„Аз съм страж на ония горе
и без подкуп няма да ги предам…“
Хр. Смирненски
.
Напълни се земята родна
с князе и принцове навред.
Чеда, родени в преизподня –
белязани с печат проклет.
Те бяха някога сред масите –
плебеи с искрени сърца.
Защитници на сиромасите
и босоногите деца.
Пред плебса късаха си дрехите
и биеха с юмрук гърди.
„Напред, на Дон Кихот с доспехите!
Напред за славни свободи!“
А щом вратите им отвори
жадуваният парламент,
изскочи дяволът отгоре,
държейки чашка със абсент.
Погледна ги с усмивка гнусна
и рече думички със плам.
„Без откуп няма да ви пусна
във политическия храм!
Очите искам и ушите!
Накрая – вашите сърца!
Но бързо! И да не решите
да ми въртите номерца!“
Спогледаха се гузно клетите.
„Говори ни самият бог!
Е, вярно, паднал от Небето,
но затова пък – свят широк!
И щом това си е традиция –
каквото трябва ще дадем!
Било под форма на петиция,
било под форма на калем!“
Тъй – слепи, глухи, безсърдечни
князете тръгнаха напред.
Видяха се добре облечени.
И сигурни – с имунитет.
Напълниха земята ширна
князе с продадени души!
О, Христо! Плаче твойта смирна!
Дано Христос я утеши!
.
Ясен Ведрин
