Държавата се управлява кланово от 300 семейства
.
Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Откроява се като най-креативният през последните години експерт в областта на слабо представената у нас (по обясними политически и исторически причини) дисциплина русология (бивша съветология).
Специализирал е във Военна академия „ГС. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. В навечерието на изборите през май т.г. излезе първата му книга „Задкулисието на прехода“ – част първа, посветена на тайните обвързаности на Меглена Кунева и други фигури и фигуранти от родния политически пейзаж. Преди броени дни на книжния пазар се появи и част втора от „Задкулисието…“ – „Българите срещу олигархията“, която е на път да се превърне в бестселър.
Тодоров живее и работи в София, експерт е по сигурността.
.
Интервю на Добринка Корчева
– Г-н Тодоров, още в началото на прехода започнаха да ви клеймят като „екстремист“, „конспиролог“, „манипулатор“, но вашите прогнози се оказаха абсолютно точни, в което лично аз не съм се съмнявала. В изследванията си вие ..стъпвате на една много солидна документална база, затова в повечето случаи е трудно, да не кажа невъзможно, вашите тези и заключения да бъдат оборени. Разбира се,всяка „текуща“ оценка за сложна социална ситуация като тази у нас в момента е в някакъв смисъл спорна, но вашата гледна точка от години е доказала правотата си. И така – в каква държава живеем днес?
– Ако се върнем в началните години на прехода, виждаме, че в България се случи нещо, което по-късно беше наречено „велика криминална революция“. Това е определението, което и до днес работи, тъй като при един задълбочен поглед на тези 24 години се разбира много ясно, че случването на прехода в България няма нищо общо с т.нар. теория на конспирацията. То по-скоро има връзка с практиката на конспирацията.
Преходът представлява проект на бившата висша номенклатура на БКП, която е репликация на висшата номенклатура на Москва, изпълняван от хора, които са предимно от тайните служби на режима.
В изследване на един нелош стопански историк, който не беше много добър политик – Димитър Луджев, се казва, че около 80 процента от крупните бизнесмени са офицери и сътрудници от Държавна сигурност.
– Във втората си книга „Българите срещу олигархията“ също правите това обобщение, включително и за кукловодите. които управляват процеса…
– Дори ако щете, последната половин година Комисията по досиетата разкрива доста неща, свързани с кредитните милионери, с различните банки. Само в една банка са раздадени 90 млн. необезпечени кредити. А банките бяха десетки! Направете си сметка колко национално богатство, колко лични средства на хората са изчезнали!
– Не е ли свързано настоящото прегрупиране ..зад кадър“ на различни олигархични групи с ламтежа да се домогнат до високи властови позиции и по този начин да редуцират до минимум банковите си задължения?
– Това е ключов въпрос и даже си мисля, че от няколко години тези хора обговарят възможността да се срине бордът в България.
От разговори с различни икономисти съм чувал, че има няколко варианта – единият от тях е тотално рухване на борда, а другият е управляемо, с девалвация на лева спрямо еврото, което на практика пак ще изпълни тази идея и цел на българската олигархия.
Няма да влизам в много детайли, макар че бих могъл, но ще кажа само, че за част от днешното политическо инженерство, за част от днешния Франкенщайн, който кърпи чудовища вдясно, в центъра, а и вляво, стоят същите кукловоди, стои Цветелина Бориславова, стои кръгът „Типинг пойнт“, стои Иван Кръстев, който вършее в България, но живее във Виена.
– Как с най-малко думи ще определите значението на термина… „задкулисие“?
– На премиерата на книгата ми си позволих да цитирам една британска поговорка, която гласи: „Ако искаш да скриеш нещо, извади го на показ“. Има и друга поговорка, която повече ми харесва, защото кореспондира с липсата на интерес към четенето в България. Един хаитянски писател казва: „В Хаити хората не обичат да четат. Ако искате да скриете нещо, напишете го на хартия“. По същия начин е в България. Има цели групи, които не са разтваряли и една книга през живота си. Подиграват се с бившия министър-председател, че е прочел само една книга – „Винету“…
– Защото е чел малко, или защото е чел много?
– Това са нелепи обвинения срещу него. Той си има други недостатъци, но няма как човек, който е защитил дисертация, да е прочел само „Винету” Това е черен пиар, но да оставим тези изводи на самия бивш премиер.
Въпросът е в следното – в България нещата, които са на границата на закона и го пристъпват, се случват и отсреща виждате едно много трогателно, образно казано, подхилкване на задкулисните играчи.
Какво се случва? Готвеха се да назначат за вицепремиер и министър човек, който е свързан с едни от най-големите далавери по морето. Самият факт, че този човек е преминал през главата на премиера и на партиите, които подкрепят това правителство, за да бъде назначен, е скандален.
Втори пример – за два часа беше назначен сикаджия. И третото, което искам да кажа, е за една от най-социалистическите структури на България, която се казва ДКЕВР и която определя цената на тока.
– Вие я наричате „рудимент от социализма“, срещу който трябва да се борим, а не да искаме повече социализъм.
– Няма как да бориш подобното с подобно. ДКЕВР какво представлява? Група чиновници, които сядат и по умозрителен път постигат цена на тока. Такова нещо е върл социализъм, това е Северна Корея, няма какво да се лъжем.
– Въпреки че от сателитни снимки се вижда как съседните държави светят, а само Северна Корея е като тъмно петно – тоест, правят жестоки икономии на електричество.
– Образно казано – това е най-лошото, това е най-дивият социализъм, който може да се пръкне! И в тази комисия човекът, който отговаря специално за цената на тока, се казва Еленко Божков.
– За него си спомням кой знае защо само това, че беше съпартиец на русофилка №1 на България Светлана Шаренкова…
– Вероятно въпросът би трябвало да бъде за бившия й съпруг Владимир Тутберидзе, който беше изгонен от България през 2000 г. Еленко Божков наистина е от либералите на Петко Симеонов. И той, който е много близък на дългия инкасатор“- Румен Овчаров през 1995-1996 г. му беше парламентарен секретар, в момента е в ДКЕВР.
Най-големият скандал е следният – че същият Еленко Божков е съдружник във ВЕЦ заедно с Кирил Добрев, депутата от БСП. Извинете, но това не е конфликт на интереси, това е архиконфликт на интереси!Тоест, когато говорим за нахалството и наглостта на българската задкулисна власт, трябва да разбираме, че кукловодите правят, каквото си искат.
Вие сте права в това, което обяснявате като модел – че те вече дори не се крият. Това правителство представлява странна амалгама.
– Здравната министърка например съчетава в себе си биологическото ..акушерство“-имам предвид професията й – лекар -гинеколог, и политическата акушерия. И това е доста отблъскващо.
– Направиха България като латиносапунка. Наблюдаваме нещо, което е непреводимо на английски-братошуробаджанащина. Това е адски немодерно. Казано на политологичен език, имаме форма на управление, която много напомня на една от най-немодерните форми в деспотичните държави – нарича се според израза на Макс Вебер патримониално управление – от „патри- мониум“ – да управляваш държавата като семейство. Най-лошият тип управление, който води, първо, до беззаконие, второ – води до загуба на ефективност и като резултат от двете неща – до пълна липса на просперитет за големи групи. Една малка група в България от все още иновативни хора дърпат цялото гайле, както се казва. Само един факт ще дам в тази посока. България, без да е била във война, има един милион инвалиди, на които общественото осигуряване плаща пенсии.
Ето защо хората, които са на улицата, заслужават пълната ни подкрепа. Няма как да се случи промяна по друг начин. И без друго България носи този много неприятен шлейф от времето на комунизма – ние нямаме своя Берлин’53-а, нямаме Унгария’56-а, нямаме Полша, нямаме Чехословакия ’68-ма…
– Г-н Тодоров, темата за биологично-политическата акушерия, за отровно преплетените като лиани в политическа джунгла обвързаности ме наведе на мисълта за т.нар. посредници във властта. Вие сте един от първите, които повдигнахте завесата над този проблем. Не е ли време да се осветят и техните биографии- ще бъде трудно, но целта оправдава средствата.
– Аз мисля, че дори сме закъснели в осветяването на биографиите на тези групи, които наричате посредници. Аз ги наричам „хора с диспечерски функции“. Те разпределят ресурси, влияние, властови позиции.
Например сегашният културен министър Петър Стоянович е един политически номад. Навремето в някаква степен той беше изгонен от СДС, защото направи тази прословута среща на тогавашния кандидат за столичен кмет Орешарски с Васил Божков. Да не забравяме, че когато преди две години и половина Георги Първанов готвеше сдружението си „АБВ“, той и Мария Капон проявиха готовност да станат част от този проект. Има ги на снимки, има ги като заявен интерес да влязат във властта. Така че протуберансите на неговото политическо номадство достигат неподозирани висоти.
Или според израза на Александър Зиновиев – „зеещи висини“.
– Политическото номадство според мен обаче в много малка, да не кажа нищожна степен е личен избор, не се формира толкова от индивидуални качества и установки, а трябва да бъде разрешено. Човек може да иска да си „номадства“, но да не му е дадена ..зелена улица“. Да не му е позволено да има определения тип биография, която служи като „пътен лист“ за безпроблемния трафик, за пренос-превоза на финансово-управленски модели от едно лоби към друго…
– Петър Стоянович сам по себе си не е представител на такъв клан, но неговата гъвкавост и способности в осъществяването на такива диспечерски функции са забелязани и това, което наричаме „кукловоди на прехода“, умело го лансират. Защото няма как при всяко завъртане на властовата рулетка да излизат едни и същи хора, които са сякаш от една колода и някой ги изважда от ръкава си, за да разиграва партии, които винаги водят до едно и също. И то се нарича „злоупотреба с публични пари“.
Не случайно започвам книгата си с едно изявление на съдията Джовани Фалконе, който казва: „Ако искате да победите мафията, направете я бедна“ – тоест, отнемете нейния достъп до публичните пари. Същото е и в България.
– Въртим се в омагьосания кръг на едни „300 семейства“, обвързани кланово, и няма шанс за пробив на нови лица. Наистина ли сме толкова безсилни?
– Вероятно освен картината на диагнозата хората искат да чуят и решение. Разбира се, този, който претендира за всеобхватно решение, е твърде претенциозен и вероятно греши.
Но отделни маркери могат да бъдат направени. На първо място, така си мисля, че радикалният вариант, който може да се случи, е едно копиране на ставащото в Северна Африка и по-специално в Тунис. Там протестиращите излъчиха около 30-ина човека в т.нар. върховна комисия, оглавена от няколко честни по общото мнение и непокварени конституционалисти. Работят по цялостната промяна на структурата на държавата и обществените институции. Протестиращите са винаги в готовност. Те се изтеглят и при най-малкия опит да не се случат реформите са отново на улицата. Това е един работещ вариант. Но къде ще намерим тези петима конституционалисти – всички излязоха със зависимости.
Вторият вариант е изграждането на нов партиен проект, но за мен това е доста по-отдалечено във времето случване. Най- реалистичният вариант са избори наесен, съставяне на нещо, което донякъде да се задържи, избори напролет… Ще имаме поредица от избори.
– И може би поредица от протести?
– Точно така. Протестите ще инициират следващите като вълна предсрочни избори. Така или иначе, по този начин не може да продължи.
– Това е една перманентна криза!
Давате ми основание да кажа нещо, което описва българския политически и стопански живот – България е или в кризисно, или в предкризисно, или в следкризисно състояние. Тоест, кризата е перманентна, мисленето стана кризисно, а когато мисленето е кризисно, няма място за демокрация.
И тук ще направя заключението, че голямата опасност е постепенното сриване на страната ни към някакъв тип кланова държава.
– Прав сте! Още в началото на 90-те години западни наблюдатели от авторитетната организация „Амнести интернешънъл“ ни сравниха с… Того!
– Сравнението е според мен съвсем на място. При една кланова държава с малката група от няколкостотин хиляди българи, които имат някакъв бизнес и могат да си плащат данъците и сметките, тях няма да ги интересува да има демокрация.
Те ще искат анклавизация в която активните да живеят добре – тоест, тези, които си плащат данъците, които си плащат здравните и социалните осигуровки.
Демокрацията в тези условия не работи. Като режим, като структура на управление тя работи в сравнително проспериращи общества. Две трети от българите са изпаднали от борда. И проблемът не е само в лошата политика на партиите. Според едно съвсем скорошно изследване над милион българи отказват да работят системно. Знаете ли какво значи това – че те лишават децата си от социален опит. Това означава, че вече нямаме трудова етика.
Покрай липсата на труда и неговите плодове започва тоталната деградация на всичко, което съпътства изграждането на индивидуалното познание, с което човекът кандидатства на пазара на труда. Българският пазар на труда вече няма функциите на кастинг за добрите, по-добрите и най-добрите, а има функцията да осигурява оцеляваща среда за тези, които не са положили достатъчно усилия да видят собственото си бъдеще и да инвестират в него. Тогава клановизацията и призивът: „Дайте ми каквато и да е работа, само да оцелея!“, е страшен. Психологията на оцеляването е контра-продуктивна.
– Вие цитирате емблематичната фраза на Бойко Борисов: ..Аз да не съм жена, че да ми гледат миналото!“
– Но то днес повече от всякога е бомба с ускорител, не със закъснител. Затова вие се вглеждате внимателно в биографиите на нашите политици (примерът с президента Росен Плевнелиев вече е христоматиен) и намирате прикривани факти, които са шокиращи.
– Те имат характера на ампутирани факти. За мен е по-важното, че някои хора като Йордан Йотов, „българския Суслов“, както беше известен, каза в едно интервю, преди да почине, че е имало куфарчета. Ще дам един пример от първата книга за Меглена Кунева за източването на ИНКО – външнотърговската фирма, която беше на пряко подчинение на Научно- техническото разузнаване /НТР/. Виждаме, че един човек в днешната партия на Меглена Кунева – Даниел Вълчев, чрез негова фирма, в която съдружник му е дългогодишната шефка на правния отдел на МС Галина Маринска, са получавали десетки, стотици милиони левове за обслужване на ИНКО.
Има един договор, за който се чудя как не е стигнал до прокуратурата. ИНКО и консултинг, свързан с фирмата на Вълчев, правят обща фирма, като ИНКО вкарва 6 млн. и по договор тези пари стават обща собственост.
– Това е бандитизъм в особено големи размери.
В тази партия на Меглена Кунева има енергийни експерти като Друми Друмев. Той е един от основните енергийни експерти в тази партия. Човек, който беше съдружник на Илия Павлов, на Николай Вълканов…. Прощавайте, но това е задкулисието. Какво да очакваме от такива „експерти“ като Друмев? Те ще бъдат един Еленко Божков, само не в левия ръкав, а този път отдясно.
– Има и други примери за „счупени политически грънци“, както ги наричате. Например в биографията на бившия депутат Асен Агов има бели петна. Вие ги „запълвате“ с един документ. който недвусмислено сочи, че на младини Агов, този залязъл рупор на антикомунистическата реторика. е кандидатствал за… кадрови офицер в Първо главно управление /ПГУ/ на ДС, тоест – външното разузнаване.
– На тази информация попаднах миналата година.
Този факт за Асен Агов никога не се е появявал на друго място. И когато направих публикация, той написа отворено писмо, че това не било вярно. Което доказва, че тези хора се държат точно като мъж, хванат в изневяра, който казва: „Не бях аз!“.
Имаме документ, подписан, подпечатан, заверен нотариално от Комисията по досиетата. Всичко това показва, че българският преход не се е случил по начина, който сме очаквали…
.
Източник: „Под лупа“ /по интервю, публикувано в бр. 27 на в.“Шоу“/
