Благодаря за възможността да участвам в тази дискусия. Казвам се Тася Тасова и ще говоря от името на Временните Обществените съвети на българите в чужбина.
По отношение на належащите промени в Изборния кодекс, ние сме за следното:
1. Утвърждаване на активното избирателно право за българите в чужбина.
– Облекчена процедура по откриване на избирателни секции – там, където са гласували 100 души на предходни избори, секция да се открива автоматично, без минимален брой заявления;
– Облекчено откриване на втора и следващи секции в градовете, в които на предходни избори са гласували над 500 души;
– Откриване на секции за всички населени места при 20 избиратели, заявили желание за това.
В никакъв случай да не се повтаря скандалът с Лондон и други големи градове в Европа на изборите на 12 май – километрични опашки, чакане от 4-5 часа , които отказаха хиляди да гласуват.
2. Постоянни избирателни списъци за живеещите в чужбина, по държави, въз основа на данните в ГРАО за деклариран настоящ адрес извън страната. Броят секции по държави да е пропорционален на броя български граждани, декларирали настоящ адрес в съответната държава.
Това ще позволи да се прочистят до известна степен списъците в страната от т.нар. фантоми, т.е. българите в чужбина, която дефиниция, разбира се, ни обижда.
3. Пълноценен избирателен район „Чужбина“, в който да могат да се регистрират кандидатски листи и независими кандидати, подобно и както е в избирателните райони в страната. Този район да има три подрайона: Европа, Америки и Океания, Азия.
Наличието на такъв район няма да промени числеността на парламентарните групи, а просто даден депутат, вместо да е избран от Бургас, ще е примерно от район Европа.
4. Ние сме за въвеждане на интернет гласуване.
Съществува и предложението за машинно гласуване, което не е интернет вот, а от терминали. Обществените съвети все още нямаме яснота как ще стане технически изпращането на такива машини извън страната и че това ще затрудни вота в чужбина.
5. Изрично посочване в кодекса за възможност за обжалване пред съда на всички актове на ЦИК.
6. Публикуване на стенограмите от заседанията на ЦИК в разумен срок (3 дена в период на избори), без редактиране и премахване на пасажи, публикуване на видеозаписите (архив) и на начина на гласуване на всеки член на ЦИК.
7. Включване в самия кодекс на методиката за определяне на резултатите и депутатските мандати, а не ЦИК да я приема отделно.
За да завърша, ще подчертая, че сме помислили върху всички технически детайли и сме готови с конкретни текстове за промяна на съответните членове от Избирателния кодекс.
––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Изказването е направено на 18 юни в зала „Изток“ на българското Народно събрание. Вчера там се състоя дискусия с представители на НПО за техните виждания относно промените в изборните правила. Стенограма с изказванията на всички участници може да се прочете тук.
Вероятно не знаете, че паричните трансфери от български емигранти по време на икономическата кризата от последните години са повече от усвоените средства от европейските фондове. Парите, изпращани от емигрантите за техните семейства, отиват за храна, сметки, медицинско обслужване, образование и т.н. Емиграндските пари, които са над милиард, крепят по косвен начин положението в родината…
Не делете българите на външни и вътрешни, не слагайте още един вододел.
Що се отнася до това, че в Р. Турция живеят 49 % от всички български граждани в чужбина, а там гласуваха 80 % от всички гласували на последните избори, причините за това се коренят в някаква степен и в самата българска държавна администрация и нейните изборни регламенти, които затрудниха най-вече българите в Лондон, Берлин, в някои испански градове и пр., не и българските граждани в Турция, чийто вот е доста организиран. Това от една страна. От друга, за разлика от българските колонии в някои европейски градове, голямата част българите в Чикаго се е отказала да гласува. Отказала се е да вярва, че има смисъл от това.
Което не значи, че тези българи не изпращат също парични потоци към близките си в България или пък, че не се чувстват българи. Нищо подобно няма. Напротив, българите в Чикаго имат вече осем български училища, няколко български църкви, няколко неформални организации с културна насоченост и пр. (Тази година даже за първи път в Чикаго беше организирана 24-майска манифестация с български деца, родители и учители.)
За да станат обаче връзките на диаспората с държавата майка по-активни и адекватни, важна роля има самата държава. За съжаление държавата майка не се отнася добре с българите вътре, нямаме за съжаление държава с адекватна вътрешна политика, та какво остава за българите извън…
А Аз пък мисля,че с право на глас трябва да бъдат само онези българи зад граница, които си плащат данъците в България и са родени там…Последните избори показаха пълна незаинтересованост от имащите право на глас в чужбина българи с изключение на Турция по обясними причини.Елементарен пример са живеещите българи в САЩ,от най- малко четвърт милион,гласуваха не повече от 3 хиляди.А конкретно в Чикаго от бг-диаспора над 100 хиляди едва,едва,малко над хиляда…И това са предимно българи първа генерация,които все още не са загубили напълно връзката си с България.А какво да говорим за родените в чужбина,които гледат на РБ като на „туристическа дестинация“Не на последно място е и финансовата страна,необходимо ли е бедните българи останали в родината да плащат за правото на глас на“оялите“ се зад граница техни сънародници.По никакъв начин не мога да се съглася с тезата на някои псевдо патриоти че с парите на емигрантите се издържа България и това им дава правото да искат…Това е евтин популизъм,г-да емигранти.Време е за ясни правила,плащаш данъци-гласуваш,не плащаш нямаш право на глас.Роден в България-право на глас,роден в САЩ-американски гражданин с БГ произход-„турист“ в БГ без право на глас.А който желае да работи за България истински отива там,никой не е върнат досега
Ще си позволя да отбележа, че тук не става въпрос за желанието на една конкретна личност, Тася Тасова, а за позиция на временните Обществени съвети на българите в чужбина, която съвсем не е нова. (Тя може да е нова само за хората, които за първи път чуват за нея.)
И още нещо, за ваша информация:
Страни, въвели политическо представителство
на диаспората в националните парламенти
Балканите
Хърватия 6-10/160 депутати
(плаващ мандат)
Македония 3/120 депутати –
Румъния 4/334 депутати 2/137 сенатори
Европа
Франция 11/577 депутати 12/343 сенатори
Италия 12/630 депутати 6/315 сенатори
Португалия 4/230 депутати
Южна Америка
Колумбия 1/166 депутати –
Еквадор 6/130 депутати –
Африка
Алжир 8/389 депутати –
Мозамбик 2/250 депутати –
Зелени нос 6/72 депутати
В процес на промяна на изборното законодателство с цел създаване на представителство за диаспората в националните парламенти са Ангола, Панама, Mексико, Доминиканската република и Швейцария.
(Информацията е от доклад на Временните обществени съвети на българите в чужбина „Що е то институционално представителство и има то ли почва у нас?“, изнесен на срещата на българските общности в Брюксел, организирана по инициатива на вицепрезидента М. Попова през ноември м.г. Автори на доклада са проф. Любомир Гаврилов, д-р Стефан Манов и Тася Тасова. И тримата са представителите на Временните Обществени съвети на българите в чужбина. Първите двама са българи, които живеят в Европа, във Франция, а третата – в Австралия. Временни обществени съвети на българите в чужбина има създадени в различни европейски страни, в САЩ, в Канада, Австралия и пр.)
–––––––
Що се отнася до министри като Милен Велчев или Симеон Дянков, които съответните управляващи партии, коалиции или премиери ги докараха (поне официално е така) да управляват България, те не дойдоха тук по волята на българските избиратели. Тези двамата и други като тях нито българските граждани в чужбина, нито български граждани в страната са имали право да ги избират или не.
Желанието на дамата е силно позитивно, но не достатъчно обмислено – повечето постоянно живущи в чужбина имат двойно гражданство българско и друго ( на страната домакин). Това е сериозна пречка пред практикуването на активно избирателно право( да бъдеш избиран за депутат). Много от хората живущи в чужбина са силно повлияни от другата страна, което негативно се отразява на българския национален интерес.
През годините сме ставали свидетели как бивши имигранти на министерски длъжности се провалят като политици поради непознаване на националния характер.
Политика, като личност трябва да се създава в самата държава да се култивира родолюбие и патриотизъм и да не се допускат агенти на чуждо влияние, както е било досега.