Така значи…
Партийни журналисти ми обясняват, че съм богата, красива, образована и затова хората от провинцията, дето нямат работа и живеят с по 150 лева на месец, няма никога да ме подкрепят.
Обаждам се на татко да се похваля.
Тъй де, за първи път някой да ме обяви за богата. Татко ме слуша загрижено и предлага да ми прати компоти.
Всички ние имаме поне по един класов враг в семейството, поне един наш близък е бил обвиняван за дереджето на държавата. Както преди три години Дянков нарочи майките, че източвали хазната с майчинските си. После пенсионерите бяха криви. Учителите. Лекарите. Сега сме хората с професия, безчувствени към бедните в страната.
Извинявайте, ама мерси за комплимента.
Докато се прибирам с градския транспорт от протеста, не знам защо оставам с впечатлението, че не ние, а олигарсите се подиграват с хората, които едва свързват двата края.
Ние нямаме медийни империи, нито канали за наркотици, не изнасяме археологически ценности в чужбина, не купуваме цели улици в крайбрежни градове. Нямаме лимузини, в които да се качим под охрана, нито кумуваме на мутренски сватби.
Повечето от нас знаят много добре как се живее със 150 лева. Защото сме видели от бабите си.
Да ви кажа ли? Изхранваш се от градинката си, в която работиш всеки ден. Топлиш се на дърва. Переш нощем. Купуваш от най-евтиното и по малко. Пестиш, за да имаш за подарък по празниците и други важни неща.
Само че трябва да ви кажа, че бабите ни имаха достойнство. Не приемаха подаяния. Гордееха се с образованието на внуците си, а не го приемаха като класов вододел.
Не се крийте зад тях, номерът няма да мине. Възрастните хора приемат вашите подаяния – защото увеличенията на пенсиите или намаляването на цената на тока се предлагат точно така, сякаш вие им давате милостиня от своето лично богатство – с подигравка.
Заслужили сте си го.
.
Зорница Христова