Малко са народите, успели да създадат своя собствена азбука, която да отговаря перфектно на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на култура, те са получили писменост от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна са изобретили глаголицата, която е уникална и е била изключително подходяща за отразяването на древната българска реч.
Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт, използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В интерес на истината, нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.
Все още няма консенсус относно възрастта глаголицата. Добровски предполага, че тя е създадена през XIII век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска) глаголица е по-стара от ъгловататия хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е невярно [1] стр. 33… Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 г. доказаха съществуването на сродна на глаголицата писменост още през I-II век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка. Резултатите от други нови проучвания въз основа на подробни сравнения с различни азбуки ни дават право да считаме, че протоглаголическа писменост с около тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна епоха.
Съвсем естествено е, че това твърдение ще бъде посрещнато със силен скептицизъм. Поради тази причина трябва да бъде дадено едно уточнение. Не съществува азбука, която да се е появила спонтанно, без никакво развитие. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, ако не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал определена звукова стойност, а е символизирал даден обект или действие.
С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била предавана определена звукова стойност. Ако символът (йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО. На символ (йероглиф), представляващ нож, се е давала стойност НО… Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се усъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, намаля се значително броят на знаците и всеки от тях получава строго определен звук – А, Б, В… Това дава началото на азбуката, такава каквато я познаваме днес. Както се убеждавате, напълно естествено е развитието на глаголицата да е траело толкова дълго време.
.
Табл. 1 (Легенда: ВНП – Балканска Неолитна Писменост; ЛА – Линеарен А; ЛБ – Линеарен Б; ГЛ – Глаголица)
В Таблица 1 виждаме сравнение на знаци от неолитна Тракия с линеарните писмености на остров Крит и с няколко глаголически букви. Забелязват се десет съответствия между свещената българска азбука и най-старата писменост на света.Бъдещи археологически проучвания ще покажат дали съществувт повече паралели, дотогава трябва да изчакаме търпеливо. Едно обаче е ясно, нито Св. Йероним, нито Етикус, или която и да е историческа личност не може да бъде наречен създател на глаголицата, защото творческият процес е започнал още през пето и четвърто хилядолетие преди Христа.
По-късно, през Бронзовата Епоха броят на протоглаголическите букви нараства. В този период се оформят и линеарните писмености, които са известни предимно от документите запазени в егейската област, обитавана в древността от дедите ни.
В предишният постинг* [6] бе обяснено, че руните на предците имат общ произход с Линеарен А и Линеарен Б. Същото важи и за глаголицата, понеже както вече бе отбелязано нейните корени се крият в неолитна Тракия. Направим ли сравнение между свещената азбука на дедите ни линеарните писмености установяваме, че са на лице тридесет и пет успоредици (Таблица 2).
.
Табл. 2 (ГЛ – Глаголица; зв – звукова стойност на глаголическата буква; ЛА – Линеарен А; ЛБ – Линеарен Б; Гр – Гръцка азбука; Ев – Еврейска азбука; Кп- Копстска азбука; См – Самаританска азбука)
Това разбира се не е всичко, оказва се, че не само формата, но дори и звуковата стойност е същата в двадесет и три случая (Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX век и Линеарен А от XVIII век има повече от две хиляди и шестстотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е забележително висок, понеже с времето настъпват стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеарен А и Линеарен Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българският език.
.
.
.
Табл. 3 (ГЛ – Глаголица; зс – звукова стойност; ЛА – Линеарен А; ЛБ – Линеарен Б)
Причисляването на глаголицата към семейството на линеарните писмености може да се струва пресилено на някои, но самите факти показват убедително, че свещената азбука на дедите ни има най-много прилики с Линеарен А и Линеарен Б. Гръцката, еврейската, коптската и самаританската азбука имат съвсем малко общи знаци с глаголицата* (виж Табл. 3). Да не забравяме и друга изключително важна подробност. Съществува трета линеарна писменост, която се е употребявала на остров Кипър от времето, когато Линеарен А процъфтява на остров Крит. Сравним ли обаче кипърският Линеарен С с критския Линеарен А ще видим, че има само дванадесетина общи знака (Таблица 4).
.
Табл. 4 (ЛС – Линеарен С; зв – звукова стойност на линеарния знак; ЛА – Линеарен А)
Как тогава да пренебрегнем глаголицата, показваща много повече прилики както с Линеарен А, така и с Линеарен Б? От статистическа гледна точка глаголицата принадлежи на същата група, както и двете писмености на Крит. За тях трябва да направим едно уточнение. Според А. Еванс те са основата за протофиникийските букви, които от своя страна стават вдъхновение за много други азбуки, т.е. Линеарен А и Линеарен Б, произхождащи от неолитната тракийска писменост, не са отмрели, а са се развили в много варианти, обслужващи различни тракийски диалекти, а и други езици. Дори и някои кирилически букви б, ж, ш, щ, ч, ю, я… имат прототипи сред сътворените от древните трако-пеласги знаци, но това е въпрос на друга тема.
Продължение на Линеарен А и Линеарен Б намираме в скито-сарматските руни от България и черноморските степи (принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многобройните успоредици между скито-сарматските руни и глаголицата, представени през 2006 г. от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци” [5] стр. 48-59. Ще напомня, че сарматите са определени като част от тракийското гетско семейство [7]-III-ii-2, а според Симоката тези гети са и славяните, станали един от основните компоненти на етническият облик на Дунавска България [8] стр.14-15. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде представена друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни съответсвия между глаголически букви и скито-сарматски руни. **
Табл. 5
ГЛ – Глаголически букви
СК – Скито-сарматски руни
Броят на скито-сарматските руни, показващи прилики с глаголицата, е значителен, но винаги може да бъде зададен въпросът – Защо не се набюдава приемственост в периода XII век преди Христа до I век след Христа?
Няма глаголически документи този отрязък от време по няколко причини. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската (пеласгийската)*** дума за хартия е кожа. Бащата на историята добавя, че по негово време ( V век преди Христа) извън Гърция са се ползвали изключително обработени овчи и кози кожи вместо папирус. [9] V-58. Съседи на гърците през V-ти век преди Христа са траки и скити, които са били прочути с многобройните си стада. За скотовъдците животинската кожа е евтин и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неблагоприятните влияния на времето и лесно изгнива.****
Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!…
Това не е задължително, при други народи също има напълно изчезнали архиви. В книгата си за хетите, английският учен О.Р. Гърни споменава, че древният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оцеляло абсолютно нищо, поради това, че влагата унищожава дървесината сравнително лесно[10] стр.128.
Не само неустойчивата основа е причина за изчезването на определена книжнина. Доминация на чужд народ също може да доведе до това, има достатъчно примери. Страбон твърди, че турдетаните (древните испанци) са имали писана поезия, закони и хроники, обхващащи историята на народа в продължение на хилядолетия [11] III-1-6. Това означава, че става дума за огромно количество книги. До ден днешен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското нашествие в Иберия е една от причините.
Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, след като без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. Дори и да е имало запазени тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната реформа на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство, считащо ги за ерес. Трябва да се отбележи, че даже и католическата църква е била против съществуването на глаголицата и е считала свещената ни азбука за еретическо деяние [2].
Старите ни писания не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири. Съсредоточаването им на няколко места е станало предпоставка за лесното им елиминиране. Нека напомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са събирали и изгаряли старата ни книжнина. С болка и гняв Г. Раковски разказва за това [12]. Наистина много е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла огромни поражения на нашата култура и история. Дори и в наше време безсъвестни личности направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това показва, че битката срещу българщината не е свършила, а все още продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко, свързано с древната земя, която обитаваме, но няма да успее.
Завесата се вдига все повече и повече, а мъглите, покриващи миналото, се изпаряват от изгарящата сила на истината. Тя повтаря с тих, но постоянен глас – Българите са наследници на траките – създатели на първата писменост, от която са се развили азбуките на много други народи…
.
Павел Серафимов
–––––––––––––––––––––––––––
.
Използвана литература и пояснения:
1. V Babič, Učbenikstarecerkeneslovanščine, FilozofskafakultetaUniverzevLjubljani, Oddelekzaslovenistiko, Ljubljana 2003’
2. П. Перинов, Глаголицата е от четвърти век – http://www.ivanstamenov.com/files/perper-glagolica.pdf
3. Етикус Истер – http://www.bulgaria88.narod.ru/AETHICUS.htm
4. H Lunt, Old Church Slavonic grammar, Mouton & Co., Printers, The Hague, 1996;
5.И.Танев, М. Минкова, “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци”, публикация в “Известия на музеите от Югоизточна България –XXII”, Бургас, 2006;
6. ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ – http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196
7. Procopius, History of the wars, Loeb, London, 2000;
8. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000
9. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
10. O.R.Gourney, The Hittites, Richard Clay & Company, Ldt Bungay, Suffolk, 1964
11. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;
12. Раковски- http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1
13. Български характер на глаголицата http://www.promacedonia.org/eg/ea_1_1a.htm
* Близките по форма и звук глаголически букви с гръцки, еврейски, самаритански и коптски букви не са много, докато Линеарен Б дава 35 успоредици.
1. Гръцки успоредици – 9
2. Самаритански успоредици – 7
3. Коптски успоредици – 6
4. Еврейски успоредици – 4
Една азбука се променя с времето, понякога се налага да се махнат букви, а друг път да се добавят. За глаголическите тета и ф може да се каже със сигурност, че са заети от гърците през Средновековието. Интересен факт е това, че в линеарните писмености няма знаци със звукова стойност, отговаряща на гръцките тета и фита.
Може би някои се учудват защо сравнявам глаголическото Ч с линеалното СИ и глаголическото Щ с линеарното СЕ. Ето и обяснението – когато се дава звукова стойност на Линеарен Б, М. Вентрис и Дж.Чадуик изхождат от вярването, че се касае за древен гръцки диалект и затова прилагат звуци, които са типични само за гръцката реч. Британските учени не обръщат внимание, че минойското горт-град и микенското кеторо-четири са по-близки до тракийското горд-град, и кетри-четири отколкото до гръцките полис-град и тетарес – четири. Не се обръща внимание и на факта, че окончанието eus в лични имена споменати на линеарни документи, не е гръцко, а тракийско – Orpheus, Tereus, Kuchreus… Пренебрегва се също фактът, че в най-ранните документи на Линеарен А се срещат тракийски, а не гръцки лични имена. Чадуик признава по-късно, че е напълно възможно дадени звукови стойности да се отклоняват от реалността. ( J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, Random Nouse, New York, 1959, стр. 96)
**Според официалната датировка тези руни на не са по-стари от I-ви век. Тази датировка обаче не е задължително да е точна. През XIX-ти и XX-ти век възникват много погрешни вярвания. Смяше се, че огромният скитски народ и изчезнал, тъй както и траките се изпаряват в небитието. Въведоха се дати на “идване” на народи не въз основа на исторически извори и археологически дани, а по лично осмотрение. Не можеше да се отрече, че сарматите имат рунически знаци, но пък се премълча, че сармати и скити са определени като принадлежащи на семейството на гетите, които са обитавали Тракия от най-дълбока древност.
***Херодот обяснява няколко пъти, че йонийците от неговото време са потомци на пеласгите, които гърците асимилират – “Истории”, VII- 94, I-56, VII-95, I-58.
****Дж. Чадуик, един от експертите на линеарните писмености споделя, че съдейки по елегантната форма на Линеарен Б, знаците би трябвало да са рисувани с четка и мастило. Действително има запазени надписи върху вази, като знаците не са изрязани, а изрисувани с черна боя (J.Chadwick, TheMycenaeanworld, CambridgeUniversityPress, Cambridge 1976, стр. 27 )
