Гражданска инициатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София организира утре събитие под надслов “Вдигайте си чуковете”. Това е нашият протест срещу факта, че в центъра на столицата ни се извисява паметник, посветен с благодарност на армията, която е окупирала страната ни и я лишила по този начин от свобода за повече от четири десетилетия.
.
В събитието всеки може да участва, както прецени, че иска да изрази протеста си към този безпрецедентно унизителен акт: с плакат, фланелка, рисунка, стихотворение, снимки. Демонтирането започва сега, започва всеки път, когато се съберем и окупираме окупаторския паметник с противопоставянето си на лъжата окупацията да се нарича освобождение. Този паметник стърчи като нашето съвременно “черно бесило” и на него виси със “страшна сила” най-важното – ПРАВОТО НИ ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ.
Място на провеждане: Паметник на съветската армия, Княжеска градина, София.
Дата: 16 юни, неделя, от 14.00 до 15.30 ч.
.
Гражданска инициатива ЗА демонтиран
Дойде време и ще разберете , кой ви е приятел , а кой не , Маринко . А сега се забавляйте с протести , боядисвайте невиновните паметници , правите гавра с руската история .. Веселитесь , братушки ..;) По-добре от Достоевский няма да кажеш .
Всеки исторически паметник, чиято символика не е автентична и не отговаря на съдържанието, без значение дали ще бъде преместен, премахнат или не, рано или късно се превръща в историческа карикатура. Паметникът на Съветската армия в София неслучайно не е издържал проверката на времето. И неслучайно, особено по-младите поколения, гледат на този паметник като на един смешен анахронизъм.
Много важно обаче в случая е да се отбележи, че всеки опит да се сравнява признателността на българите към всички онези хиляди руски войници и офицери, оставили костите си на българска земя по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., всеки опит да се приравнява паметникът на цар освободител Александър Втори например, или Руски паметник, или Докторският паметник в София с паметника на Съветската армия, е повече от некоректен и манипулативен.
Не се опитвайте да вменявате на българите, на просветените българи вина за това, че не уважават паметника на Съветската армия в центъра на българската столица. Никой народ, ако уважава себе си, не може да уважава подобен паметник като автентичен символ. Защото за съжаление Съветската армия от нищо друго не е освободила българите, освен от свободата. Идването на Съветската армия в България дава възможност на разни безродни коминтерновски възпитаници като Коларов и Димитров да управляват. Настъпва един режим, който, особено в първите години, се налага с многожество репресии, преследване и потискане към всеки инакомислещ. Тази власт по съветски модел носи всичко друго, само не и свобода.
Достоевский Ф.М., 1877г.
„… не будет у России, и никогда ещё не было, таких ненавистников, завистников, клеветников и даже явных врагов, как все эти славянские племена, чуть только их Россия освободит, а Европа согласится признать их освобождёнными!
Начнут же они, по освобождении, свою новую жизнь, повторяю, именно с того, что выпросят себе у Европы, у Англии и Германии, например, ручательство и покровительство их свободе, и хоть в концерте европейских держав будет и Россия, но они именно в защиту от России это и сделают.
Начнут они непременно с того, что внутри себя, если не прямо вслух, объявят себе и убедят себя в том, что России они не обязаны ни малейшею благодарностью, напротив, что от властолюбия России они едва спаслись при заключении мира вмешательством европейского концерта, а не вмешайся Европа, так Россия проглотила бы их тотчас же.
Особенно приятно будет для освобождённых высказывать и трубить на весь свет, что они племена образованные, способные к самой высшей европейской культуре, тогда как Россия – страна варварская, мрачный северный колосс, даже не чистой славянской крови, гонитель и ненавистник европейской цивилизации.
У них, конечно, с самого начала будут конституционное управление, парламенты, ответственные министры, ораторы, речи. Их будет это чрезвычайно утешать и восхищать. Они будут в упоении, читая о себе в парижских и лондонских газетах телеграммы, извещающие весь мир, что после долгой парламентской бури в такой-то стране и составилось новое правительство из либерального большинства и что какой-нибудь ихний (такая-то фамилия) согласился наконец принять портфель президента совета министров. России надо серьёзно приготовиться к тому, что все эти освобождённые славяне с упоением ринутся в Европу, до потери личности своей заразятся европейскими формами, политическими и социальными…
Разумеется, в минуту какой-нибудь серьёзной беды они все непременно обратятся к России за помощью. Как ни будут они ненавистничать, сплетничать и клеветать на нас Европе, заигрывая с нею и уверяя её в любви, но чувствовать-то они всегда будут инстинктивно (конечно, в минуту беды, а не раньше), что Европа естественный враг их единству, была им и всегда останется, а что если они существуют на свете, то, конечно, потому, что стоит огромный магнит – Россия, которая, неодолимо притягивая их всех к себе, тем сдерживает их целость и единство…“