.
* * *
Без свян душата ми ликува,
без свян
и знам, че този свят си струва
служебното усилие да дишаш,
дори когато на пейзажа,
дори когато на пейзажа
си излишен.
* * *
Като костюм е подреден животът ми
и на врата ми
е увиснала прискърбно като вратовръзка
семейната ни връзка,
така че нощем лягам до бедрата ти с усърдие –
прилично е да се обичаме
и се обичаме
прилично –
до пълно безразличие.
* * *
Прекрасна
като циганското лято си отиваш,
като изпусната в реката шапка
и като себе си.
Обсебени,
един към друг
мъжете те прехвърлят с блеснали очи
и всички те обичат за походката, за тялото
и за момента.
Но никой
не прескача своя поглед
и не посяга над оградата му ниска,
а ти вървиш – от себе си по-истинска.
Отиваш си…
Каква си хубава! Да можех да поема риска
да съм до теб – такава светла, непоискана.
Детелин Вълков
(1957-2012)
