Има една великолепна новела на големия американски фантаст и сатирик Робърт Шекли – „Билет за Транай” („A Ticket to Tranai” ). В нея героят – млад човек от хипотетичното бъдеще на Земята – гори от ентусиазъм да предприеме космическо пътешествие. Да стигне до благословената планета Транай, на която цари социална хармония, няма политически противоречия и корупцията е непознато явление… След дълги перипетии Марвин Гудман стига да своята Утопия, за да открие, че там поне един проблем е решен категорично – всеки може да „вземе” властта, но всеки, който стане управляващ, окачва на врата си медал, натъпкан с взрив. И всяка решение на управляващите се оценява от „електората” с натискане на съответното копче. Когато „негативните импулси” достигнат определена граница, чува се едно голямо „Бум!” – и главата на сгафилия политик хвръква…
Сетих се за тази убийствена антиутопия, защото на 16 юли, тридесет и третия ден от Протеста, освен традиционното „пиене на кафе” пред Народното събрание недоволните решиха да търсят и планета, на която да „откомандироват” управляващите. Те и без това си живеят на някаква друга планета… Всъщност, подобен космически обект е вече открит и се нарича „Транай”. Та нали фантастиката е криво огледало, в което се отразяват уродливите явления на битието ни! И ако самото битие е „свръх изкривено”, огледалното му отражение става направо реалност…
На подобна планета гнусните фигури на старите новоизлюпени „големци” ще изгубят криминалния си ореол; Орешарски ще изтъпанчи Боян Чуков за шеф на Съвета по сигурност към Министерския съвет, без да се налага после да лъже, че не си е и помислял за подобно назначение; никой няма да задава въпроси за безогледното харчене на държавни пари, което вече се развихри; въобще няма да има нужда корпоративните интереси на парламентарно представените партии да се маскират като „социална загриженост за народа”. Глобалното прилагане на СРС-та ще стане узаконена практика – вече гръмна новината, че „супершпионски” софтуер бил инсталиран още през 2012 година на сървър в едно от министерствата. Ясно е защо няма „документални следи” за тоталното следене – у нас то не само е съществувало, то очевидно продължава да съществува. Обаче пък съществува и вероятността Там „да хвърчат глави” – изразът битува в езиковата ни практика, както се вижда, съвсем не случайно! Интересно, как днешният вицепремиер и шеф на силовите институции би оценявал броя на протестиращите на Транай? Естествено, ако преди това не е изгърмял…
Тази ирония е горчива, както е горчиво истинското кафе. Както е горчиво социалното ни битие. И както ще бъде горчив „вкусът” на иначе усмихнатия граждански протест за управляващите. Знаете ли защо, извън политическите си и финансови интереси, те са се вкопчили като кърлежи във властта? Защото просто не познават страха от бъдещо социално и политическо възмездие. От реална съдебна отговорност… Зарежете изтърканото клише „реваншизъм”. Истината е, че през всичките 23 години на прехода престъпленията на управляващите така и не срещнаха истинското правосъдие. Защото всяко „правителство на прехода” вдигаше пушилки, търсейки „съдебна отговорност” от своите предшественици, пукаше медийни балони – но и много внимаваше. Та нали ако реално накажем престъпилите закона, утре и нас ни чака същото реално наказание!…
Онези, които все още помнят събитията от зимата на 1997-ма, вероятно не са забравили снимката, обиколила информационните агенции по света – колона от въоръжени полицаи пред Министерски съвет и един от тях, вместо палка, стиснал внушителен дървен крак от кухненска маса… Тогава никой не потърси съдебна отговорност от насилниците, строшили главата на Филип Димитров – действащ за времето депутат, опитващ се да „смири” развилнелите се представители на „силовите институции”. Защото подобно разследване би лишило което и да било правителство от възможността безогледно да използва тези институции…
Затова утре, ако на управляващите им хрумне, полицаите ще пердашат с палки и сопи. Като в Турция… Обаче България не е Турция. Ще „игнорират” стачките като в Гърция. Но България не е и Гърция… Ще се опитват да „въдворяват ред” по познатите схеми. Но България вече не приема „познатите схеми”. Нали знаете какво става днес в САЩ, ако се окаже, че някой неправомерно използва сила? Защото в модерната правова държава оня, който провокира социално напрежение, игнорирайки протестиращите срещу „безогледно олигархически модел на управление”, носи реална съдебна отговорност. Не можете да спрете времето, неуважаеми господа „политици”! В съседна Румъния То вече изправи един действащ министър пред Темида!
А иначе, на 33-ия ден от Протеста, гражданското общество отново ще залее улици и площади с неколцина недоволни. А Едвин Сугарев продължава да гладува… Правителство, което рискува живота дори само на един поет, няма право на живот!
Николай Николов
