БЪЗИКИЛИЙКС: ИСТИНАТА ТАКАВА, КАКВАТО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ
.
ЧЕРГАР, Neverojatno.wordpress.com
За първи път след началото на протестите несполучилият шеф на ДАНС Делян Пеевски, чийто избор за въпросната позиция разбунтува България, отговори на въпросите на журналист от вестник “Дума”.
.
– Г-н Пеевски, как приемате вие лично разразилите се протести след вашият избор за шеф на ДАНС, протести които несъмнено заплашват да прераснат в непредсказуема с последиците си политическа криза? Защо се стигна до тук според вас?
– Лично мен тези протести силно ме натъжават, за мен те са знак, че нашето общество е далеч назад от съвременното гражданско общество на стара Европа и искрено съчувствам на всички, които виждат в тези стихийни движения по софийските улици каквато и да е следа от проява на някакво “гражданско общество”. Самият факт, че именно моят избор за шеф на ДАНС, моята готовност за саможертва в битката с престъпността предизвика подобни реакции е показателна за нивото на интелигентност на българите. И това е отговорът на въпроса “Защо се стигна дотук?” – дотук се стигна, защото българското общество още не е узряло да приеме моя избор.
– Не мислите ли, че хората се уплашиха от прекалено голямата власт, която щеше да се съсредоточи в ръцете ви? Вие имате пари, политическо влияние, медии, а пожелахте и силовите структури.
– Разбира се, слабите винаги се плашат от властта. Но аз съм силен и точно затова бях избран за този пост. Какво пречи това, че имам медии? Че това не е ли едно доказателство, че аз се боря за свободата на словото? Аз съм един от малкото хора в държавата, които могат да се похвалят, че имат свобода на словото. В моите медии аз мога да говоря това, което мисля, което чувствам, което ме вълнува, напълно свободно. Не мечтае ли всеки човек за това? Аз съм жив пример за човек, който е постигнал свободата на словото. Нима трябва да оставяме свободата на словото само в ръцете на някакви жалки блогъри, на които дори не знаем откъде са им средствата за да си направят блог. А моите средства са ясни, те идват от майка ми, а не от тъща ми, за разлика от Цветанов. И това, че съм се преборил да имам свобода на словото, е един от факторите, който ме прави идеалният кандидат за поста шеф на ДАНС.
– Да се върнем на хората, протестиращи срещу вас. Вие споменахте, че те не са узрели за да одобрят вашия избор за шеф на ДАНС, но в същото време медиите ги описват като интелигентни, млади, образовани българи, излезли заедно с децата си, този образ не се връзва с вашите наблюдения?
– Не се връзва, защото е фалшив. Че аз утре мога да ви изкарам десет млади ромски фамилии с толкова много челяд, че ще запълнят не жълтите павета, ами половин София, и какво от това? И кои са тези медии, които ги описват по този начин? Аз бих казал, че те се самоописват, а това в политиката се нарича конфликт на интереси. Ако имаш поне капчица морал, не може сам да даваш адекватна оценка за себе си. Да говорим сериозно, ако прочетете написаното в моите медии, ще видите, че това са предимно платени провокатори, докарани с автобуси от всички райони на София, с общински автобуси, а да не забравяме, че общината все още се държи от ГЕРБ. Ами тези които са дошли с метрото, тях къде ги забравяте, та това са по-голямата част от хората, а всички знаем кой построи това метро, кой откриваше всяка метростанция, нали така?
И ето, аз веднага ще ви дам един пример за човек, който ме подкрепя, за да сравните неговия профил с този на протестиращите и сами да си направите изводите. Ами че аз съм подкрепен от Сергей Станишев, който е не само лидер на българските социалисти, но и на европейските, е за какво говорим. Значи зад мен стои човек с европейска визия, с европейско признание, с европейско влияние, с европейско значение, а срещу мен крещяща тълпа, повтаряща като Волен Сидеров една дума хиляда пъти за два часа. Кой отговаря на профила на истински европейски гражданин според вас?
– Все пак вие се отказахте от поста шеф на ДАНС под натиска на протеста. Това не е ли признание, че сте сбъркали някъде?
– Вижте какво, аз отстъпих от позицията шеф на ДАНС, но не съм се отказал. Ние действително направихме грешка и грешката не е в това, че бях избран за шеф на тази структура, грешката беше, че помислихме, че обществото е узряло за подобна стъпка. Оказа се, че сме избързали, затова ще изчакаме и когато обществото достигне своята европейска зрялост, вие ще видите, че аз мога да стана дори премиер.
– Да разбираме ли, че вие не сте се отказали от политическа кариера?
– Разбира се, че не съм се отказал. Аз благоразумно отстъпих пред безумието на тълпата и като един Галилео Галилей ви казвам на вас: “И все пак тя се върти.” Аз ще се върна в парламента и съм убеден, че след няколко месеца, най-късно в началото на следващата година, вие ще видите как ще се развие моята политическа кариера. Аз бих могъл да стана дори и политик с европейско влияние.
– Наистина ли вярвате в това? Протестите продължават вече пети ден и не се наблюдават признаци на затихване. Не се ли притеснявате, че развилнялата се тълпа, опиянена от своите крясъци, може да изпрати в небитието не само вас, но и правителството и цялото 42-ро Народно събрание?
– Вие явно не ме слушате внимателно. Тези крещящи хора пред Министерски съвет не са способни да извършат подобно нещо, не са узрели достатъчно дори и за това да разрушат една система. А и дайте си реална оценка за броя на тези хора. Още в петък ние със Станишев, Орешарски и Лютви Местан наблюдавахме от прозорците на Министерски съвет събиралото се множество, и трябва да ви кажа, че отгоре гледката въобще не беше внушителна. Ние старателно преброихме протестиращите и стигнахме до цифрата 5000.
– Но самите протестиращи и медиите говорят за 15, дори 20 000!
– Кои медии, тези, чиито журналисти, напечени от слънцето и сломени от умората, им се привиждат миражи? И кои протестиращи, тези на три бири? На тях може и да им се разтроява бройката, но ние сме със трезв разсъдък и смятам, че нашите наблюдения са далеч по-точни.
Но да продължа, ще ви кажа нещо, понеже съм сигурен, че протестиращите няма да го прочетат, защото ако те четат нещо, то е в техния измислен виртуален свят. Те самоубиват собствените си протести. Ние следим много внимателно случващото се и ето какво виждаме:
Една част от тях, изживяваща се като “интелектуален елит”, отрече февруарските протести, като нарече участвалите в тях с какви ли не обидни думи, каквито дори и ние политиците не сме си позволявали, чухме за орки, мутри, необразовани и т.н. епитети. Този интелектуален протестиращ елит явно си точи зъбите да ни измести от политическата сцена и иска да изпъкне със своите знания, умения и положение в обществото, но грешката им е, че те се държат като политици преди да са станали такива. Защото, ако за нас политиците е позволено и дори необходимо да отричаме направеното от управлявалите преди нас и да се държим така все едно от нас започва изграждането на България, то за протестиращите подобно държание е меко казано малоумно. Защото когато ние отричаме направеното от нашите политически опоненти, това ни носи дивиденти, а когато те отричат постигнатото от предишните протести, техния смисъл и същност, и обиждат тези, които са участвали в тях, те губят възможността за жизнено важна подкрепа, която може да удължи живота на настоящия протест.
Със своите думи те необмислено пресичат най-необходимото за живота на протеста, вливането на нови и нови хора. Те забравиха хората, които се самозапалиха и с един словесен замах отрекоха смисълът на тяхната саможертва. Те казват: ние сме умни, образовани, квалифицирани, с работа, а вие сте бедни, прости и безработни, вие сте излишни, дори и за нас. Грешка, но за нас тя е добре дошла. Без постоянен приток на хора този протест ще затихне в сивото ежедневие.
– И все пак, ако това, което виждате, не се случи и хората от предишните протести се влеят в редиците на настоящите, тогава колко време можете да издържите?
– Ще ви кажа нещо, издържим ли до 1-ви януари 2014 г., след тази дати никой не може да ни бутне.
– Защо?
– Много просто, тогава падат всякакви ограничения за работа на българи в рамките на Евросъюза и очакваме огромна част от активното българско население да потърси препитание зад граница. Всички, които са физически здрави, които са затънали в дългове, които се стремят към достойно заплащане на труда си, към по-добро бъдеще за децата си, всички те, активната част от населението ще напусне пределите на България. Кой ще ни свали тогава? Пенсионерите ли или ромите? В България ще останем ние, една очакваща смъртта си част и една полудива орда. Защо трябва да се притесняваме?
– Но това не е ли страшно и за вас? Едно подобно обезлюдяване на България, която и в момента е заплашена от демографска катастрофа, не обезсмисля ли вашето управление? Кого ще управлявате тогава?
– Ха-ха. Ах тази наивност, колко е смешна. Та нали ние тъкмо това целим. На нас не ни трябва население, населението иска грижи, помощи, законност, справедливост и т.н. Ние никога не сме искали да управляваме българските граждани, правим го само защото се налага. Нашата цел е да управляваме богатствата на държавата, а населението не е едно от тях. Ако го няма, няма да има кой да протестира срещу шистовия газ, срещу ГМО, срещу Бургас-Александруполис, срещу АЕЦ „Белене“ и т.н. Ние ще разполагаме с цялата територия и ще можем да я използваме в услуга на тези, които плащат повече. България още от древността е била стратегическа геополитически територия и ние ще продаваме точно тази нейна същност, без да е необходимо да се съобразяваме с никого. Искаш да дупчиш за шистов газ – плащаш, искаш да развъждаш ГМО – плащаш, искаш да прокарваш газопровод – плащаш, искаш военни бази – плащаш. И всичките пари ще се стичат само към нас. Затова нека българските граждани да емигрират, ние ще си оправим държавицата.
