Представяме ви накратко монографията на доц. Георги Бърдаров „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС”, посветена на съвременната демографска ситуация в Европа, потенциалните етнически и религиозни сблъсъци, породени от нея, и бъдещето на европейския континент. Това е първата научно-популярна монография на доц. Бърдаров.
Авторът е доктор по география на населението и селищата и доцент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Освен специалист по етнорелигиозни конфликти, геоурбанистика и миграции на населението, Бърдаров е и талантлив писател. (Неотдавна негов разказ беше публикуван в нашето издание – вж. тук.)
.
Из „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС”
В началото на XXI в. светът се променя много динамично и Европа отново е локомотив на промените. Държавите-нации и националните идентичности губят своето значение, границите се премахват, хората работят и живеят все повече извън страните, където са родени.
Европа се намира в безпрецедентна демографска ситуация, критично ниска раждемост и непрекъснато повишаваща се средна продължителност на живота. Демографската криза се обуславя основно от променената ценностна система на населението след индустриалната революция. От една страна благодарение на технологиите и ресурсите на колониите Европа постигна невиждано ниво на благосъстояние, но от друга критично застаря. Ценностната система на европейците също претърпя драстични промени – от патриархална, ориентирана към дом, семейство и повече деца се обърна в консуматорско-материална, ориентирана към личността, постигане на по-добро образование, търсене и утвърждаване на място в обществото, кариера, материални блага.
Критично ниската раждаемост е резултат от формирането на пет демографски феномена на модерната епоха.
1. Двудетният, а вече и еднодетен модел на семействата: в миналото в Европа семействата винаги са били многодетни, а сега за първи път те са масово с две и дори с едно дете. За да има разширено възпроизводство, тоест поколението на децата да превишава това на родителите, е необходимо на една семейна двойка да се падат над 2,2 деца.
2. Свободните бракове: над 60% от двойките в ЕС до 40 годишна възраст живеят на свободни начала. Според изследвания на психолози “свободните” бракове са масово с едно дете, което се обяснява и с психологическия натиск върху жените.
3. Късните бракове (при жените, след 28-годишна възраст) в демографията този термин е свързан с фертилния период на жените (15-49 г.) – колкото по-късно е сключен брака и идва първото раждане, толкова по-малко години остават до края на фертилния период за второ и трето раждане. Средната възраст за сключване на брак на жените в ЕС през 2012г. е 27,1 г., а за първо раждане 27,4 г.
4. Семейното планиране: за пръв път в човешката история родителите планират колко деца да имат и кога. Винаги преди това броя на децата е зависел само от детеродните способности на родителите и възможността на децата да оцелеят.
5. Доброволният отказ от поколение: все повече семейни двойки отлагат раждането на деца до момент, в който вече физически не могат да имат. Стерилитета при хората в активна възраст се превръща вече в пандемия в континента! Само в България има над 50 000 семейни двойки в активна възраст, които искат да имат деца, но не могат по различни физиологични причини
Масово европейските държави вече са с коефициент на детност под 1,5, а Италия съвсем скоро ще бъде и под 1. В същото време в следствие на повишения жизнен стандарт непрекъснато се увеличава средната продължителност на живота. Особено илюстративно е това в Испания, където средна продължителност на живота в началото на XX в. е под 35 г., сега е над 81 г. – и се очаква да стане първата европейска държава, в която този показател да достигне 90 г. Само в рамките на век, век и половина средната продължителност на живота ще се повиши от два до три пъти. По прогноза на Евростат през 2060 г. средната възраст на ЕС ще бъде около 48 г., а в немалко държави, включително и в България ще надхвърли 50 г.
Именно това застаряване провокира имиграция. Европа е обградена от плътен пояс африкански и азиатски държави, които сега преживяват демографски взрив, имат много младо население, но неработещи икономики и остър недостиг на вода. За пръв път в началото на XXI в. имиграцията към ЕС в относителни стойности превиши тази към САЩ. А според прогноза на ООН през първата половина на XXI в. ще сме свидетели на масово разместване на население в света, като всяка година между 2007 и 2050 г. в Европа ще влизат над 1,5 млн. имигранти от Африка и Азия.
В резултат на тези демографски тенденции Европа ще бъде все по-малко бяла, християнска и европейска. Това е естествен процес, който се задейства от демографските промени, а също и от икономическите и социалните, и дори климатичните. Въпросът е как днешната ситуация ще определи европейското бъдеще? Способни ли са европейците с култивираното в тях колониално мислене да приемат такова бъдеще? И способни ли са африканците и азиатците, които са носители на друга култура и религия да се адаптират към европейските ценности?
Има два пътя за развитие пред континента: Европа с новото си лице да прогресира през XXI в. или да се стигне до конфронтация и сблъсъци по осите коренни – „нови” европейци и християни – мюсюлмани. За съжаление вече имаме индикации за второто. Размириците в Париж от 2005-2008 г., продължилите повече от месец вълнения във Великобритания през 2011 г. и съвсем пресните актове на насилие в Стокхолмските предградия са само предвестник на всичко, което може да се случи в Европа, ако се тръгне по пътя на конфронтацията, насилието и омразата, провокирана от страх пред неизвестното.
Именно религиозното противопоставяне остави срамен белег в европейската история по време на разпадането на Югославия, и то само 50 години след ужасите на Втората световна война. Безкрайно къса се оказа европейската памет. Най-показателният пример бе мултиетническа и мултирелигиозна Босна, където православни, католици и мюсюлмани живяха задружно, и в мир в продължение на почти век. Само за да се избият по особено жесток начин в рамките на три години (1992-1995 г.). В тази безумна война загинаха над 100 000 души, хиляди бяха осакатените физически и психически, появиха се масови безименни гробове, като тези от клането в Сребреница. Само 50 години след Холокоста в Европа се появиха отново концентрационни лагери, а може би най-срамният акт в тази война бе серийното изнасилване на жени. Сведения говорят за бройка между 20 и 50 000 жени, и за първи път военният трибунал в Хага прие изнасилването за военнопрестъпление.
Днес Европа върви по пътя към мултикултурализъм и това трябва да бъде прието спокойно и от позитивната му страна. Процесът представлява шанс за цялостен рестарт на европейския проект, независимо че може да се разглежда като заплаха за старата, класическа Европа. Европа се нужда от промяна, за която сме отговорни всички – коренни европейци, „нови” европейци и всички онези, които обмислят бъдещето си в континента!
.
–––––––––––––––––––––––––––––
Георги Бърдаров е роден е на 6 април 1973 г. в София, но семейството му произхожда от село Кулата, Благоевградско. Завършва през 1996 г. климатология и хидрология в СУ „Св. Климент Охридски”. През годините работи като оцветител на анимационни филми, ръководител на географско ателие в експериментална детска градина, спортен журналист в Радио 99. Повече от десет години е сценарист на ТВ форматите „Стани богат”, „Столът”, „10/64”, „Това го знае всяко хлапе”, „Аз обичам България” и съавтор на книгите, издадени към съответните предавания.
От 1999 г. е редовен докторант по география на населението и селищата към Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а от 2002 г. – асистент в същия факултет. Защитава докторска дисертация през 2007 г. на тема „Миграции на населението и отражението им върху селищната мрежа на Благоевградска област от края на XIX до началото на XXI в.”. През 2012 г. защитава доцентура „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз”. Изнасял е лекции в Университета в Кьолн – Германия и е специализирал в Грац – Австрия под ръководството на световно известният учен балканист проф. Карл Казер.
Президент е на Университетски клуб по петанка, член на УС на българска федерация по петанка, многократен републикански шампион и играещ треньор на България при дебюта и на световно първенство по петанка през 2005 г. в Брюксел – Белгия. Почитател на екстремните спортове, пътешествията, кулинарията, джаз музиката, културата и футбола на Латинска Америка и особено на Уругвай.
Неговата монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз” излиза на книжния пазар през юли 2012 г.