За какво Ботев е дал живота си? За свободата на България, за нейното свободно и щастливо бъдеще. За кого? За всеки български гражданин, за щастието на всяко българско семейство. Ако беше Ботев сред нас, как ли ще оцени саможертвата си? Свободна ли е България? Държава, на която други държави й диктуват и казват какво може и какво не може да прави. Изцяло зависима от чужди сили, икономически и политически. България, задушена от здравата енергийна прегръдка, изсмукана от чужди банки – кърлеж, който е станал по-голям от тялото, което смуче. Държава без армия, но с огромен репресивен апарат. Има нещо сбъркано в свободата ни.
Обаче по въпроса за щастието на българите нещата са по-добре. Има щастливи българи и те не са малко. Тези, които магически приватизираха заводи, фабрики, хотели и за една нощ се превърнаха в милионери. Огромната армия от корумпирани държавни служители, които са на заплата и си докарват по стотина и повече заплати допълнително, продавайки служебното си положение, държавни интереси или просто парчета България. Щастливи са и българските политици. Защитават неуморно личните си интереси и трупат благинки.
Ех, Ботев, Ботев, виждаш ли, не е напразна саможертвата ти. Свободата е малко куца, прилича на модернизирано робство, но пък щастливи българи има. Е, няколкото милиона хора, които не знаят с какво да нахранят децата си, и тези дето им е по-евтино да умрат, отколкото да се лекуват, сигурно и те са щастливи, само дето не им личи много. Но ти нали даде живота си за щастието на всички. На едните – свободни и щастливи да крадат, да смучат, да разграбват България. И на другите – прокудени по чужди краища от бедността или останали в България заради бедността. И те са свободни и щастливи, нищо че са гладни, обезверени и унизени.
Ивайло Зартов,
2 юни 2011 г.
