18-ти ден от протестите – избрани мнения от нета
.
Dragomir Ivanov:
Мотах се снощи за поредна вечер между Орлов мост и кръстовището пред Ректората. Заседях се с група ентусиасти, решили да блокират кръстовището и след изтичането на разрешения срок в 22:00 ч. Въпреки, че по това време вече се връщаха протестиращите, направили пълната обиколка през НДК, „Витоша“ и централите на БСП и ДПС, на импровизираната блокада останаха много малко хора, не повече от двадесетина. Някъде около 22:40-22:50 ч. полицаите дойдоха и разтуриха седянката. Няма да обяснявам как, като цяло беше мирно, с изключение на двама шкембелии, мазно и арогантно наследство от милиционерщината. Един от спокойните униформени даде следното обяснение: „Хайде да си тръгвате, за да може нормалните хора да се приберат по домовете“. Друг рече: „Ама какво искате, ето, разрешено беше от 18:30 досега, нормалните хора протестираха и се прибраха“.
Изводите, които, предполагам, отдавна зреят у повечето от вас:
– Без окупация на критична инфраструктура (кръстовища, магистрали, Народно събрание и т.н.) и гражданско неподчинение няма да се мине. Протестът може да е колкото си иска „красив“ и „интелигентен“, но ония в Народното събрание от блага дума не разбират. С манифестации а ла Първи май и асамблеи на Орлов мост от типа „Знаме на мира“ можем месеци наред да си играем на пряка демокрация. Докато не свикне и едната, и другата страна, а протестите не се „банализират“ и „нормализират“. Мисля, че кампанията за превръщането им в обичайна и безобидна част от публичния пейзаж, вече е повече от видима.
– Призивите „Да не пречим на нормалните хора“ не са нищо повече от нездрав оптимизъм. Ако т.нар. ‘нормални’ хора не си размърдат телесата и не си развалят еснафския рахатлък – включително да излязат навън в дъжда – смисълът от някакво общо усилие за подобряване на средата изцяло се губи. Та нали окупацията и блокадите имат за цел тъкмо да пречат, възпрепятстват и спъват ритъма на града, респективно държавата. Що за протест е този, който никому не пречи, никому не създава трудности и никого не стресва, не изважда от униние?
Ако се съобразяваме с мнозинството, затънало в затъпяваща чалгария и разплута самодостатъчност, то по-добре хич и да не надуваме свирката и да не викаме до премала „Ос-тав-ка!“. Смисълът от протеста, още повече политическия, е в сублимацията. Другото е театър, при това фалшив, снобски и напудрен.
–––––––
Daniela Gorcheva:
Апел към читавите хора относно гладната стачка на Едвин Сугарев.
Едвин Сугарев гладува ефективно, не пие дори чай и сериозно застрашава здравето си заради гьонсуратлъка на управляващите. А смисълът на гладната му стачка е, че негодниците чакат хората да тръгнат по почивки и протестът да отшуми от само себе си. Европарламентът също излиза в отпуск след броени дни. Не изключвам наглеците да посегнат към полицейски мерки и да има убити и ранени. Да не говорим за опасността от провокацаиите на психопата Сидеров. Затова постъпката на Едвин е израз на гражданска доблест. Още повече, че рискува само себе си. Не вашите животи!
Впрочем, ако бях сигурна,че имам достатъчно воля, бих се присъединила към него. Засега обмислям щафетни гладни стачки. Който знае как се правят, в смисъл да не ни обвинят, че не гладуваме, а само търсим „медийна слава“, нека да каже има ли някакви правила и изисквания. Също и кои хора биха се присъединили към подобна форма на протест.
–––––––
Ognyan Chipev:
Натискът на улицата дава своите плодове – изтича от високо ниво информация, разкриваща пъклените им планове за преизпълнение на 4-летката в супер съкратени срокове – за спешно разпределение и осребряване на близо 1 МИЛИАРД (от Бюджета, като Актуализация) в техни фирмени обръчи, които после пак данъкоплатеца ще трябва да плати…
Затова сега се правят на ощипани госпойци, правят всякакви циркове и не си подават оставката. Изпускат ли се тези пари – освен това „парламентаристите“ трябва да връщат на „спонсорите“ си предизборните вересии…
PS: Затова, нещата май отиват към ускоряване прилагането на задължителния План „ПарламEND – МаршALL„…
–––––––
g.gergov:
„Няма да коментирам така наречените протести в Пловдив, но само като видите първия ред, кои са отпред – едни са без зъби, други са отявлени алкохолици, трети са отявлени стари седесари, с които ние най-сетне приключихме темата, тъй като за мене битките може да сме загубили, но сме спечелили войната в Пловдив.“
Това казва на пресконференция в Пловдив днес Георги Гергов, областен и градски лидер на БСП в града и бизнесмен, цитиран от Радио „Пловдив“.
–––––––
Dimitar Iliev:
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: „Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!“
Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!
Поука: Ако нещо не ви засяга пряко, не си мислете, че в даден момент няма да ви се стовари на главата.
–––––––
Мини харта на Иво Беров:
(www.ivremena.com)
Аз, Иво Беров, след като се събрах със самия себе си и грижливо обсъдих, прецених и осмислих ситуацията на положението, известна също като дередже, или по-точно казано като „вижте ся на кво дередже се докарахме“, почти единодушно реших да обнародвам настоящата харта, като скромно я именувам „мини харта”, тоест малко писанийце демек, за разлика от хартата максима, величавото писание демек, написано и обнародвано от английските барони в началото на 13 век и от българските така наречени интелектуалци в началото на 21-ви век.
1. Знайте вие, о тъпанари такива, че ако искате да се борите с мафията и олигархията, никакви промени в изборния кодекс няма да ви помогнат. Колкото и правилно, законно и честно да се проведат едни избори, те само правилно, законно и честно ще овластят мутрите, крадците и олигарсите, ако вие поради присъщите ви невежество и глупост гласуват за мутри, крадци и олигарси.
2. Знайте също, о вие, простолюдци невежествени, че мажоритарната избирателна система ще помогне тъкмо на олигархията, срещу която се борите (вижте изборите във Варна). Защото личностите в едни мажоритарни избори се налагат с агитация, тоест кандърми по телевизори, радиа и вестници, за което са нужни много пари, а пък многото пари ги имат тъкмо в мафията и олигархията. Знайте също така, о невежи безхаберници, че мажоритарната избирателна система изкривява изборната представителност. Така вместо във властта да се озоват представители на всички обществени слоеве, както на вас ви се иска, много голяма част от хората, включително привържениците на малките партии, ще останат без свои представители в Народното събрание. Знайте също така, загубеняци безпаметни, че на миналите избори имаше 31 мажоритарно избрани мераклии за депутати, като 27 от тях бяха гербаджии, включително Цецка Цачева, а 4 бяха депесари, включително Осман Октай. Така че от мажоритарни избори най-вероятно ще спечелят гербаджиите и депесарите. Това ли искате, малоумници такива ? Между другото, неслучайно Цецка Цачева предложи за следващите избори пак да има 31 мажоритарни избирателни района. Случайно ли е това съвпадение в числата, как мислите? А, забравих, вие не мислите. Ами защо тогава Цецка да не ви пробута угърчинските си тарикатлъци, щом вие не се усещате, о тиквеници такива.
3. Знайте също така, загубеняци безпросветни такива, че промяната на Конституцията може и да промени нещо си там, но това нещо няма да бъде злощастното ваше дередже, в което сте попаднали поради собственото си невежество, глупост, бездушие, примирение и други подобни такива. Забележете също, сбърканяци такива, че никой досега не е посочил, а и не би могъл да каже кой точно член от сегашната конституция пречи на борбата срещу мафията и какъв точно член трябва да се набута в бъдещата конституция, та да подпомогне той борбата срещу мафията (докато вие се пулите и се барате за ушите). Тук даже няма да споменаваме излишните харчове по изборите за Велико Народно Събрание и загубата на време.
4. И как така, о вие, смехурковци такива, искате хем повече представителност, хем по-малко депутати в Народното събрание. Много ли мислите, че ще спести обществото от по-малкото депутати. А дали мафията и олигархията няма да ги подкупват по-лесно, след като са по-малко?
5. А ми я обяснете, нещастни сбърканяци такива, ако олигархията не спазва сегашните правила и вие подминавате това с безразличие, то на какво основание предполагате, че тя ще спазва бъдещите правила. Ония, които вие тепърва ще напишете, без да знаете още нито какво точно ще напишете, нито дали въобще можете да пишете.
6. А за тъпото ви предложение изборите да станат задължителни, би могло да се рече само: ”Зорлем гюзеллик, олмаз” – както са казали древните. Не римляни, този път.
7. Преди да се обявите срещу системата и да искате да я замените с друга, разберете се първо каква е системата и с каква друга ще я заменяте.
Разберете най-накрая, о загубеняци такива, че спазването на законите и правилата, както и съблюдаването на конституцията, зависи от взаимния надзор между властите.
Олигархията и мафията вилнеят тогава, когато различните видове власти влязат в сговор помежду си, или се слеят в еднолично управление, насърчавани от равнодушието, благодушието, а много често и от тъпанарската подкрепа на безпросветното простолюдие, о безпросветни простолюдци такива.
И понеже знам, че тия обяснения са прекалено объркани, отвлечени и непосилни за крехката ви мисловност, ще ги онагледя, без да ви страхувам излишно, с един пример, съобразен както с ограничените възможности на споменатата вече мисловност, така и с тегобите на напрегнатото ви битие.
…
Когато някой властник от втората власт – законодателната – някой като Бойко Борисов, например, бъде уличен в престъпни действия, то четвъртата власт – средствата за масово осведомяване, осведомяват хората за неправомерните му или престъпни действия и го разобличават.
Ако вместо да разобличат Бойко Борисов за това, че е възпрепятствал митническо разследване, медиите го прикриват, то двете власти – изпълнителната и медийната са се сдушили в престъпен сговор срещу хората и обществото.
Остава все пак Първата власт – законодателната. Народното събрание тоест. То може да накаже престъпилата законите втора власт – изпълнителната. Правителството тоест демек. Може да я накаже като уволни началника на това правителство, пък и цялото правителство, ако поще. Ако не го направи, то първата, втората и четвъртата власт са се сдушили в престъпен противообществен сговор.
В тези случаи мафията, олигархията и беззаконието тържествуват и вилнеят, а народът, по стара привичка, тъпее.
Ако първата, втората и четвъртата власт са се сдушили в престъпен сговор, остава все пак третата власт – съдебната. Тя може да накаже съгрешилата първа власт. Което означава, че главният прокурор Борис Велчев може да започне разследване срещу лицето Бойко Борисов, тъй като има законно събрани доказателства, че горепосоченото е възпрепятствало митническо разследване. Ако главният прокурор Борис Велчев не си свърши работата и не предприеме съответните действия срещу лицето Борисов, това означава, че и четирите власти – изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна са се сдушили в престъпен противообществен сговор, а Борис Велчев, вместо да бъде укорен от медиите и обществото, е станал член на Конституционния съд, като плата за престъпното си бездействие.
Но тогава пък може да се намеси гражданското общество. Което значи съвестните и будните граждани да започнат да изразяват негодуванието си срещу престъпния сговор на първата, втората, третата и четвъртата власт. Да ходят на протести, на шествия, на флашмобове, хепънинги, инсталации, сбирки и на каквото там се ходи в такива случаи. А също така да пишат позиви, призиви, възвания, магни харти, мини харти и каквото там се пише в такива случаи.
Ако съвестните и будните граждани не го направят, това означава че съвестни и будни граждани няма. Има селяни, които искат субсидии, тоест помощи, или пък евтин хляб, евтин ток и зрелища по телевизорите. (Това за селяните и гражданите го пиша иносказателно, ама вие, каквито сте си първични, нищо чудно да го приемете буквално.)
Когато граждани няма, когато няма гражданско общество, а всички видове власти са се сдушили в престъпен сговор, остава тежката последна дума на върховния, сюблимния, изконния, извечния и незаслужено славословен от користни писачи господар. Суверенът, както често го наричат с основание или без. Народът. Така нареченият народ (мнозинството простолюдци всъщност). Този господар – народът, въстава, ако е потиснат от царски режими; позорно си трае, ако е потиснат от тоталитарни режими; или пък сваля угнетителите си чрез избори при демократични режими.
Когато изконният господар, народът тоест, гласува за своите угнетители и докарва на власт мафиоти, бивши комунисти, изперкали националисти и етнически далаверисти, то на този народ не могат помогна ни кодекс, ни конституция, ни харти, ни закони, ни правила, ни гладни стачки, ни протести, ни хепънинги, ни инсталации, нито нищо, защото такъв народ и Господ изоставя. Изоставя го, защото е тъп, четете Стария завет. (Е, направил е Той едно изключение за евреите, ама защо и за българите да прави. Да не би много пък да го почитат нещо…)
…
Едно допълнение извън точките на мини хартата. Знайте, че ако вашите изяви отново докарат на власт мутрата Боко, о нещастни безбъдници такива, то можете пак да обиколите всички площади, където сте протестирали (негодували) и да викате, подобно героите на Чапек от незабравимия Швейк (също негодували срещу системата): „ И какво направихме сега ? Едно голямо в целофан направихме…“
…
Заключение – уточнение – послепис :
Мини хартата е малко по-малко истинна (сериозна) от магната харта на бароните от началото на 13 век, които на първо място са искали да си уредят с нея имотите и наследството, нежели да утвърдят някакви човешките свободи, и много по-истинна от магната харта на така наречените интелектуалци, които с нея искат на първо място си начешат интелектуалските суети, нежели да предложат някакъв изход от обществените злополуки.
И за да изглежда мини хартата не толкова първична и груба, ще й прибавя едно „рес нон верба” (res non verba), каквото и да означава това, и едно „ веритатис симплекс орацио ест” (veritatis simplex oratio est), което означава, че на истината прости думи са присъщи…
И почти накрая – не съм срещу протестите. По-лошо от това, че ги има, би било ако ги нямаше.
Sur quoi je vous prie tres humblement de bien vouloir agreer l’expression de mes hommages les plus profondes.
С което най-смирено моля благосклонно да приемете израза на най-дълбоките ми към вас уважения.
–––––
Не обръщайте внимание на глупостите на другарчето Марковски. Все пак беше съветник на Гоце. А някои помним и какво „добро“ вършеше и още върши като част от ICANN, Интернет общество и др. в полза на конкретни фирми в България. Също съветник на Вачков дето 15 години строши стотици милиони да строй IT инфраструктура на България и целия резултат е тирове с техника на подходящата фирма на входа и с техника на неподходящата на изхода. Въобще деен „общественик“ като ужасно много други номенклатурни парвенюта, Както пише в wikipedia за него „Български ИТ специалист и пионер“, Като последното е съвсем буквално и би му отивало едно -че накрая.
„Меглена Кунева се пробва, даде ви всичко, което можеше, но не я харесахте. Иван Костов, Радан Кънев, Иван Н. Иванов – все читави хора – се пробваха, дадоха ви избор, но пак не го харесахте. Не харесахте и ГЕРБ, БСП и ДПС. И Атака (слава Богу!) също не ви хареса.“
Г-н Марковски, не знам кого имате предвид под това „вие“.
Дали хората, които поддържат този сайт, дали протестиращите в страната и по света българи, дали целия български народ едва ли не. И вие сте част от този народ, в крайна сметка, а сред него всякакви граждани има – и такива, които са гласували за малки партии, които не минаха бариерата (неслучайно оставена за последните избори), и такива, които са подкрепили ГЕРБ, БСП, ДПС и пр., и такива, които не са гласували. Впрочем, резултатът за партия „Зелените“ от гласовете на българските избиратели в чужбина беше доста по-голям, отколкото този от гласувалите в България.
Прав сте, че по времето на кабинета Борисов имаше страх и неговият вътрешен министър Цветанов се беше превърнал в нещо като „сив кардинал“ в държавата.
Но едно зло не прави друго зло по-малко.
И повечето протестиращи въобще не протестират, за да се върне ГЕРБ на власт. Това, че не вярват на Станишев, Местан (Доган), Орешарски и пр., въобще не значи, че вярват на Борисов или на Цветанов. Не е чак толкова къса обществената памет, въобще не е. Добре се знае какви ги вършеше ГЕРБ, докато беше управляваща партия – и добрите неща (защото все пак има и такива), и лошите, които за съжаление са доста повече. Много некомпетентност и неподходящи назначения, не само страх, замазване и полищейщина имаше при това управление.
Впрочем, що се отнася до медиите, и медиите не са чак дотам в един кюп. Изданието като нашето, например (колкото и скромно да е то на фона на много други медии с къде по-големи възможности и масов тип аудитория), е имало същата политика на откритост, критичност и непремълчаване на нищо, както сега, така и по време на предишния български кабинет.
Разбира се част от откритостта и нормалното отразяване на това, което се случва, е даването на възможност да се видят всякакви гледни точки.
Ако искате, Еврочикаго може да публикува и вашето мнение, ваш коментар за това, което се случва в последните дни в България. Пратете ни ако искате такъв текст и той може да бъде публикуван.
(И под вашия текст, който бихме пуснали също разбира се, може да се намери някой читател, който да не е съгласен с вашето мнение. Това е нормално, както надявам се не сте забравил. Надявам се и, че този читател няма като вас да се сърди на изданието, което е отразило различни гласове, коментари, мнения – ако тези коментари, мнения и пр. не са точно такива, каквито има съответният читател.)
Бях решил да не пиша за политика, но явно няма как. Това съобщение ще е по-дълго. Не го приемайте лично, моля. Ако някой се почувства лично засегнат, може да ми пише лично съобщение. Когато съм го писал, не съм имал предвид нито един от конкретно споменатите хора. Три неща тази сутрин ме накараха да се хвана за клавиатурата. Dimitar Ganchev е пуснал едно съобщение, което е предизвикало реакцията на режисьора Стоян Радев, един от протестиращите. Можете да прочетете разговора на страницата на Митко.
Тук (http://www.andrey-kovatchev.eu/bg/news/view/3/3156) можете да прочетете интервюто на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, което беше препоръчано от Милен Радев. В него се срещат абсурдни твърдения, едно от които е, че ГЕРБ абсолютно не стоял зад протестите. Що за партия е тази, която не стои зад протестите срещу своите опоненти???
И накрая, в “Дневник” се е появило едно мнение, което е цитирано от доста хора днес (Todor Yalamov, Nelly Ognyanova, Jordan Mateev, Galya Prokopieva, Aglaya Kotzeva), в което друг от протестиращите, Боян Рашев, най-спокойно отбелязва:
“Ние измисляме, ние създаваме, ние произвеждаме,
ние осигуряваме. Цялата държава и всеки, който
получава нещо от нея, мърда и шава благодарение
преди всичко на нас.”
Защо ги свързвам ли?
Защото виждам как безспорно умни хора се подвеждат от жегата на деня и не се усещат какво става.
Нека ви напомня: от 2009 г. до тази пролет България бе управляване от яростния хомофоб, прост и необразован Бойко Борисов.
Негов министър на вътрешните работи бе лицето Цветан Цветанов – задочник по физкултура, гордо обявил се за завършил “следдипломна квалификация право” (адв. Хаджигенов и адв. Алексова да ви обяснят що за чудо е това).
През тяхното управление Бойко назначаваше за шефове на служби, подкрепяше кметове, предлагаше за еврокомисари, избираше без никакви консултации с никого министрите си, а неговите министри си назначаваха по същия начин своите калинки, пиар-ки и др.п.
Цветанът на мисълта разгони фамилията на съдебната система, предизвика уволнението на съдия Мирослава Тодорова, обяви десетки хора за престъпници, лекари за детеубийци, а собствения ми брат за крадец (и лекарите, и брат ми бяха разбира се оправдани – не за друго, а защото са невинни – ако сте забравили покрай Цветанов това основно право на гражданите, не се учудвам).
Огромната част от протестиращите днес, вкл. и медиите, които ги отразяват, никога не бяха толкова критични към управлението на ГЕРБ.
Попитайте какво се случваше в “Сега” или в “Дневник” при някой по-суров коментар по адрес на управляващите. Но не, защо да ги питате – просто погледнете как преди 6-7 месеца се опитаха да купят “Дневник”, изнудвайки ги чрез някаква банка.
Обясненията и оправданията не помагат, затова е по-добре да си ги спестите. Ако някой се чувства гузен и виновен, че не е протестирал, не сме му виновни нито аз, нито Митко Ганчев.
Виновните могат да се видят в огледалото.
И сегашните протести, както и отразяването им, са възможни не заради друго, а защото Борисов го няма, а с него падна и СТРАХЪТ, който цареше в обществото ни.
Аз познавам хора, които са ме питали – уплашено! – дали не ме е страх да говоря срещу Борисов и Цветанов. Намерете моето участие в “Шоуто на Слави” от 1-ви октомври 2012 г., дори и там го казвам. Публично, без страх.
На излизане от Ники Кокинов преди три години, по стечение на обстоятелствата ми се обади една приятелка – това го разказах при Слави. Като ѝ казах, че съм бил в СГП, тя веднага изстреля “На разпит ли?”
ТОВА БЕШЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА В СОФИЯ ТОГАВА.
Имал съм случаи на сериозни хора, четящи моите коментари във ФБ по времето на Борисов да ми звънят по телефона – или дори да не искат да го споделят по телефона, а само в среща на живо, в София (а някои дори не и в София, а само в чужбина!), че много са им харесали коментарите, дори искали да натиснат ‘like’, но не смеели, защото работата им можела да пострада.
ХХI век?!?!
СТРАХЪТ ръководеше не само действията, но и мислите на хората.
Това, че някои са гузни днес заради поведението си вчера е добро начало.
Но не е добро другото – че не разбират: имунната система на демокрацията в България е изчезнала.
Ако утре има избори и на власт се върне Бойко Борисов (и не, не ми обяснявайте, че това е невъзможно – напротив, точно това е възможното и единствено възможното на този етап; десните партии все още нямат шанс!), хората които са мълчали уплашено по негово време… пак ще замълчат.
Това е положението.
Не, не отправям нито укор, нито съдя такива хора, просто констатирам факта.
Аз не искам, уважаеми хора, да живеете в страх.
Не искам да се страхувате да протестирате срещу властта – дори тогава, когато властта ви натиска.
Но искам да сте наистина творци – да измисляте, да създавате, но и да бъдете малко по-скромни.
Ще завърша с една критика, която няма да се хареса на някои хора.
Цитираното по-горе от г-н Рашев мнение издава едно неуважение към нашите родители, към по-голямата част от народа – онези отрудени, изтормозени от мисли за насъщния хора, селяните и работниците.
Същите, които ИЗРАБОТВАТ парите си, вкл. и онези над десет хиляди лева, за които г-н Рашев пише: “Всеки месец внасям от името на фирмата и служителите си над десет хиляди лева. Какво ли ще стане, ако спра да ги плащам, докато не се изпълни единственото ни искане. (Не е нарушение на закона – просто се трупат лихви, които с удоволствие ще си платя. Но не на тях…)”
Не, уважаеми хора, това не са парите на г-н Рашев!
Те са парите, с които НИЕ, които ги изработваме, сме решили, че трябва да се плащат пенсиите на неговите и нашите родители, на майките и учителите, на лекарите и полицаите.
Ако вляза в неговия тон, какво ще стане, ако лекарят в “Пирогов” реши да спре да лекува, ако (не дай, Боже!) детето му падне и си счупи ръката и си ходи със счупена ръка? Или ако митничарят на летище “София” реши да му направи проблем за айфона, който не е декларирал на излизане? Или ако служителят от Гранична полиция реши да не му провери документите и изпусне полета си за Германия.
Знаем какво ще стане – г-н Рашев ще протестира, че не му се спазват правата. Но удобно ще забрави, че ние всички живеем в постоянен обществен договор.
ВСИЧКИ ние си плащаме данъците, социалните и здравните осигуровки. Всички НИЕ. А не само красивите, умните и богатите.
Това е положението, а на който не му харесва – да започне да работи, да създаде партия, структури и да се пробва на изборите. Меглена Кунева се пробва, даде ви всичко, което можеше, но не я харесахте. Иван Костов, Радан Кънев, Иван Н. Иванов – все читави хора – се пробваха, дадоха ви избор, но пак не го харесахте. Не харесахте и ГЕРБ, БСП и ДПС. И Атака (слава Богу!) също не ви хареса. Гласувайте за Зелените, за СДС, за който си поискате, но правилата на играта означават, че когато вашият избраник не е в Парламента, отстъпвате, влизате в опозиция, натискате управляващите да ви спазват правата.
Управляващите отстъпиха за Пеевски, уволниха и зам.-министъра на вътрешните работи. Ако има достатъчно протести, ще отстъпят и за члена на СЕМ, за който Нели Огнянова писа онзи ден.
Целта обаче не би трябвало да е да се протестира, целта би трябвало да е да имаме нормална държава, нормално общество. Да се намалят до минимум грешните или поръчковите назначения.
С елитарност, с неоправдано самочувствие, с поведение така, сякаш всеки е бей няма да се получи.
Временният успех на протестите ще премине, а държавата ни ще продължи да бъде без ясни правила.
От такава държава полза имат само хора като Борисов и Цветанов, както и тяхното акционерно дружество “ГЕРБ”.
Нормалните политици също имат нужда от обществен договор. Те ръководят партии, а не ООД-та или АД-та.
А ние – гражданите – имаме ли нужда от нормална държава и искаме ли България да е такава?
Вени Марковски