборни Обществени съвети на българите в чужбина към дипломатическите представителства и Национален съвет на българите в чужбина, в изпълнение на отдавна приетия Закон за българите, живеещи извън република България. (Или, при евентуално приемане на нов Закон за българите зад граница от новия състав на парламента, категоричен ангажимент, че той ще предвижда създаването на изборни представителни органи на диаспората по държави и изборен Национален съвет на българите зад граница. Както и Правилник на прилагане на закона, какъвто така и не беше направен за действащия сега закон.)
ГЕРБ: Създаването на такива звена, които да подпомагат провеждането на политики за българите в чужбина, е заложено в концепцията за Национална стратегия на българите в чужбина, която по времето на ГЕРБ се разработваше от представители на компетентните ведомства. Темата бе широко дискутирана и на проведена конференция в Брюксел по идея на вицепрезидентката г-жа М. Попова. Предстои обсъждане и приемане на Стратегията при следващо правителство. Новият закон за българите и българските общности в чужбина бе обсъждан и приет от водещите комисии в НС, а не е спрян, както някои твърдят, предстои приемането му след формирането на нов парламент, като и естествено Правилник за прилагането на закона.
Въпрос 4: Въвеждане на електронно дистанционно гласуване (а до ефективното му въвеждане секциите за избори в чужбина да се откриват при опростени процедури – например при подадени 20 заявления за гласуване, при гласували на предишни избори над 100 човека и пр.).
ГЕРБ: Все още нямаме позиция по въпроса.
Въпрос 5: Каква е Вашата оценка за ролята на българите зад граница за успеха на България и кои са най-важните области, в които очаквате българите в чужбина да допринесат за Родината си – днес и за в бъдеще?
ГЕРБ: Българите по света са много важна част и принос за нашата икономика. Динамиката на времето и бързите миграционни потоци налагат преосмислянето на концепциите за идентичността, за гражданството, за последствията от демографската световна криза и за политиките на евроинтеграция. Затова и ние в ГЕРБ през изминалите години провеждахме политика за приобщаване на нашите диаспори от чужбина, като това се случваше и чрез Националната програма “Роден език и култура зад граница”, и чрез политиките, които се провеждаха от специализираните структури в министерствата и агенциите. Осъществиха се форуми и събития, които консолидираха сънародниците ни, като например изложби, спартакиади, творчески фестивали, образователни семинари, концерти и др. Бяха предприети и законодателни изменения.
Проведоха се първите кандидат-студентски борси в София за кандидати с български произход, които имат своите резултати за привличането на млади хора да се обучават в наши ВУЗ-ове. Подобни борси се провеждат и по места в държавите с концентрирана българска диаспора.
Трудово-информационните борси, които през последните години се организираха от МТСП и АЗ (вероятно се има предвид Агенция по заетостта – бел.ред.), и участваха представители както на др. важни институции като НАП, НОИ, НЗОК, но и представители на бизнеса, се проведоха сред нашата многохилядна емиграция в Испания, Великобритания, Германия, Кипър, Гърция, Австрия, Португалия – имат своето важно значение за информираността на нашите сънародници и преценяване за правилен избор. Тези борси имат своята положителна оценка и от правителствата на съответните държави, където са провеждани, защото се разрешават важни въпроси, свързани с осигуряване, достъп до определени сектори на пазара на труда и мн. др.
Въпрос 6: Вашата партия има ли представители извън България и какви връзки поддържате (или ще поддържате) с диаспората?
ГЕРБ: ГЕРБ поддържа контакт с наши симпатизанти и съмишленици в чужбина, на които може да разчита за редица инициативи.
Въпрос 7: Бихте ли подкрепили кандидат за депутат, ако се знае че е бил агент или сътрудник на ДС?
ГЕРБ: НЕ
Въпрос 8: Ако трябва да управлявате в коалиция, избройте с кои от парламентарно представените в последните години партии, в никакъв случай не бихте се коалирали след изборите?
ГЕРБ: БСП и ДПС.
Въпрос 9: И накрая, избройте основните неща, които се ангажирате да постигнете, ако получите 4-годишен управленски мандат, и чрез какви точно законодателни инициативи. Включват ли тези инициативи въпроси, касаещи пряко българската диаспора?
ГЕРБ: Политиката към българите в чужбина ще продължи да се развива и надгражда над започнатото и ще бъде координира от министър. Следва да се довърши работата по законодателните изменения на посочените закони, приемане след обществен дебат на Новата стратегия за българите в чужбина, продължаване на Националната програма “Роден език и култура зад граница” като финансов инструмент за подкрепа на запазването на българския език и култура зад граница; продължаване на провеждането на трудово-информационните кампании и борси, които се провеждат сред българската емиграция; продължаване на провеждането на кандидат-студентски кампании сред българите от историческите диаспори с цел привличането им за обучение в български висши учебни заведения; провеждане на интеграционни и адаптационни политики към приетите студенти от български произход с цел тяхната пълна интеграция в българското общество и социализация; включването на тези млади хора в национални кампании, студентски стажове в администрацията и др.; активизиране на областните администрации за развиване на реинтеграционната, културната, образователната политика (на завърнали се българи от чужбина или на българи от диаспората, заселили се в региона); защита правата на нашите сънародници и историческата ни диаспора.
Отговора на въпрос номер 3 е доста провокативен. Проекта за Закон за българите в чужбина в настоящия си вид е скандален, и именно защото е скандален, беше спрян от внасяне в пленарна зала.
Защо този проектозакон е провокация? Обяснено е по-горе от Стефан. За да си съставим представа, за какво става дума, достатъчно е да знаем, че според него ние занапред няма да сме просто български граждани, а „лица от български произход“. Идеята, която се крие зад тази формулирофка е, че за нас вече няма да важат законите на република България, ще важи един специален Закон… Благодарим! И всичко това сега невинно ни се вади от гардероба и ни се предлага като предизборна пропаганда? Наистина нямам думи, та ще спра тук.
Стефане, понеже питаш, кой точно отговаря на въпросите.
Мога да ти кажа за Зелените – няма едно конкретно име, защото отговорите са минали през много хора, никой не ги е писал еднолично, а е съгласуване мнение с политическото ръководство на партията, понеже става дума за официална позиция, а не за мнение на един човек.
Затова и отговорите са подписани със „Зелените“. 🙂
„Всъщност, кой отговаря на въпросите на Еврочикаго? Зад отговорите на другите партии стои все пак нечие име. А тук – анонимка, да гадаем. Всъщност, може да изчакаме поредния записа от Mиро Найденов . Mоже вътре да научим името.“
.
Не само отговорите на ГЕРБ ни бяха изпратени така. И отговорите на ПП „Зелените“ не са подписани с някакво конкретно име на партиен лидер или член, подписани са от името на самата партия.
Никаква тайни и конспирации няма, впрочем, тука. Зад връщането на отговорите на различните политически сили се крият усилията на Петър – понеже той едва ли би го споменал, аз ще го спомена – да се обажда многократно на пресцентрове, на конкретни хора от конкретни партии, да търси актуални телефони, мейлове и пр., понеже някои партии имат по сайтовете си неверни или неработещи координати.
Ние не сме поставяли условие пред всички тези политически сили, на които изпратихме 9-те еднакви въпроси, свързани с теми и проблеми на българската диаспора, отговорите им обезателно да са подписани от конкретен политически лидер или член на съответната партия. Това не значи обаче, че отговорите на всички не са официални, меродавни и получени, в повечето случаи, по резонен служебен ред – чрез пресцентровете на съответните партии. В случая с отговорите на ГЕРБ отговорите са ни изпратени също от пресцентъра на тази партия.
Съгласен съм със Стефан. Не съм присъствал на срещата в Брюксел, но я следях от разстояние с много очаквания, които не се сбъднаха.Една част от емигрантските сформирали се групи бяха тя да се бойкотира именно за антиемигрантската политика, която се води от години и явно и подкрепена от ГЕРБ. Да не забравяме, че бяха закрити много секции с правилата за заявленията за гласуване точно по тяхно управление. Друга част, от които Стефан бяха там, за да направят опит да защитят каузата и да прокарат идеята с конкретни примери и идеи как емигрантите да бъдат представени в българския политически живот. Но те не искат! Искат ТЕ да организират и оркестрират всичко без учасъието на емигранти.Този закон трябва да се дебатира от емигранти и експерти и дори съм ЗА да има и независими наблюдатели от европейски граждански организации. Този закон трябва да има за цел реинтеграцията на емигрантите като част от цялото население, защото сме български граждани или двойни, но продължаваме да радеем за родината и да я популяризираме. Но ги е страх от институционализиране на компетенции, опит и делегиране.ТЕ трябва да ръководят живота ни точка. Граждани, които имат не проевропейско, а европейско и българско мислене, компетенции, идеи за изход от кризата, не са все още корумпирани или с извити ръце представляват опасност. Не може една партия, която края на миналата година любезно отзова каузата изведнъж да е много заинтересувана половин година по-късно. Бг училища има да и то с бюджети, но много от хората са на доброволни начала там и се самоорганизират. Признава се.Но ако това им е най-големият подвиг нека знаят,че в чужбина има много повече бг асоциации или приятелски със съответните страни, които организират български културни мероприятия и популяризират България. Срещата в Брюксел за мен като страничен наблюдател беше шамар от бг върховни институции: Президентството и управлението. Благодаря на хората, които бяха там с изградено ясно представяне и идеи. Подкрепям и тези, които бойкотираха, защото наистина явно трябва здрава борба, но аз лично подкрепих тези, които ходиха, защото трябваше да се направи опит, да се види отношението им и след това да се вадят заключения.
Коментари към преждепубликувалия и индиректно към статията.
Нищо подобно. В предложения проект за закон за българите в чужбина от някаква анонимна работна група НЕ се предлага изборни легитимни представителни органи на българите в чужбина. Предложението е да се сформира куклен театър от одобрени от ДАБЧ представители, излъчени от сдруженията, които ДАБЧ благоволи да регистрира и които ще бъдат алиби на властта.
В стратегията също старателно се избягва думчиката изборни органи. Напротив, хитро се изопачават направените предложения за изборни органи в подкрепа за законопроекта.
А относно спирането или не на законопроекта, факт е че най-водещата комисия – Правна, отхвърли разглежаднето му с мотив, че не е проведен широк дебат и че не е спазен закона за норамтивните актове.
Във всички комисии бяха отправени много сериозни критики по същество на някои дефиниции.
Искра Фидосова:
Законът поставя изключително много въпроси, принципни по понятия. Аз дори се изненадвам, че въобще такъв закон е правен без дискусия и без обсъждане. Това е нещо много сериозно.
Росен Иванов:
Имаше работна група. Освен това законопроектът много дълго стоя на сайта на Агенцията
Искра Фидосова:
Аз не говоря за работна група. Говоря за обществено обсъждане. Защото като се започне още от първия текст, ще има тежки спорове по основни понятия.
Вкарването на закона на 1во четене в зала се форсира от ДАБЧ, но все пак разумни депутати спряха това безумие, което щеше да създаде две категории българи.
Удобно се цитира срещата в Брюксел. Но именно тя излезе с категоричен меморандум, в който се искат изборни предсатвителни органи на ългарите в чужбина – обществени съвети по държави и Национален съвет.
И избирателен район чужбина.
Не е вярно също така, че в проекта на стратегия има предложено създаването на многомандатен избирателен район чужбина.
Нещо повече – ГЕРБ пое ангажимент след като се извърши преброяването да се пристъпи към цялостно прерайониране на избирателните райони в страната. Като в рамките на този процес, се създаде район чужбина.
Това обещание не се изпълни.
Относно двойното гражданство и пасивното избирателно право, експерти били водели анализ и преценка за опита на други страни – членки на ЕС.
Да им спестя потта.
Анализът отдавна е направен и резултатите са публикувани многократно.
Той се изчерпва в едно изречение: не само в ЕС, в целия Съвет на Евтропа (47 държави), няма друга държава, която без да е поставила ограничение за двойно гражданство, да забранява на двойните граждани да бъдат избирани.
Този анализ е направен от Европесйският съд за правата на човека .
Всъщност, кой отговаря на въпросите на Еврочикаго? Зад отговорите на другите партии стои все пак нечие име. А тук – анонимка, да гадаем. Всъщност, може да изчакаме поредния записа от Mиро Найденов . Mоже вътре да научим името.
Трябва да се отчете, че при управлението на ГЕРБ имаше някакво раздвижване и приемане на становище за българите в чужбина. Бяха отпуснати няколко милиона по програми на ДАБЧ, появи се по-ясна и твърда позиция относно Македония и т.н.
Доколкото съм запозната, „Стратегията“ включва избирателен район за чужбина, както и изборни Обществени съвети.
Но… докато за нас в чужбина това е важно, по-важна е вътрешната политика за извеждане България от икономическата криза. Това без да се отрази най-неблагоприятно на най-бедното население, което досега не бе направено.
Всичко върви към коалиция БСП/ДПС, ако социалистите вземат повече гласове от ГЕРБ, или ГЕРБ/Атака плюс накоя по-малка партия, която случайно прескочи 4%.
Всички са ни до болка познати, като неспособни да се справят с положението.