В патриархалните времена, преди и след Освобождението е бил нарицателен изразът „женски Петко”. С който са именували мъжките индивиди с неясна сексуална ориентация или с женски наклонности. Предящи на хурка, бродиращи пъстри шевици, обичащи клюки, говорещи пискливо по седянките с жените и въобще, държащи се „по-така”. А някои, гиздещи се тайно с женски дрехи, помади и мазила.
За разлика от мъжкарите, с провиснали потури и горди със съдържимото им, те са се държали встрани от рисковете на борбите с потисниците, а при произнасянето на думата „хайдутин”, са се криели в полите на майките си. Почти във всяко село и градска махала е имало такива и толерантното ни по принцип общество ги е приемало с лек присмех и добродушна търпимост. Така е било и другаде. Знае се, че дори крале са бродирали гоблени и нашенският герой е имал аналозите си по света. И без сексуални отклонения, такова поведение е било предмет на присмех, а често и на презрение.
Но обществото се развива и става все по-демократично. Разнообразни малцинства настъпателно претендират за равнопоставеност и проявите на посоченото поведение се афишира вече без капка притеснение. Докато в секса и бита тази разкрепостеност среща донякъде толерантността на обществото, навлизането и в политиката среща сериозна съпротива. По простата причина, че традиционно по нашите географски ширини подобно поведение се отхвърля от мнозинството. И тъй като имаме „представителна демокрация”, следва някои да се съобразяват с това мнозинство. Но не би…
Имаме си партия, именуваща се „лява”. С транссексуалната абревиатура „БСП”. По фразеология уж социалистическа, а натресла ни всички неолиберални, т.е. капиталистически форми на управление на икономиката. Отдавна тази партия, която е основната метастаза на тумора БКП и демиург на повечето от посестримите си, би следвало да е в политическото и историческо небитие. Партията на превърналите се в едри капиталисти бивши номенклатурчици и техните преки, или с променена фамилност наследници. Ревниво, но неуспешно криещи произхода си в страна, в която всички сме „бра’дчеди”. Но, благодарение на твърдоглавието на склеротизиралите си поддръжници и фокусите в избирателния кодекс, с чудодейното възкресяване на починали и емигрирали от страната ни граждани, е „жива”, почти както мумията на бившия си вожд. И като всяка мумия, крайно време е да бъде погребана с подобаваща тържественост.
Тази партия имаше „куража” да издигне и легитимира персони с „ляв” нетрадиционен уклон в личния си живот. Смелост, достойна за адмирации, когато произтича от разкрепостена личност. Някои си го признаха, а други останаха под подозрение. Но този уклон навлезе и в партийния и политически живот на държавата, което е недопустимо и доведе до пълно объркване и ошашавяване на народонаселението. Защото е поведение, което поставя в абсолютна зависимост тези нетрадиционни лидери. От което можем да очакваме всякакви сюрпризи. Още повече, че са в политическа симбиоза с ориенталски партньор, любител на подобна сексуална и политическа екзотика. И с готовност да я използва брутално, за да наложи политическите си претенции.
Става все по-комично, когато новият ни премиер, с провиснало от изненада чене се запознава с поредния си министър, негов заместник, шеф на държавна агенция. Или с изкривена от неудобство физиономия, обявяващ „личния си избор” на невнятния ръководител на ДАНС. Показващо жалката му функция на малка марионетка на голямата кукла на конци – БСП и нейния неопределим отвсякъде лидер.
Крайно време е да се внесе ясното в зависимостите. Кой е „женски Петко” и от кого е зависим. Всякак! Финансово, политически, компроматно, сексуално и т.н. А този кабинет е така преплетен със зависимости, че следва да си подаде оставка. Незабавно!
Светослав Атаджанов
Djani.blog.bg
