Еми Барух, Дойче Веле
.
Правителството на България върши държавна измяна. Планомерно и подло. Позорно. Ден след ден, седмица след седмица. Случва се по един доста нагъл начин. Систематично и прагматично. Случва се пред очите на милиони българи. Пред очите на всички онези комисари и експерти от Брюксел, на които България им е ресор, и които вчера преглъщаха истини и констатации в приглушената акустика на устния отчет „за напредъка на страната по механизма за сътрудничество и проверка“. Пред очите на посланиците в София, трима от които успяха да съгласуват своите позиции с централите в Париж, Берлин и Амстердам и да оцветят иначе неутралната си дипломатическа лексика.
Правителството на България върши държавна измяна. С всяко ключово назначение, което попълва списъка на висшите и средни управленски кадри.
Нима не ги е срам?
Съвършено неприемливи за всякакви стандарти за коректност и почтеност са всички платени персони, които се спускат от някакви вероломни похитители на обществените блага и които са достойни за компанията на емблематичния Делян Пеевски. Паноптикумът на слугите се разраства ден след ден. И ако вчера падаха разни Желеви, Марковски, Кокинови и Гугушеви, то днес се възкачиха Емил Иванов, Бейхан Дуран, Данов, Тихолов, Писанчев, Александър Методиев-Сали и прочее хитреци и мушмороци, чиито биографии сами по себе си ще бъдат част от обвинителната пледоария срещу кабинета Орешарски.
Шест години след приемането на България в ЕС ставаме свидетели на някакво чудовищно падение, което по отвратителен начин е съизмеримо с безобразната безскрупулност на шайката Борисов-Цветанов-Фидосова-& Ко. От шест години насам България продължава своята жалка деградация по скалата на всички общоевропейски ценности.
И все пак обидно е допускането, че абсолютни всички, които имат право на глас при кадровите назначения, са мерзавци (обидно е статистически и антропологически). Поради това възниква въпросът защо не проработва елементарният защитен рефлекс поне сред някои от хората във властта? Защо поне някои не покажат, че ги е гнус и срам от това, в което участват? Защо не се отстранят, не се съхранят? Не им ли идва на ум, че един ден техните деца, техните семейства, техните приятели, техните съседи ще им поискат сметка.
Лъжите на Орешарски & Ко
Не, не ги е срам… Те са приели да бъдат слуги. А слугите в парламента продължават да обслужват хищниците извън него. Продължават да лъжат нас и да залъгват себе си всеки ден, когато влизат в държавните сгради, пият държавно кафе и местят държавни папки. Продължават да участват в държавна измяна, когато вдигат овластените си ръце и гласуват за назначаването на поредния раболепен мерзавец.
Не, не ги е срам. Надолу по спиралата на безчестието изглежда няма обратен ход. Те лъгаха, когато произнасяха клетвените думи в пленарната зала на Народното събрание. Те лъгаха, когато заявиха, че издигат „във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“; те лъгаха, когато повтаряха, че съзнават „неотменимия си дълг“ да пазят „националното и държавното единство на България“. Те излъгаха, когато се врекоха да създадат „демократична, правова и социална държава“.
Това няма да бъде забравено и няма да бъде простено. Трибуналът на улицата им го повтаря трийсет и пети ден поред.
