Всички се раждаме голи. Някои в семейства с повече възможности, други в семейства с по-малко финансови средства. Но всички се раждаме свободни. Растем, без да осъзнаваме, че сме свободни. Не се замисляме, не разбираме какъв дар от Бога сме получили. Порастваме, живеем и умираме, така и недокоснали себе си.
Когато олигарх или местен феодал те поръчат, а техните слуги кривосъдници те тикнат зад решетките, отнета ли ти е свободата? В присъдата на кривосъдниците, издадена в името на бейовете-поръчители пише: „лишен от свобода”. Но така ли е? Решетките, възпиращи тялото ти, могат ли да отнемат свободата? Ако тя, свободата, е само в краката ти, то тогава горко ти! Ти наистина си лишен.
Бандитите в тоги не са способни да затворят духа ти. Умът, сърцето и душата не могат да бъдат ограничени от окови. Кой е този истински душманин, който може да стегне в желязна хватка всеки човек? Кой е толкова силен, толкова безжалостен и с неограничени възможности? Това сме самите ние. Само ние можем да се самолишим от свобода. Никой друг не може да ни залепи за дивана в къщи, да ни сложи ракия и салата на масата, да ни включи телевизора и да ни накара да псуваме Станишевци, Борисовци, Велчевци и пр. корумпирани политици и магистрати. Да кълнем Златевци, Божковци, Герговци… Да ги обвиняваме за 24-годишния геноцид, за бедността, за разграбената България. И дотук. Толкова! С това се изчерпва цялата ни свобода.Това сме си разрешили.
Какво става на следващия ден? Нищо. Махмурлук. Мълчим си робски, търпим и траем. Няма и спомен от ракиената смелост. Гневът и желанието за справедливост са се изпарили заедно с алкохолните пари. Лицата са разтеглени в мазни, раболепни усмивки. Главите са наведени. Чупките в кръста – точно отмерени. Лицемерие, нагаждачество и страх. Много страх. От началници, от властимащи, от времето дори. Страхът е инстинктивен. Да не би някой да ни заподозре в наличие на чест и достойнство. Затова придвижването става пълзешком. Лазейки, влачейки се по корем с преднамерени гърчове.
Някога, много отдавна, част от влечугите са проходили. Сега част от хората се превръщат във влечуги. Всички се раждаме голи. И всички умираме, полагат ни в гроба облечени и нагласени. Голотата е прикрита. Минава малко време и от дрехите нищо не остава. Какви ти дрехи? От плътта нищо не остава. Целофанът е махнат, само костите се зъбят. Умни чичковци ще се упражняват – това е скелет на човек! На човек – вампир, на човек – влечуго.
Но как да разберат дали останките пред тях са на свободен човек? Какво става с нас? Защо се самолишаваме от свобода? И как да възпитаме децата си? Какъв пример им даваме? Доброволното робство е начин на оцеляване. Бъди роб, за да те нахранят, все ще ти подхвърлят някоя огризка. Ежедневно размахваме знамена с надпис „Наведена глава сабя не я сече!”.
Идва денят на Ботев, на Левски… и децата ни питат: „А какво означава „Свобода или смърт!”? Почесваме се по главите. Слагаме ракията и салатата на масата. Пускаме телевизора и им показваме… Що е туй свобода. Учим децата си какво е новото, модерното българско разбиране за свобода.
Ивайло Зартов,
11 юни 2013 г.
