Сряда, 18-ти юли, небето над София от сутринта е похлупило града с влажна жега. То ту поглежда надолу със сини очи, ту притваря облачни клепачи, примижало срещу слънцето. Защото днес „слънцето спряло сърдито пече”… Сърдитото слънце на Ботев строго наблюдава събитията от тридесет и петия ден на Протеста.
А той вече е целодневен. В него вече се включват и хора от цяла България. Над имената на градовете, изписани върху асфалта на Орлов мост, вече стоят граждани от тези градове… Напрежението припламва като огънче на цигара, засмукана от страстен пушач. Пушенето е вредно, ние дори приехме закон, ограничаващ пушенето, но „експертното” правителство реши да посмекчи закона „в името на бизнеса”. И сега вероятно с тревога наблюдава припламването на цигарата… Защото, както знаем от филмите, това огънче лесно може да запали фитила на бомбата!…
Площадът пред Народното събрание диша учестено с пулса на недоволните. Те не са десетки хиляди, колкото ще бъдат довечера, но са впечатляващо много. Видимо развълнувана жена, държаща портрет на Левски, разказва пред телевизионната камера как обикаляла, за да го намери. Накрая открила малка книжарница. На въпроса дали случайно нямат снимка или рисунка на Апостола, продавачът – млад мъж, мълчаливо влязъл в някаква стаичка и донесъл отлепена от стената фотография. А когато жената попитала колко струва, младежът отсякъл: „Васил Левски не се продава!”
Убеден съм, че довечера той ще бъде на Протеста. Той със сигурност знае, че Левски е завещал една велика истина – Свободата не се купува и продава. Тя се отстоява! И на 35-ия ден от Протеста гражданското общество продължава да отстоява правото на България да бъде свободна, демократична, европейска държава.
Вчера представители на това общество достигнаха и до връх Монблан в Алпите. На върха на Европа двама българи – Лилия София Попганчева и Виктор Пенев занесоха Националното знаме и плакат „Оставка”. Под снимката, публикувана във Фейсбук, Лилия е написала: „Искаме избори сега и правителство, което е за прозрачност; компетентни и честни хора във властта, върховенство на закона и свободни медии!”. Разбираемо ли е посланието? Защото и то е част от „неразбираемите” искания на Протеста… Интересно, как ли биха го разтълкували немощните любители на „идеологическа боза”, сбрани под пилоните край НДК…?
Не ви ли се струва, че онова, което става у нас, е част от глобален процес, който изживява самата Европейската цивилизация? Тя е съградена върху темела на Християнския морал, десетте Божи заповеди са в основата на модерното законодателство. И някъде в средата на цивилизационния й цикъл нейните Граждани яростно протестират срещу двойните стандарти, срещу фалшивия морал, срещу дефицита на Истина, настанили се уютно в обществото. Защото протестите по света в една или друга степен носят печата на именно това морално противоречие.
И поне част от причините за тази криза се крият във факта, че Европа не осъди комунизма така, както осъди нацизма. След падането на Берлинската стена стотици милиарди, ограбени от комунистическите правителства, се озоваха в европейските банки. Изкушението бе твърде силно, за да остави място за един нов Нюрнбергски процес… И днес Европа – а и целият демократичен свят – понасят ударите на деморализацията отчасти и заради тези „лесни пари”…
Но в България този конфликт е още по-жесток. Тук комунистическите сатрапи и неразградените структури на ДС успяха да „префасонират” политическата власт в икономическа. Поне осем десети от най-крупните капитали у нас са „свързали” коренната си система с бившата БКП и настояща БСП. И дори техните „идейни“ и най вече – икономически „врази” днес са рожба на собствената им политика и социални практики. Преди дни един от младите министри от „експертното” правителство изтърси: „За съжаление, при тоя див капитализъм, при който живеем…”. Този комсомолски патос е жалък, защото именно Партията-столетница и нейните „формирования” ни впримчиха в живота, който живеем. Ако не те, то техните дечица и техният слугинаж притежават мините, в които загиват хора…
Затова днес гражданите на България са на площада. Слънцето спряло, сърдито пече; тридесет и пети ден народното недоволство припламва като запалена цигара… И едва се сдържа да не палне фитила!
.
Николай Николов
