Гледна точка на Светослав Атаджанов
.
На връстниците от моето поколение, израснали в седмични или дневни детски градини, е до болка позната картинката на заобиколеното от дечицата от групата, разплакано детенце с провиснали гащички. Всички вкупом скандиращи: „На другарката, на другарката, на другарката…”. Защото понятието „госпожа” бе изхвърлено от употреба и всички, деца и възрастни, бяхме тогава „другари”. На зова им скоро се появяваше дебелата лелка, завършила някакъв педагогически ПУЦ. След измиване и нашляпване на нацапаното му дупенце, провинилото се дете биваше заключвано в килера или в тоалетната с изгасена лампа. За назидание на останалите, и самото то да се научи, че така не бива.
Но, като всяко разтройство, то не е предизвикано само от лошата воля на страдащия, а и от обстоятелства, които са вън от нея. Независимо от високия имидж на заведението, наречено Европейски съюз, то се тресе от истинска епидемия, и дори заякналите деца от старшите групи боледуват перманентно, а някои вече и хронично. Общата болест е недохранването, но е заменено с евфемизма „икономическа криза”. Предизвикващо окльощавяване и подути кореми, измъчвани от неистови спазми и разстройство до кръв. Точно на тази асоциация ме наведе посещението на „лелята от ЕС“ – Вивиан Рединг. Дошла да назидава кекавото и страдащо от перманентна диария натрапено детенце, което заедно с братчето си от Румъния са затворени в балканския килер и не се допускат в просторната и светла Шенгенска занималня. Но дотук с асоциациите.
Цялото представление, предавано по телевизията от сградата на Военния клуб, в който се състоя срещата на еврокомисарката с правителствени и неправителствени организации и граждани, следих с внимание, а накрая и със снизходителна усмивка. Навремени се взирах в образа й в едър план, да не би да е почнала да й расте брада и чудодейно да се превърне в образа на „арменския поп”, приемащ жалбите на раята, които да постави при срещата си с великия везир.
Както „арменския поп” в Турската империя, и Великото херцогство Люксембург има почетно място в ЕС. Тя е държавицата с най-висок доход на човек в света, като 69 % е от непроизводствената сфера, предимно банковата. От тази си позиция, като представител на тези кръгове, малко трудно бихме си представили, че г-жа Рединг би могла да вникне в българските ни тегоби и, още повече, да защити някакви наши искания. Напротив. Чухме само повторение на заучени и от наши евродепутати и вече две еврокомисарки, добре познати неолиберални мантри. По същество в словото си тя не пое нито един конкретен ангажимент. Но ето някои от премъдростите, с които ни удостои.
„Всяка държава има нужда от силни институции и демокрацията има нужда от силни институции, необходима е силна съдебна система. Защо се борим с корупцията – корупцията изяжда отвътре демокрацията, олигархията и демокрацията са смъртни врагове, има или едното, или другото, двете в едно ги няма.“ (О, боже, как ли се е случило у нас?) „Ние ви помагаме, можем да ви насочваме, но гражданите трябва да са силни“ – добави тя в коментар на казаното от присъстващ на дискусията, който призова европейските държави да помагат на България и по друг начин, да следят какво прави правителството и неговите грешки. „Казвате – няма проблем с Европа, но имаме с нашето правителство, но кой отговаря за вашето правителство – това сте вие, българите. Президентът е човек, който иска да даде решение за актуалните проблемите в момента. Аз го призовах да направи всичко по силите си, за да има консенсус между политическите партии.”
Рединг отново изрази симпатии към протестиращите. „Моите симпатии са също и за протестиращите граждани по улиците, защото искат стабилни институции, независима съдебна система и сериозна борба с корупцията. Наистина съм убедена, че демокрацията не може да се гради върху олигархията от стари времена. Невъзможно е“ – добави тя. Също така посочи, че комисията следи с известно безпокойство събитията в България. „В Брюксел уважават правото на държавите членки да решават сами вътрешните си въпроси, но някои ситуации имат отражение в съюза като цяло“, подчерта още тя и изрази надежда, че „политическите партии ще положат необходимите усилия за постигане на национално съгласие“.
Обединяването на усилията на всички страни-членки на Европейския съюз за създаване на Европейската прокуратура и защитата на личните данни бяха посочени като официален повод за посещението на Рединг. Както и сред основните акценти в разговорите между зам. председателката на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието и българския вицепремиер и министър на правосъдието Зинаида Златанова. „България е сред важните ни партньори и се надяваме да обединим усилия, за да вървим напред“, заяви европейският комисар. Златанова представи пред г-жа Рединг мерките за ускоряване на съдебната реформа. „Важно е магистратите, неправителствените организации и политиците да се обединят около важните за развитието на съдебната реформа теми, за да може процесът да завърши“, подчерта българският правосъден министър. „Всеки елемент от правото – гражданско, наказателно, правосъдие за деца, както и показателите по Механизма за сътрудничество и оценка, ще намерят място в дискусиите, планирани от Министерство на правосъдието“, заяви още Златанова. „Това, което планирате, е много важно и ще бъде добър сигнал към българските граждани и европейските институции, както и за бъдещето на България в Европа“, посочи комисар Рединг.
Да-а-а… Освен поредното „Бля, бля”, така артистично изразявано преди от бившия ни „цар-премиер” НВ Симеон ІІ, не чухме нищо съществено. Не може да бъде и иначе. Дипломатическия протокол не допуска волнодумство. По всяка вероятност, госпожата неформално, в тесен партиен и управленски кръг, ще предаде недвусмислено послание до олигархичните ни партии, да изгладят противоречията си и да не клатят общата лодка. Защото в неолибералното ръководство на ЕС знаят всичко за ставащото в България, но се допитват до същите олигархични партии и управници. Независимо от криминалния им начин на управление.
В самия ЕС е бюрократичен хаос и противопоставяне между отделните страни – членки за пай от общата баница. Наистина сами трябва да решим проблемите си, с наличния си икономически и интелектуален потенциал. Както го правят вече други народи по света. Примерът на „Грилините” в Италия и на „Сириза” в Гърция е показателен. След като те се превърнаха в силна опозиция, такава трябва да се създаде и у нас. Със знания и умение да се преодолее статуквото. Не може повече едно оядено малцинство да тероризира цял народ. Всъщност вече бие камбаната. За кого? Дано да е за този, когото си мислим…
