Не мога да разбера, защо все някой мрази някого, все на някого завижда? Единственото, което ти остава след битките, е шепа верни приятели, на които знаеш, че можеш да се довериш и да помолиш за помощ. Всъщност няма как да спечелиш нещо, докато се бориш – освен критика, омраза, клюки и завист, много завист.
Сякаш, ако успееш да се пребориш, ще спечелиш само ти, ще спечелиш нещо, което дори не знаят какво е, ама откъде-накъде ще го спечелиш точно пък ти? В следващия момент нито идват да го свършат вместо теб, нито могат … но пък ти пречат по всякакъв начин, по който се сетят.
Започнах да се занимавам с протести по повод едно решение, което знаех, че е пагубно за България. Но когато се зарових в начините за вземане на решения, видях, че пагубните решения са много повече от едно. Колкото повече разбираш механизмите, с които се вземат решенията, толкова по-ужасен оставаш, че държава няма и я няма отдавна… И разбираш, че трябва да спасяваш живота си и този на семейството си, на децата си. Сглобяваш различните части на пъзела и става безпощадно ясно колко е зле положението.
Сещаш се разбира се тогава, че не можеш сам и почваш да търсиш още някой прогледнал, за да застане до теб… Преборвате се, естествено не само ти, а с ценната помощ на много хора, застанали един до друг. След това цъфва още едно пагубно решение за България и ти с изненада разбираш, че трябва да започнеш отначало и че от предишната битка до тебе са оцелели най-много двадесетина човека войни.
И пак търсиш прогледнали, пак обясняваш защо. Знаеш, че не само никой няма да ти благодари накрая, ако си свършил нещо, ами напротив – ще те оплюят и винаги ще има някой недоволен. Знаеш, че никой няма да те назначи на работа и няма да ти предложи пари, защото дори враговете ти виждат, че знаеш и че спасяваш живота си. Е колко пари и какви постове могат да струват моят живот и животът на тези, които обичам?!
А какво целят тези, които не могат, но се блъскат те да правят нещо или да вземат решение за твоя живот, дори когато добре виждат, че не се справят? Награда? Не съм видяла някой някога да дава такава. Тези, които го правят за пари, дори не ги споменавам, но другите са странните – някои са способни да направят всичко, за да ти попречат. Да попречат да спасиш дори техния собствен живот междувременно…
Мариана Христова*
––––––––––––––––––––––––––
* Текстът, публикуван тук, не е изпратен, а е забелязан като коментар във Фейсбук. Заглавието е на редакцията. Авторката му е едно най-значимите лица на гражданските протести в България. Тя е една от тези, които имат големи заслуги в кампанията срещу добива на шистов газ в България, в други граждански екологични каузи, както и в общите политически протести в страната през февруари-март и сега.
Г-жа Христова беше и една от тези, които се опитваха да фокусират вниманието и на протестиращи, и на институции върху това колко е важно да се приеме нов Избирателен кодекс още преди разпускането на предишния състав на парламента, преди предсрочните избори, които всички знаем до какво доведоха. Тя е инженер по образование, завършила е Техническия университет.
