Методи Дамянов, Kaldata.com
Комитетът за електронно гласуване на Естония разкри изходния код на сървърния софтуер на електронната система, с което цели да отвори системата за всеки заинтересован, а така също и да предложи открит дебат с компютърни специалисти.
„Това е следващата стъпка към осъществяването на една напълно прозрачна система. Идеята, която е едно общо усилие между редица естонски IT специалисти и Комитета за електронно гласуване беше реализирана на практика днес (всъщност, кодът е пуснат в GitHub вчера). Ние приемаме с радост това, че експерти, представляващи гражданското общество желаят да допринесат за развитието и сигурността на електронната избирателна система“, заяви при обявяването на пускането на изходния код председателят на Комитета Тарви Мартенс (Tarvi Martens).
Естония може да се похвали с това, че е първата страна, в която са проведени законни електронни избори, чиито резултат е признат, като по електронен път тогава гласуват повече от 9000 души. Това става на общинските избори в страната през 2005г. Следват парламентарните избори в страната през 2007г., общинските избори през 2009г. и отново парламентарните избори – две години по-късно, когато правото си на глас по електронен път упражняват вече 140 846 души (по данни на Wikipedia) или 15.4% от имащите право на глас в страната (или близо една четвърт от гласувалите тогава), като това е първият случай, в който Парламентът позволява да се гласува посредством защитени от специален чип мобилни телефони.
При предстоящите избори за местна власт през октомври ще бъде представена и нова характеристика – получаване на електронно уведомление за притежателите на устройства с Android, че техният глас е получен.
Докато в обсадения от протестиращи български парламент още умуват над това какво е машинно и какво е електронно гласуване и в дебатите по измененията в Изборния кодекс се говори за интернет гласуване само в бъдеще време, то в Естония разкриха и последните тайни на електрония вот.
В малката балтийска държава (неслучайно наричана Е-стония), която първа в ЕС и в света въведе гласуването по интернет, преди три дни вече публикуваха отворения програмен код на електронния вот.
Целият изходен код (от страната на сървъра) може да бъде намерен и тестван на този интернет адрес – линк:
https://github.com/vvk-ehk/evalimine/tree/master/ivote-server
Изходният код от страната на клиента е в тайна, за да се попречи на създаването на фалшиви клиенти.
Системата за онлайн гласуване на Естония е старирала през 2002 г., за първи път е тествана през 2005 за местните избори, а през 2007 г. се осъществи първото в света електронно гласуване на парламентарни избори. В него електронно са участвали около 15% от избирателите.
Електронното гласуване е предназначено да допълни, а не да измести изцяло традиционните методи на гласуване. Идеята е да се даде възможност да се гласува от място по избор – от дома, офиса или дори извън пределите на държавата без необходимостта да се ходи до избирателната секция. Процедурата в Естония отнема не повече от 3 минути.
Ето и две кратки видеофилмчета обясняващи нагледно водещия опит:
.
.
Ето и връзка към статии и дебати около приетия неотдавна, но вече остарял наш Изборен кодекс – линк.
Да чуем и гласовете против:
„Но нека отново да се върнем към България. Да допуснем, че и у нас има достатъчно добри IT специалисти и експерти по интернет сигурност, които биха могли да изградят надеждна система за онлайн гласуване. Убеден съм, че не потенциални хакерски (или по-правилно казано – кракерски) атаки са най-голямата заплаха за евентуална манипулация на вота. А съвсем другаде е опасността….
Да си представим, че в България Електронното гласуване се случва. Гласоподавателите, които искат да гласуват по интернет, отиват до съотвените органи, заявяват го (подобно на заявяването за гласуване на друго място, за да ги отпишат от избирателния списък за традиционно гласуване) и получават съответна идентификация с уникален код – на SD карта, на флаш-USB, в запечатан плик със съотвения код вътре, на CD или в друго физическо устройство.
И…мисля, че никак не е трудно да се досети човек какво би се случило, когато всеки гласоподавател може да притежава даден физически предмет, представляващ определенна ценност за дадени политически субекти?
Да, това е една златна възможност за специализиралите се през последните няколко избори „експерти” по купуване на гласове от различни партийни цветове.
Те няма да треперят дали продалите гласа си за 20 лв. или 50 лв. ще изпълнят обещанието си да изберат „правилния” кандидат или политическа сила. Няма да се мъчат със създаването на сложната организация по т.нар. „Индианска нишка” в изборния ден. Всичко ще се превърне в „бизнес”, в импровизирана борса за предлагане и купуване на физическото устройство, което идентифицира електронния вот.
И когато настъпи изборния ден, добре подготвени IT специалисти от съответната политическа формация, сядат спокойно пред компютъра си със 100-200 или 500 SD карти или флашки и започват да „гласуват”.
Ще кажете, че може да се въведе ограничение да няма възможност да се гласува повече от 1-2 или примерно 5 пъти от един и същ IP адрес. Първо, това не е проблем – може да се генерират различни IP адреси за всеки нов вот или просто да се разпределят устройствата между повече верни хора, които да гласуват от различни места; второ, някъде прочетох, че експерти по сигурността препоръчват в самата система за гласуване да е е заложено генерирането на динамични IP адреси при всеки вход в нея, за да се затруднят евентуални кракерски посегателства. Дори и да се въведе система на валидиране на вота чрез SMS (както например някои банки практикуват при онлайн банкиране), колко му е да се регистрират няколкостотин SIM карти на лицата, продали гласа си (макар че такова SMS валидиране едва ли може да се въведе, тъй като обвързва възможността за гласуване по интернет с притежаването на мобилен телефон)…
И в един момент ще се окаже, че най-голяма интернет пенетрация и онлайн избирателна активност ще бъде регистрирана в ромските райони на големите градове, някои Родопски региони, части от Североизточна България и в други по-бедни и западнали селища на милата ни родина. А ако интернет гласуването обхване и имащите право на глас българи в чужбина, това ще спести на една политическа сила огромни средства за наемане на автобуси от южната ни съседка и сериозни „логистични” разходи.
Уви, като че ли няма експерт по сигурността в света, който да даде рецепта срещу тази чисто „аналогова”, нашенска заплаха за манипулация на вота. Ако все пак се намери някой, който да даде приемливо решение на проблема, аз ще се подпиша с две ръце на момента за въвеждането на Eлектронното гласуване в България!
Източник: http://www.borisloukanov.com/e-voting-bulgaria/#ixzz2YyGqraks
И накрая още едно мнение от Естония:
„Мисля, че е добре, че сорс кодът е бил освободен, но това не доказва, че освободената код е това, което се използва по време на изборите. Ние знаем, че в последния момент промени код може да се направи, без независим контрол.“