Молба на посолството на България във Вашингтон кръстовище в града да бъде наречено на името на Димитър Пешев – български политик, помогнал за спасяването на еврейското население на страната от депортиране, се превърна в тема за широк дебат дали българите представят реално действията на техните лидери по време на Холокоста.
.
В обширен репортаж на АП се коментира, че в момента тече напрегнат диалог между българското посолството и американския Музей-мемориал на Холокоста, докато градският съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно тази месец решение дали да почете Димитър Пешев.
Дебатът подчертава не само комплексността на историята на Холокоста, но и трудностите, които срещат държавите, които се опитват да обединят делото на една политическа фигура по време на Втората световна война с постигнатото от цял един народ, се казва още в материала, цитиран от Би Ти Ви.
Въпросът за съдбата на българските евреи по време на Втората световна война е повдигнат през декември, когато посолството на България се обръща към градския съвет на Вашингтон да кръсти пресечка на името на Пешев. То изпраща специално писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война.
Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите, в писмото заявява, че формулировката на искането на посолството – заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история.
В качеството си на заместник-председател на Народното събрание Пешев разпространява петиция сред народните представители, църквата, студентите и други в подкрепа на еврейското население. Депортиранията са спрени, а цар Борис ІІІ изпраща евреите в трудови лагери в страната, но отказва да ги предаде на нацистите с довода, че има нужда от тях като строителни работници.
Историята на спасяването печели на България славата на единствената европейска страна, отхвърлила нацистките искания, а Пешев е признат от мемориалния комплекс на Холокста на Израел „Яд Вашем“ като „Световен праведник“.
Музеят във Вашингтон заявява, че не спори заради признаването на Пешев или историческия му принос, а затова, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като „окупирана от нацистите страна“ и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта.
Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция – по това време територии под български контрол, коментира АП.
Музеят е изпратил отделна кореспонденция до градския съвет на Вашингтон, подчертаваща комплексността на българската история.
Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия“ отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Поптодорова допълва, че макар и страната й да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.
Според Пол Шапиро, директор на Центъра за напреднали изследвания на Холокоста към същия музей, наричането на улица на името на заслужил човек, може да се използва за фалшифициране на историята.
Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, изготвил основната част от молбата до градския съвет, отбелязва, че според него музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев.
„Нека не обвиняваме Пешев за лошите дела на други. Нека го уважим за великите постижения, които е направил – и това е всичко, което искам да направя, защото той е катализаторът“, заявява Нийл Глик.
Градския съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата за именуването на „Площад Димитър Пешев“, точно пред сградата на посолството, на 28 май.
„За мен най-важното е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен с церемониално именуване на улица, а не каква реторика е използвана от посолството на България или от музея на Холокоста„, заявява градския съветник Фил Мендълсън.
Източник: Faktor.bg
Подвигът на българския народ и лично на Димитър Пешев си е подвиг и никой с нищо не би могъл да го умаловажи ! А иначе, нима има народ без недостойни негови представители ? Важното е дали целокупният народ е споделял техните възгледи ! Да отречеш подвига на българския народ, духовенство, парламентаристи и монарх заради недостойните дела на политически кръг от лица като Белев, е все едно да отречеш правото на Нобелова награда за мир на Ицхак Рабин и Шимон Перес, заради недостойния юдейския духовен клир, изпратил някога Исус Христос на кръстна смърт и хиляди негови последователи – на преследване и смърт !
В свещената книга ТАЛМУД на еврейския народ е писано: „Спасителят на един единствен живот е спасил целия свят ! Не България, а Германия окупира Югославия и Гърция. Затова Хитлер диктува условията, на кого може и на кого не може да се даде българско гражданство в предоставените от него на България територии за администриране. Лом не е лобно място на извозените до там евреи, нито – българските власти са ги екзекутирали. Малкият български народ и неговата държава, за разлика от много по-влиятелни Европейски нации и държави, като Австрия, Унгария, Румъния, Югославия, Полша, Хърватия и пр.и пр, показват на дело безпримерна толерантност и смелост, спасявайки каквото е по силите им, а именно – живота на всичките 50 хиляди евреи с българско гражданство и на още десетки хиляди други Европейски евреи, на които дръзват да дадат спасителни транзитни визи ! Кой друг Европейски народ е сторил и половината от това ? Подобен подвиг заслужава ПРИЗНАТЕЛНОСТ от целия Еврейски народ, а не опит за унижение от група еврейски комунисти, бащите на които не се посвениха да изпратят чрез т.н. Народен съд на разстрел и гибел най-ревностните си спасители ! Именно те трябва да се покаят и извинят пред Българския народ, a горната сентенция за такива като тях следва да се интерпретира: “Който убие или поругае своя спасител, погубва и поругава целия свят !”