Още една възможна версия за светкавичния и странен избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Голяма част от фактите са от немското списание „Der Spiegel“.
Защо беше това с Делян Пеевски?
.
Тази седмица в Европейският парламент, Европейския съвет и Еврокомисията се обсъжда т.нар. Европейска наредба за разследване. Какво означава това?
Съдия или прокурор от всяка страна на Европейският съюз може да издаде заповед за арест и да определи мярка за задържане на всяко лице, независимо в коя страна на ЕС се намира то или чий гражданин е. Тази нова правова линия се основава на принципа на взаимната акцептация на институциите. Това означава, че ако един съдия или прокурор, например от Германия, издаде заповед за задържането на някого в България, това автоматично би трябвало да се изпълни от съответните служби, без да е необходима преценката на български съдия.
А кой са тези служби? Това, разбира се, е ГДБОП. Нали се сещате, че немският прокурор едва ли ще се заинтересува за откраднатата кокошка от комшията на баба Пенка в Пещера примерно.
Едва ли има и начин да разбере за това. Това обаче, което със сигурност може да разбере, е за трансгранични престъпления на най-често добре организирани банди и олигарси. В този случай той се свързва не с полицията, а с борбата с организираната престъпност – ГДБОП. Логично!
Съвсем “случайно“ тези дни тази ГДБОП мина към ДАНС, на която също така съвсем случайно за шеф беше предложен Делян Пеевски.
Това означава следното: Ако немският прокурор реши да хване някого, не е необходимо да контактува с българският си колега или съдия, а просто да набере телефона на някого. На кого? Правилно! Телефонът е на шефа на ДАНС – Пеевски. Сега обяснявате ли си защо не можеше да е някой, на когото му „бъркаме през ръкавите“, както се изразиха в едно предаване. На този пост може да е само и единствено един от най-нашите. Никой друг. Затова беше всичко много бързо и грубо решено. Вече не е важно да се контролират български съдии или прокурори. Те губят значението си. По този начин се заобикаля цялата българска правосъдна система. Единственото, което остава, е физическото задържане от нашите власти.
Сега може би ще кажете: „След като е задължителна съдебната или прокурорска заповед на немския колега, какво значение има кой е шеф? Изпълнявай и толкова!“
Не съвсем. По информация на немското списание „Der Spiegel“, след като България и някои други страни преди три години възприемат принципно това решение, има доста жилаво боричкане на мнения и се стига до леко „омекотяване “ на решението. „Ние успяхме да въведем принципа на пропорционалност“ – казва член на вътрешната комисия на Европейският парламент. „И постигнахме това, че действията (задържане) могат да бъдат отхвърлени, ако се прецени, че не отговарят на националното право“ – допълва още той.
Кой ще е този, който (първоначално) определя дали едно задържане отговаря на националното право? Разбира се, Пеевски. „Защо не? Та той е юрист! При това е шеф и на ДАНС! Той знае много добре! Ако той не знае, тогава правният отдел на ДАНС (на когото шеф пак е Пеевски, разбира се)“.
Пак „съвсем случайно“ беше прието новият шеф на ДАНС да е задължително юрист. Интересен факт?
Още по-интересно е, когато дойде моментът, в който една европейска заповед за задържане на чуждестранен съдия или прокурор не се изпълни „поради несъвместимост на нашето законодателство“ с немското например. Кой е виновен?
Президентът казва: „Аз не назначавам шефа на ДАНС. Това е решение на Народното събрание“ – пак „случайно“ наскоро прието решение. Чудесно извинение, защото това е колективна отговорност.
Случайност? Наивност? Нищо подобно. Президентът участва също в играта и нека не се извинява с „наивност“ и „доверие“. Всичко е много добре премислено и нека не си играем на деца.
Политическа отговорност също не се носи, защото МВР остава също на „сухо“. Затова може би никой не се съпротивляваше истински на преместването на ГДБОП в ДАНС.
Всъщност, задавате ли си въпроса какво общо имаше ГДБОП с подслушването? Кое наложи преместването му? Според мен просто се използва суматохата.
С две думи. За да се арестува някой от организираната престъпност и олигархия, трябва нашата прокуратура и съд да го свърши. Както знаем, това не се случва вече 23 години. Невъзможно! Европа си измисля чудесен начин да заобиколи това с новата наредба за разследване. Затова обаче ние, както винаги, си измисляме начин и той е, да го наречем „Делян Пеевски“ – първото и единствено звено между нашите служби и правораздавателната система на ЕС. Намерихме му цаката и този път. Смятам, че това е игра на всички. Президентът остава чист. Правителството, в лицето на МВР, също. А решението на парламента е колективно. Виновни пак няма. Олигархията е защитена. Всички остават „чисти“.
Тази европейска наредба се очаква да влезе още тази година в сила. Затова се бързаше толкова и никой не си обяснява този уж самоубийствен ход. Нищо самоубийствено няма. Напротив. От гледна точка на престъпната олигархия е чисто спасение. Всичко е дълбоко премислено.
Ако някой си задава въпроса „Къде е заровено кучето?“, то то е тук. Но не заровеното куче трябва да се скрие. Този номер го знаят и те. Понякога това куче се заравя, за да се намери и да прикрие смърдящия труп отдолу. Кой ще рови по–надолу, след като кучето е открито?
Сима Николова
Нещата са малко преизопачени. Първо, важно е да се спомене, че България е една от седемте държави, които са започнали тази инициатива. Това ме води до няколко заключения, като едното ми лично предположение е, че целта в случая е да се понижи нивото на престъпност, за да се спазят изискванията за Шенген. Допускам също така, че с подобна заповед някой от чужбина ще може да следи чуждите политици, тъй като подобна заповед изглежда съшита специфично за политически случаи.
Второ, вече са отправени нужните предупреждения към съответните европейски институции, че този закон има сериозния потенциал да предоставя твърде много власт в ръцете на редовните полицаи, които могат съвсем тривиално да влошават живота на обикновените хора. Виван Рединг (Еврокомисарят за Justice and Home Affairs) е казала, че ще се погрижи заповедта да спазва Хартата за основни човешки права. Ако не друго, то на ЕС може да се разчита, че това ще бъде свършено. Редовните изисквания за пропорционалност и прозрачност ще присъстват, като за всяка заповед ще може да се проследи кой я е издал, какви са му били причините, какви мерки е предприел и какво се е случило.
Трето, заповедта ще е основана на принципа на взаимно разбирателство, който е в корените на европейското наказателно право (макар като цяло да се твърди, че Държавите-членки си имат наказателно право, а ЕС – не). Въз основа на този принцип, съдебните институции на една Държава-членка са длъжни да разпознаят съдебна заповед, издадена от съдебната институция на друга Държава-членка. Целта е да се подсили доверието между Държавите-членки в наказателните дела, макар до момента успехът на този принцип да идва на цената на много невинни хора, пострадали от злоупотребата с подобна изпълнителна власт. Последното се отнася предимно за Европейската Заповед за Арест, която постановява, че обвиняемият ще бъде арестуван и изпратен на изслушване в държавата, в която са го арестували. След това съдията може да реши дали да екстрадира съответния обвиняваем (макар в ЕС да не го наричат екстрадиране, а ‘предаване’) или не. Реално погледнато, обвиняемият няма голяма дума в това решение, затова е и най-критикуваният европейски закон по цял свят (от Южна Америка особено са много против, както и в Обединените Нации).
Та, колкото до Европейската Заповед за Разследване, тя наистина предоставя доста сериозни правомощия – достъп до банкови сметки, всякакъв тип телекомуникации, да арестуваш, да разпитваш, да влизаш в дома на хората и да конфискуваш… Сериозни правомощия наистина.
Но силно ме съмнява номерът с Пеевски да е чак толкова изпипан… Според мен цялата идея беше да му дадат достъп по законен начин (колкото и да се мрънка срещу това, законът бе променен именно за да може Пеевски да стане шеф на ДАНС) до най-строго секретните файлове. Ако наистина е чак такъв медиен магнат, за какъвто всички го раздуват, а не просто пионка, подобна информация би била полезна за рекети например. Достатъчни са му 2 седмици в ДАНС с най-високи правомощия, че да извлече нужната полза. Поне така мисля аз.