Петък, 13-ти! Ужас, да избутаме и днеска. Тая година само веднъж ще е петък 13-ти. Ама пък съвпада с рождения ден на Бат’ Бойко.
Обаче това било болест да вярваш, че петък 13-ти носи нещастие – трискаидекафобия.
Франс прес пише, че сме били дебели, щото сме били бедни. Верно? А Сашо Божков? И той ли за това е дебел? А Сашо Йорданов и той? Тъпанари!
А пък в Украйна, в град Запорожие един кандидат кмет се кастрирал в знак на протест срещу ниската избирателна активност. Като чул резултатите и си дялнал скротума. Ужас! У нас в момента 68% заявяват, че няма да гласуват! Ами ако…
Господа, другари, това е прекалено!
Ходих на зъболекар. И аз като Софиянски влача дупките по една година, та сабале реших да си ползвам лимита от две безплатни пломби годишно. Оказа се, че давали 9 лв. на пломба. А докторката вика: “За 9 лв. и с обикновен цимент не мога ти ги запълни.” И ми даде пример как Софиянски дава по 27 лв. за кв. м. дупка.
Права е! Един разбойник ми иска 14 лв. за кв. м. теракот, при това теракола от мен. Както и да е. Споразумяхме се, че уж ми е направила две пломби и додадох и някой лев.
Кошлуков вика: “Когато хората ни дадоха доверие, ние трябваше бързо да приведем доказателства, че го разбираме. Първо трябваше да потърсим възмездие. Моментално трябваше да тръгнат данъчни проверки и ревизии, постприватизационен контрол, на фондацията на Елена Костова на секундата да й се направи проверка.” И пита накрая риторично: “Направихме ли го? Не!”
Трябваше Кошлуков, трябваше. Ако го бяхте направили народът щеше… Ама вече не ще!
Не ни споменали в проекта за евроконституция. Много важно, Пасито почти ни е уредил за американската.
Абрашев вика, че ако го поканели да напише музика за филм, щял да приеме, ако му дадат малко време. “При мен не писането, а времето е проблем.” И при мен така. Не писането, а мястото е проблем. И понеже вече ще потека и на съседната страница, та за туй спирам.
Абе, на Абрашев няма ли кой да му каже, че само на тенис се ходи с бели чорапки? Ама тя Люлина е за бой.
И бъдете снизходителни. Колкото по-смешна става една държава, толкова по-трудно е на хумористите. Изобщо, както ми писаха едни фенки преди време: “Четвърти километър – на всеки километър! Да живей България.”
Тони Филипов, д-р, Reduta.bg
Из публикация от серията „Дневниците на един луд“ от 2003 г.
(Заглавието е на Еврочикаго)
Статията ви е много приятна,но уви това е живота ни.Като се замислим не сме се променили много освен от онези години където имаше постоянно войни. Е сега отново започнаха различни размирици.Виждаме в Русия и Украйна най вече хората как се бунтуват, но и с право.Всеки иска да живее спокойно и да получава това,което е изработи, без някой да му казва какво да прави с тях.Има толкова много проблеми, че нещата, които си струва да чуеме като тези проекти за които не са споменали за вас, е малко тъжно.Не знам още колко време може всеки един от нас да бъде снизходителен.