Мислех, че съм пораснал –
лъжи и съмнения да изгоря.
А детински още мисля,
с кого, какво да правя?
И разпъвам се на кръста,
с кървяща рана,
от себе си издълбана!
На други болка да нанеса…
Защо ли?… Не мога!
Аз съм с отворени обятия,
готов да прегърна света!
Дори когато врагът се смее
и перото ми сълзи лее!
И винаги питам се:
Няма ли кой да ме разбере?
Да види в мен вечното момче,
към синевата вило
своето земно стебло!
Хабил Курт
