Оплюването на всичко българско се е превърнало едва ли не в спорт. За жалост, има много основания за това, но къде са корените на нашето недоволство? Защо сме толкова черногледи и можем ли да се променим към по-добро са въпроси, върху които много може да се пише и разсъждава. Воден от личният си опит, ще нахвърля само няколко бегли щриха по този сериозен проблем.
Имах малък творчески успех, с който се похвалих пред три-четири колежки в училището, в което работя.
– Колега – скептично се усмихна една от тях. – Не бъди наивен да осветляваш повече хора за успеха си. Това не е достижение, за което да говорят всички едва ли не, а скромно лично постижение. Познатите ще ти завиждат и дори няма да те поздравят за успеха. Направил си нещо с таланта и ума си, а на всичко отгоре не си спечелил и никакви пари. Кажи, за какво да те уважават, според общоприетите разбирания?
– А какви са общоприетите разбирания? – наивно запитах аз.
– Ами трябва да си се сдобил с голяма сума пари, придобити независимо по какъв начин. Дори ако си бил достатъчно голям ТАРИКАТ и си измислил някаква далавера, от която си се облажил финансово, от това ще събудиш не само завистта на околните, но определено и някакъв респект. Тогава ще те поздравят, дори да не ги уведомяваш за това.
– Според теб излиза, че у нас уважават преди всичко мошениците? – опитах се да не се съглася аз.
– Да. Е, уважават се понякога и общонационалните успехи на някого, но ако е нещо в малък личен мащаб, се игнорира тотално.
– А защо е така? – продължавах да ядосвам колежката си с детински въпроси.
– Защото сме невъзпитани! – директно ме отряза тя. – Всичко е въпрос на възпитание, а ние за жалост го нямаме това, седемгодишното! Вземи сега и само за експеримент прати на двадесет твои познати информация за малкия си успех! Ако ти отговорят повече от 20 %, аз ще се преименувам на Айше!
Така и сторих. Резултатът беше, че два дни след пуснатото по интернет писмо, ме поздравиха само трима души. Обсъждайки после този резултат с колежката си, която продължи да се именува с българското си име, се опитах да оправдая ниската обратна връзка със собствената си особа, почивните дни и възможността някой просто все още да не е прочел писмото.
– Ааа, не! Определено грешиш! – засмя се тя. – Ако се бе появил по националната телевизия, дори с някоя глупава изцепка, щяха да разберат, независимо от почивните дни! Един германец, французин или англичанин ще те поздрави, дори само от куртоазия, защото така е възпитан. Нашият бай Ганьо ще се направи, че не те е чул, не е разбрал или ще ти се присмее, независимо от успеха ти! И на Запад хората завиждат, но не го показват така явно. Тук ще се подмажат и ще похвалят престъпника, но на постигнатото с честен труд и особено с талант, ще погледнат накриво, изпод вежди, защото по този начин ти доказваш, че си нещо повече от тях. Българинът не обича никой да е повече от него, човече! Проумей го! Затова всъщност не получаваме никакви пари като държава от патенти и лицензи за големи открития! Ако изобретатели като Асен Йорданов, Петър Петров или Румен Антонов бяха патентовали своите открития в България, а не в други страни, и държавата щеше да има по-голям авторитет, и това щеше да ни носи финансови ползи, но…
Да продължавам да споря беше просто неуместно. И сам отдавна бях направил простичкото заключение, че в повечето развити държави хората ценят способните в една или друга област свои съграждани. Дори нещо повече. Те привличат кадърни млади специалисти отвсякъде, осигуряват им възможност за развитие, стимулират ги по всякакъв начин, за да използват ума и таланта им. Включително и заради това от България изтекоха толкова специалисти. И в момента те помагат на други държави да печелят повече пари, да бъдат водещи в различни направления и пр. А ние, благодарение на завистта и простотията си, вече нямаме ефективна икономика, войска, правосъдна система, здравеопазване, образование и най-вече КУЛТУРА!
Защото какъвто и да е конкурс, в каквато и сфера да се обяви, в крайна сметка ще го спечелят роднините, съпартийците или тези, които преди това са си платили. Почтено проведен конкурс у нас е като да видиш бяла лястовица! Назначените на всевъзможни общински и държавни служби бюрократи са станали ТАКИВА, заемайки тези постове по подобен начин, т.е. НЕЗАСЛУЖЕНО! А най-голямата беда е, че децата и подрастващите в момента приемат това за нормално.
Ние продължаваме да изоставаме във възпитанието на децата си, в образованието им и най-вече в добрия личен пример! Когато собственото ти дете проумее, че за да те уважават в нашата държава, трябва да си богат, независимо как си го постигнал – с простотия, нахалство, агресивност, незачитане на писани и неписани закони – а ти да стигнеш дотам го поощряваш в подобни неща, защото само така може ДА ОЦЕЛЕЕ, тогава пиши я бегала тази държава! Управия няма и няма да има, независимо коя партия управлява, независимо от словоблудните политически дебати, които ни заливат всеки ден.
.
Красимир Бачков
