Аз Буки Веди Глаголи Добро Есть Житье…
„Върви, народе възродени!”
На 25 май 2013 г. свещените думи от химна на светите братя Кирил и Методий събраха отново родолюбивите сърца на ученици, учители, родители и гости на празника на буквите на Малко българско училище (в сградата на Гимназия “Елк Гроув Вилидж”). Може би вече трябва да му казваме „голямо”, защото днес то завърши учебната година като най-голямото българско училище в Чикаго, с повече от 250 ученици – на възраст от 2 ½ до 14 години. Нашата гордост е още по-голяма след специалното предаване за училището, излъчено по телевизия “Скат”, с гост г-жа Живка Петрова, негов създател и директор.
Празникът започна с тържествена манифестация – нещо, което се случва за първи път в Чикаго! Думата„манифестация” има различно значение за тези от нас, които помнят ученическите си години в България. Нашето училище има огромното желание да продължи пренесената от родината ни прекрасна традиция, празнуваща единствено българското слово – с фанфарите, знамената, обкичените портрети, белоснежните блузи, лентите „отличник”, отрупаните ни с цветя учители.
И така. Шествието поведоха тържествените знаменосци от трети и четвърти клас, след тях преминаха големите ученици с портретите на националните ни колоси – светите Кирил и Методий, Левски, Ботев, Вазов, Бенковски, Пелин… Малчуганите от детската градина, пременени като кукли, откриха парада, водени от своите усмихнати учителки и придружени от родителите си. След тях, с песен на уста преминаваха учениците от предучилищните групи и всички класове на училището. Първокласниците на г-жа Драмска и г-жа Галънска могат само да се гордеят с първата манифестация в живота си. За завършилите осмокласници тя ще остане незабравим спомен… Песни, народни носии, знаменца, пламъчета (на тениските с логото на училището), пъстроцветни надписи на преминаващите класове, вратовръзки, цветя, панделки, тюлени роклички, камери, публика, балони, светкавици, и още повече радост, усмивки, ентусиазъм – всичко се преплете в неповторимата атмосфера на този най-любим и на американска земя български празник. Като че ли манифестирахме по нашите родни улици в Пловдив, Бургас или Плевен!
Манифестацията бе последвана от празничен концерт, в който главната роля по традиция изиграха първокласниците. С народни танци, азбучни стихове и „първокласни” песни те показаха колко много са израснали от септемврийското „А” до майското „Я” – от непонятността на знаците до богатството на родната книга. Водени от сърцатите си учителки, тази година 29 деца минаха по пътя на Климент, Наум, Ангеларий и поколенията ученици на светите братя. Днес те владееха сцената уверено, гордо и грамотно, под златните си коронки-букви. В празничната програма се изявиха и големи, и малки. Митко от предучилищната група предизвика бурни ръкопляскания със стихотворение за буквите.
Фолклорните закачки на училищния ансамбъл сякаш ни върнаха в някое от възрожденските ни читалища, а страхотните танцьори от Детска академия „Мечо Пух” разтуптяха всяко българско сърце в залата с вдъхновението и умението си! Второкласниците представиха песента „Буквички” с портрета на Кирил и Методий в ръце, който в края на песента се превърна в разтворена книга със символите на училището и трибагреника. Своите свидетелства за завършено основно образование получиха осмокласниците на г-жа Шкьопу – първи випуск на МБУ! (Техният празник завърши с разходка с корабче по река Чикаго.) Вокалната група припомни обичани български песни, а учениците от трети и четвърти клас накараха публиката да запее с треперещ глас и сълзи в очите „Хубава си, моя горо”. Тържеството завърши с веселия латино танц на първокласниците. Наредени във верижка, те скачаха и танцуваха, подсещайки ни, че вече сме във ваканция.
Празникът отминава. Последни минутки за щастливи снимки с любимите учители и съученици, и със заслуженото Свидетелство. Една година на усърден труд, творчество и любознание е зад гърба ни. Пожелаваме си приятна почивка – до есента, когато ще ни събере любимото звънче, за да поемем отново по пътя…
„Върви, народе възродени!…”
Вървели сме ръка за ръка с нашите учители и ще продължаваме да вървим ръка за ръка с нашите ученици към светлата бъднина на Знанието, за да могат те да кажат:
„Аз зная буквите и животът със знанието е добър!”
.
Женя Вичева,
Малко Българско училище – Чикаго
––––––––––––––––––––––
.
Нашият клас – разказ на седмокласничката Краси Ганева за изминалата учебна година
Тази година 7-ми и 8-ми клас бяхме върхът. Имахме много смешни и хубави моменти.
Нашият клас се състоеше от 9 ученици, г-жа Шкьопу и г-жа Паскалева.
Един от най-любимите ми моменти в учебния ден беше, когато излизахме в коридора и играехме с „Георги”*. Много се смеехме и беше много забавно. „Георги” се смени 2 или 3 пъти през тази учебна година, защото учениците го мачкаха много. Но да си играеш с „Георги” беше много забавно и интересно.
С госпожата и с другите ученици много се смяхме през годината. В българското училище е много забавно почти всеки път (освен когато трябва да правим тестове).
Много харесвах интервюто, което направихме по средата на годината. Много беше смешно, защото съучениците ми започнаха да ме питат какъв вид котка харесвам и много други смешни неща.
Не мога да повярвам, че учебната година ни свършва. Много ще ми липсва българското училище през лятото, защото без него ще ми е много скучно в съботите. Но пак ще съм тук следващата година! Довиждане на осмокласниците и благодаря на учителките ми и на приятелите ми за тази много успешна година.
Краси Ганева
24 май 2013 г.
–––––––––––––––––––––––––-
* „Георги” е рошава гумена играчка.
