Не намерих покой. Не успях
да се кротна край топла камина.
Все на чужди огнища се грях.
Своя пристан сред бури подминах.
Не достигнах желания бряг!
Все пустини откривах – безводни.
Гоних вятъра с кучешки впряг,
в обещани земи, но безплодни.
Не преспах във постеля една.
Все сирени в очите ми плуват.
Тя, без ключ беше мойта врата
Самодиви със мене танцуват.
Триста чизми смених. Ядох хляб
от трапези на знатни велможи.
Бях безсмъртен, безумец и сляп
щом да кажа ”Обичам“ не можех.
Цяла вечност вървях. Не разбрах!
Мойто щастие било до мене…
Днес изплащам най-стария грях:
Да скърбя за пропуснато време.
.
Боби Кастеелс
