Вече има сериозни индикации, че Румъния може да се присъедини скоро към Шенген, а България може да стане първата държава, изхвърлена от Евросъюза. Това обаче едва ли учудва някого, още повече сегашното правителство на Орешарски. Пишман премиерът бе посрещан в Европа от протестиращи срещу него българи зад граница (нещо, което никога не се е случвало в досегашната ни история), а представители на Германия и Франция дипломатично се опитаха да го посъветват да се съобрази с народния гняв и да се оттегли. Но мутрите, олигарсите и агентите на ДС, които настоящият ни министър-председател представлява, се направиха на глухи и продължават да тръбят, че работят. В парламент, пълен с национални предатели, страхливци и крадци, всеки може да си представи каква работа може да бъде свършена и в чия полза…
В момента хората гледат някакъв перверзен хорър. Гаврата с държавността от страна на „народните представители”, министрите, областните и общински ръководители е стигнала апогей. Макар че и сал един Волен Сидеров стига за пример доколко е паднала бариерата пред явните, гнусни престъпници, узурпирали върха в управлението на България.
Съмнява ли се някой в това кому всъщност служи правителството на Орешарски? Орешарски може или поне се опитва да назначи червения и ДПС ближен апарат за чиновници в министерствата, агенциите и областните администрации. Той е длъжен да се грижи за интересите на олигарсите, които представлява, както и за своите 200-300 хиляди верни червени избиратели. На останалите български граждани се дава възможността да плащат всеки месец, тримесечие и по Коледа тлъстите заплати, командировки и бонуси на управленците, без значение за кого точно работят те.
Да се знае в крайна сметка, че престъпниците в България при ВСИЧКИ СЛУЧАИ трябва да бъдат облагодетелствани, а останалите са просто роби. По изключение на робите се предоставя и свобода – да избягат в чужбина, за да разберат, че и те са хора, че са живи и могат дори да се усмихват! Да отидат някъде, където няма да бъдат карани да проклинат ежедневно родината си, където няма да се трудят по 12 часа на ден за 300 лева заплата, където няма да бъдат газени по улиците и пътищата като псета от самозабравили се мутри и където май само въздуха не са длъжни да си плащат…
В момента родината ни е сцена на страшна и грозна приказка. Дали ще свърши тя с край на хорър или с хепиенд, зависи и от обикновените българи. След месец на непрекъснати протести, може би протестиращите трябва да сменят дръжките на знамената със сопи, доматите с камъни и мирните призиви – с нецивилизован лобут… Ако не криеше риск за размирици, хаос, невинни жертви и дори гражданска война, този нецивилизован бой щеше да е съвсем заслужен за всички онези „народни представители“, много съмнителни областни управители и „служещи на народа“ политици, които продължават невъзмутимо да се крият зад паравана на демократичните механизми, обезсмисляйки ги като съдържание.
.
Красимир Бачков
