Публикуваното тук Отворено писмо е от името Българска Демократична Алтернатива – ДА и е подписано от Владислав Ножаров. То е до зам. председателя на българското Народно събрание Мая Манолова и касае проекта за нов Изборен кодекс. В него става дума за правата на българите с двойно гражданство да избират и да бъдат избирани. Писмото е било входирано в деловодството на Народното събрание с днешна дата.
––––––––––––––––––––––––––––-
.
До г-жа Мая Манолова
Зам. председател на Народно Събрание на Република България
София 1169, пл. „Народно събрание“ 2 и пл. „Княз Александър I“ 1
централа: +359 2 939 39 / факс: +359 2 981 31 31
Копие до: Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения към 42-ро Народно Събрание, с председател г-жа Мая Манолова
Копие до: Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс
към 42-ро Народно Събрание с председател г-жа Мая Манолова
.
ОТВОРЕНО ПИСМО
.
от Владислав Ножаров – гражданин на Република България
адрес: ……….
телефон: ………. / е-мейл: ……….
от името на сдружение „Българска Демократична Алтернатива – ДА“
.
Уважаема г-жо Манолова,
на дата 19.06.2013 г. бяхте избрана за председател на „Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения„, а на 20.06.2013г. за председател на „Временна комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс„.
Изказвам приветствие за възможността за започване на диалог между гражданското общество, организации и движения! В тази връзка напомням, че още на 28.май.2011 г. Омбудсмана на Република България излезе със становище относно участието на българските граждани с двойно гражданство в управлението на страната. (тук) Почитаемия г-н Константин Пенчев пише и за Конституцията: „„Основният закон на страната ни е приет преди две десетилетия. В динамичните времена, в които имаме шанса да живеем, 20 години не са малък период от време и промените са осезателни – паднаха граници не само физически, но и в начина ни на мислене. Светът се превърна в едно глобално място за живеене и ограничаването на пасивното избирателно право на българите с двойно гражданство прилича по-скоро на остарял предразсъдък, отколкото на необходимо условие, гарантиращо избирането на добри управници на страната ни”.
Нещо повече: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1). Съгласно чл. 65, ал. 1 от основния закон, обаче, за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство“. В становището си омбудсманът казва: „Убеден съм, че вече е време да се обсъди дали е разумно и справедливо това ограничение (което създава отчасти и вътрешно противоречие в самата Конституция) да продължи да бъде в сила и на практика желанието да получиш по-широк кръгозор, да черпиш опит и знания от повече и различни източници, да се наказва с невъзможността да реализираш и да споделиш своите умения в България” – категоричен е г-н Пенчев.
Омбудсманът се ангажира с провеждането на дебат – кръгла маса, с участие на Сдружение „ДА“, посветена на противоречията на българската конституция. Позицията му е в резултат на добре представената противоположност и проблем от г-жа Румяна Угърчинска. Тя разобличи не само дискриминацията на която са подложени българите пребиващи зад граница, но и пагубната делба, която Конституцията предизвиква между българите, от което губи преди всичко България. Обединението на българската нация, е възможна чрез равни избирателни права! Забраната на участието в управлението на държавата на близо една трета от българските граждани записано в Конституцията е вредно за всички нас и за бъдещето на нашата Родина. (виж приожението) А именно: „съгласно чл. 26 на Конституцията на Република България, не може да има разлика в правата на българските граждани където и да се намират те. Съгласно чл. 10, равното избирателно право е основополагащ принцип на Конституцията. Според чл. 35, всеки има право да избира своето местожителство. Според чл. 48, всеки гражданин свободно избира своето място на работа. Същевременно, според чл. 65 и чл. 93 могат да бъдат избирани за народни представители и президент единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живяли последните пет години в България„.
По този принцип, ред видни българи и личности от български произход, като Цветан Тодоров, Дилма Русев, проф. Минко Балкански, Райна Кабаиванска, проф. Михаил Дихан, Шефкет Чападжиев и мнозина други по–неизвестни, но не по–малко достойни, не биха могли да се изправят пред българския избирател. Безспорно в настоящата си форма и начин на прилагане и тълкуване, българската Конституция пречи на качествения подбор на българската нация. Тя изключва от политическо участие няколко поколения българи, които де факто са втора категория граждани с отнето право да се включат в събдата на родината си, наред със своите събратя и роднини. Те не гласуват за свои представители в Народното събрание. Те имат право да избират, но не да бъдат избирани. На фона на демографския срив и обезлюдяването на страната, бездействито на законодателите буди недоумение и безспокойство.
На 14 декември 2011 г. обмудсманът организира кръгла маса на тема„Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина”. За участие в дискусията бяха поканени президентът на Република България и избраният за президент на Република България, представители на Народното събрание, парламентарно представените политически партии и коалиции, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина, Централната избирателна комисия и наши сънародници, живеещи в чужбина.
На тази дискусия и кръгла маса всички стигнаха до принципен консенсус, че такава дискриминация не трябва да има, че това не съответства на европейските принципи и трябва да бъде променено. А как ще бъде променено, как ще се променят съответните членове в Конституцията, как ще бъде вписано правото на изборно представителство на българите от чужбина – всички бяха на мнение, че трябва дебатът да продължи.
От този момент до днес включително се констатира, че българският парламент подминава с мълчание тези жизненоважни за нацията въпроси. Не може да се даде отговор дали нарочно или несъзнателно се игнорира институцията Омбудсман. На Кръглата маса, все пак взеха активно участие представители на МВнР, ДАБЧ, ЦИК и останалите парламентарни групи!
.
Ето защо Ви напомням госпожо Манолова, че за приравняване към реално европейско законодателство, което гарантира равнопоставеността на всички граждани и за реализацията на този проект, членовете на сдружение „ДА” препоръчват:
- Промяна на българската Конституция и превръщането ѝ в истински договор между гражданите и държавата. В частност промяна на членовете 65 и 93.
- Прилагане на „Лисабонския договор” гарантиращ парламентарна представителност на гражданите на държавите членки на ЕС, независимо от тяхното местоживеене. България, чието една трета население е в чужбина, е най-засегнатата от това изискване страна.
- Нов демократичен избирателен закон, улесняващ максимално участието на всички български граждани.
- Включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес от контрола на избирателните списъци до броенето на бюлетините.
- Създаване на избирателни райони в чужбина в зависимост от броя на избиратели пребиваващи там.
- Премахване на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите.
- Премахване на условието за хилядите подписи, събирани за минимално време, възможни единствено с добре познатата традиция „купуване на гласове”.
- Премахване на паричните възнаграждения за наставници и наблюдатели.
- Възможност за индивидуални кандидатури, независими от партиите.
- Премахване на платените интервюта и поръчкови материали по време на предизборната кампания.
- Осигуряване на безплатна медийна изява, с равно време за всички кандидати.
- Изработване на реални и проверени избирателни списъци.
- Публично броене на бюлетините.
- Въвеждане на интернет гласуване.
Сдружение „Българска демократична алтернатива – ДА“ иска промяна в Конституцията – чл. 65 и чл. 93., които възпрепятстват българите с двойно гражданство да могат равноправно да участват в избори – да гласуват и да бъдат избирани. Чрез присъствие на депутати на българите от чужбина в София, влиянието на България в страните от които са дошли тези депутати, съответно ще се увеличи в полза на икономическите и културните взаимоотношения. Предложенията ни се позовават на Хартата за правата на човека на ООН. Настояваме за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека, на основните свободи и за нов демократичен Избирателен кодекс, който максимално да улеснява участието на всички български граждани, за включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес. Искаме създаване на избирателни райони в чужбина в зависимост от броя на избирателите, пребиваващи там. Настояваме за премахването на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите.
.
22.06.2013 г. С намерение за разискване: …………………………
София Владислав Ножаров
.
Приложени материали:
- До г-жа Румяна Угърчинска, относно: Жалба №111-ж 2618/26.05.2011 – ТУК. / 1 стр.
- Становище на омбусмана на Република България , г-н Констатин ПенчввТУК и ТУК / 2 стр.
- Професорът по конституционно право г-н Ги Каркасон за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната според френската конституция:
