Ниш. Председателят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Зоран Петров, лидерите на българските партии в Сърбия Драголюб Иванчов, Драголюб Нотев и Небойша Иванов, председателите на българските Културно-информационни центрове в Босилеград и Цариброд и 10 сдружения на граждани, които имат за цел опазване на националната идентичност и правата на българите, постигнаха консенсус и подписаха Платформа за защита на правата на българското малцинство в Сърбия. Това съобщиха от Културно-информационния център на България в Босилеград. Инициатор и автор на първата работна версия на Платформата бе председателят на Културно-информационния център „Босилеград” Иван Николов, който в продължение на няколко месеца води дебат с българските организации с цел постигане на консенсус.
На 22 юни т.г. Националния съвет на българското национално малцинство също прие Платформата и призова всички партии и граждански сдружения на българите в Сърбия чиито цели са опазване на националната идентичност и правата на българското национално малцинство да дадат своите предложения и да подпишат Платформата.
Това е първата такава платформа, около която се обединиха иначе пословично разделените досега български организации в Сърбия. Изхождайки от трудното и безизходно положение на българското малцинство, отчитайки новите реалности настанали с еврочленството на България и европерспективата на Сърбия, подписниците на Платформата призовават правителствата на България и Сърбия в предстоящото споразумение за добросъседство проблемите на българите да бъдат решени в дух на добросъседство и европейските стандарти по начин, който не само на практика да осъществи правата и националната и културна идентичност на българите, но и да създаде условия за тяхното всестранно национално, икономическо и политическо развитие.
Представителите на българските организации оцениха подписването на Платформата като акт от „историческо” значение, а посланикът на България в Белград Ангел Димитров който също дойде по този повод в Ниш, високо оцени Платформата като позитивен и добронамерен европейски документ който ще бъде предоставен и разгледан на най-високо държавническо ниво в София, Белград и Брюксел.
Източник: Агенция „Фокус“
*****
Платформа за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия
Ние, долуподписаните представители на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, на политическите партии на българите в Република Сърбия и на граждански културно-просветни сдружения,
Изхождайки от Конституцията и законите на Република Сърбия, от духа и разпоредбите на международните документи за правата на човека и на лицата, принадлежащи към малцинства, както и от собствените си Програми и документи,
Водени от желанието за ускоряване на реформите в Република Сърбия, от които зависи успешно да бъде извървян пътят на страната, чиито граждани сме, до пълноправното членство в Европейския съюз,
Като отчитаме потребността за изграждане на нови, искрени и трайни добросъседски отношения между Република Сърбия и Република България, лишени от сенките на миналото и съобразно новите политически реалности,
Сериозно загрижени от влошаващото се положение на българското национално малцинство в Република Сърбия, видно и от резултатите от последните преброявания на населението,
Силно обезпокоени от негативните процеси, наблюдаващи се напоследък, които намират израз в закриването на цял клас (Пети) в обучението на български език в Основното училище в Босилеград, в прекратеното издаване на в. „Братство“, единственият вестник на българите в Сърбия, в преименуването на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в с. Паралово, Босилеградско,
ПРИЗОВАВАМЕ
І. Правителствата на Република Сърбия и Република България:
1. Да подпишат Договор за приятелство, който да даде тласък за пълноценно сътрудничество между двете страни за подобряване на положението на българското национално малцинство в Република Сърбия.
2. Да създадат двустранна Комисия или Работна група, която да излезе с конкретни съвместни инициативи за преодоляване на проблемите, с които българското национално малцинство се сблъсква в различните области и особено в социално-икономически план.
3. Да насърчават реализацията на подходящи проекти, включително на частния сектор и гражданските сдружения, подпомагащи социално-икономическото и културно развитие на българското национално малцинство в Сърбия.
4. Да работят за свързването между двете страни чрез модернизиране на пътната и железопътна инфраструктура, разширяване на съществуващите и отваряне на нови ГКПП и др.
5. Да работят, включително чрез подходящи инициативи, насочени към средствата за масова информация в двете страни, за създаване на положителна обществена атмосфера, която да подпомогне и решаването на проблемите на българското национално малцинство в Сърбия.
6. Да разширят и задълбочат сътрудничеството по линия на съществуващите Еврорегиони между Република Сърбия, Република България и Република Македония, от една страна, и между Република Сърбия, Република България и Румъния, от друга, като обмислят и създаването на отделен трансграничен Еврорегион „Краище“ от общините, населени с българи от сръбска страна и съседните общини на българска територия, с цел възстановяване на прекъснатите икономически, пътни, културни и междуличностни връзки.
ІІ. Правителството на Република Сърбия:
7. Да предприеме всички необходими мерки за ефективно прилагане на практика на целия обем от права на българското национално малцинство, гарантирани с Конституцията и законодателството на Сърбия, включително Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства и Закона за националните съвети на националните малцинства, в съответствие с нейните международно-правни задължения;
8. Да подготви изменения и допълнения в Закона за изборите на народни представители в Народната скупщина на Сърбия, които да позволят равноправно участие на партиите на българското национално малцинство в политическия живот на страната;
9. Да отвори досиетата на бившата Служба за държавна сигурност, което ще ускори процеса на скъсване с наследството на бившия комунистически режим в някогашна Югославия и ще подпомогне демократизацията и помирението в страната.
10.В областта на образованието:
– Да оттегли резервите си по Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа, с което да позволи задължително обучение на български език за децата и учениците, принадлежащи към българското национално малцинство, в рамките на целия възпитателен и общообразователен процес, включително в детските градини и предучилищното образование, както и с полагане на матура по български език;
– Да осигури всички учебници и учебни помагала, необходими за безпроблемното и качествено обучение на майчин език на децата и учениците от българското национално малцинство в Република Сърбия;
– Да опрости действащите процедури за издаване на разрешителни за внос на учебна литература от Република България за нуждите на образователния процес в Република Сърбия;
– Да насърчи сътрудничеството между министерствата на образованието на двете страни с цел своевременно преодоляване на всички проблеми, препятстващи качественото обучение на майчин език за децата и учениците от българското национално малцинство в Република Сърбия.
11. В областта на информирането:
– Да преведе необходимата субсидия на ИК „Братство“, съгласно решението на Правителството на Република Сърбия от м. май 2013 г, което е и международно-правно задължение на страната по силата на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа;
– Да внесе необходимите изменения и допълнения в сръбското законодателство, съгласно препоръките и на Омбудсмана на Република Сърбия, с което трайно да се реши въпросът за ефективното практическо осъществяване на правото на българското национално малцинство на информиране на малцинствен език.
– Да възстанови излъчването на програма на български език от РТС;
– Да позволи свободен обмен на информация с Република България, включително чрез разпространяването на територията на Република Сърбия на български печатни материали и периодични издания, както и на радио и телевизионни програми.
12. В областта на вероизповеданията:
– Да изпълни препоръките на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства и на Европейската комисия против расизма и дискриминацията на Съвета на Европа по отношение на правото на вероизповедание на българското национално малцинство в Република Сърбия;
– Да прекрати практиката на неправомерна промяна на наименованията на религиозни обекти, които са културно-историческо наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия, както и на самонастаняване в тях на служители на Сръбската православна църква;
– Да насърчи Сръбската православна църква да позволи свободно осъществяване на правото на вероизповедание на български език и съгласно каноните на Българската православна църква, каквато практика съществува спрямо други братски православни църкви, действащи на територията на Република Сърбия.
13. В културната област:
– Да предприеме спешни мерки за възстановяване на културно-историческите паметници в общините с преобладаващо българско население, които са и културно наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия;
– Да насърчава опазването и развитието на културната идентичност на българското национално малцинство в Република Сърбия, включително чрез финансиране на подходящи фестивали и други културни прояви, организирани от културно-просветните сдружения на българите в Република Сърбия;
– Да стимулира културното и научно сътрудничество с институти, университети, културни организации и дружества в Република България, включително с цел проучване, документиране и популяризиране по подходящ начин на етнографското и културното богатство на българското национално малцинство в Република Сърбия.
14. Да наложи стриктното прилагане на законите, регулиращи официалната употреба на българския език и писменост пред административните и съдебни органи в Република Сърбия, както и опазването на българските топоними, двуезичните пътни знаци и двуезичните публични надписи в общините с преобладаващо българско население, съгласно разпоредбите на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа;
15. Да прекрати практиката на неправилно записване на български език и писменост на личните и фамилни имена на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство в гражданските регистри и документите за самоличност, издавани от Република Сърбия;
16. В социално-икономическата област:
– Да разработи Социална харта на българското национално малцинство в Република Сърбия, която да послужи за разработването на подходящи инициативи за преодоляването на проблемите в тази област;
– Да предприеме спешни мерки за преодоляване на демографската криза и екстремалната икономическа изостаналост на пограничните райони, населени с българи, както и за решаване на проблемите с безработицата и липсата на достъп до адекватна здравна защита;
– Да създаде благоприятна икономическа среда, насърчаваща инвестициите, развитието на малкия и среден бизнес и откриването на нови работни места в общините с преобладаващо българско население;
– Да разработи подходящи програми за развитие на туризма и опазването на околната среда в пограничните райони.
ІІІ. Правителството на Република България:
17. Да оказва, при стриктно спазване на принципите и нормите на международното право, съдействие за съхраняването и по-нататъшното развитие на културната, езиковата и религиозната идентичност на българското национално малцинство в Република Сърбия.
18. При посещение на български официални делегации в Република Сърбия, да се организират срещи и с представители на българското национално малцинство.
ІV. Европейския съюз:
19. Да възприеме по-критично отношение към хода на реформите в Република Сърбия, като в процеса на мониторинг отчита стриктно действителното положение на българското национално малцинство, тъй като то е показателно и за степента на изпълнение на Копенхагенските критерии за членство на страната в ЕС.
V. Международните организации с компетенции в областта на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към национални, етнически, езикови и религиозни малцинства:
20. В процеса на мониторинг над изпълнението на международните задължения на Република Сърбия да отделят специално внимание и на проблемите на българското национално малцинство в страната.
Платформата е открита за присъединяване на всички сдружения на сръбски граждани, които желаят това.
В Ниш, на 15.07.2013
Източник: kicbos.org
