Кръвта вода не става или един разговор за генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата собствена, често изниква въпросът за произхода. От къде идваме? Колко стар е нашият народ? – Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. Едва ли някога ще узнаем със сигурност, но напредъкът в науката и нейните методи, ни позволява да надникнем все по-дълбоко в мъглата на миналото.

Най-сигурният начин да разберем кои сме, е да погледнем в нас самите… и то съвсем буквално.Телата ни носят в своята ДНК, генетичната памет на предците ни. Чрез нейното изследване, можем да добием представа за общия ни произход. Подобни изследвания, от генетична гледна точка, датират още от времето на Чарлз Дарвин, но модерният подход за изследване на ДНК става популярен едва през 90-те години на XX век. От тогава до сега проучвания в тази насока са правени в не малко европейски страни. От тази годинa и България е сред тях.

Екип от БАН с ръководител Йордан Йорданов, наскоро публикува статия с интересни открития в тази област. ,Представители на изданието  Вulgarianhistory.org се среща с тях. В следващите редове може да прочетете какво са споделили академик Ангел Гълъбов и Сена Карачанак, на база на научни изследвания по някои много наболели за българската история въпроси.

.

– Какво представлява проекта и каква е целта му?

– Проектът се нарича „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” и е договорен през 2009 година с фонд „Научни изследвания”. Негов ръководител е Йордан Йорданов – един от водещите ни антрополози. Финансиран е от фонда, но за пълното му завършване са необходими още близо 100000 лева. Помощ при реализирането му оказаха и университетите в Павия и Перуджа (Италия). Идеята на проекта е да се види генетичния статус на съвременния български народ. За целта бе взет генетичен материал от 900 българи, разпределени равномерно по съвременната българска територия.

– Кои стоят зад реализацията на проекта?

– Професор Драга Тончева е ръководител на генетичните изследвания. Другата основна фигура е Сена Карачанак, докторант на проф. Драга Тончева. От италианска страна активно работеха професор Антонио Торони от Павия, който е един от европейските корифеи по митохондриална ДНК, и професор Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. В момента се работи върху антропологичната част на проекта като идеята е да се изследват 120 проби (60 от тракийския период и 60 от Първата българска държава(Аспарухова България) от костно-зъбен материал.

– По каква методика протече изследването?

– Всеки човек е генетично различен от другите и целият генетичен материал, който носим е наследен от родителите ни. Има един участък от генетичния материал, наречен митохондриална ДНК, който винаги се наследява от майката. Има и един участък – Y-хромозомната, която се предава само по мъжка линия – от баща на син.(бел.ред. – от целия генетичен код на човека, това са най-удобните за подобен анализ места, които съдържат генетичен код с хронологично подредени мутации, за разлика от останалата част от ДНК, което подлежи на промени, вследствие на смесване на майчиното и бащиното ДНК, което води до смесване и на мутациите. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи, е, че въпросните мутации са неутрални, с други думи не са значими за еволюцията.) Всичко това представлява един запис на миналото, който може да ни покаже генетичната история, на всеки отделен човек. Първоначално, преди близо 100 000 години, всички хора са живели в Източна Африка. С течение на тяхното разселване са възниквали различни мутации, които водят до различни генетични варианти. Така, ако днес се изследват вариантите в съвременни хора, може да се установи техният генетичен произход. На всеки от тези 900 души се изследваха индивидуално генетичните им варианти по майчина и бащина линия и след това се установи за всеки от коя хаплогрупа е.

– Какви са резултатите от изследването?

– По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските

и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните, нямат общ произход с алтайските и тюрските популации. Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от Югоизточната или Северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и, че се характеризира с една крайно висока честота на западноевразийски тип. С други думи – българите се локализират между източноевропейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че средиземноморската, така да се каже, принадлежност може да се препише на траките, то източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средния Изток, и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа.

– Можем ли да кажем в такъв случай, че тези изслседвания са още едно доказателство, че тюркско-алтайският произход на българите е до голяма степен измислица?

– Нека повторим отново какво ни казва науката – изседването на Y-хромозомните вариации на съвременния българин са представени от западноевразийски хаплогрупи (хаплогрупата представлява всички генетични варианти, които споделят една обща мутация). Хаплогрупите пък, характерни за алтайския и централноазиатски тюркски говореща популация, са в пренебрежимо малка честота от 1,5%. Освен това трябва е хубаво да развенчаем още един мит – за славянското море, в което са се “удавили” българите скоро след идването си на Балканите. Да, славяноезичен народ сме, но твърдението, че славяните са успели бързо да претопят древните българи, е далеч от реалните събития, случили се по нашите земи. На исторически език можем да кажем, че древните българите идват с култура и икономика на Балканите, което ярко контрастира с картината, показана ни във филма “Хан Аспарух” например. Там българите са представени като един номадски народ, живеещ в юрти, което е много далеч от истината. И до днес не са открити следи от юрти нито на нашите земи, нито в днешна Румъния. Друго доказателство, оборващо тезата за тюркско-алтайския произход на българите е, че новите анализи на протобългарските епиграфски източници (исторически надписи, „Именник на българските ханове“) показва, че древният български език не принадлежи на тюркската лингвистична група. Поради това водещите тюркозлози (главно американци и французи) не разглеждат българите като тюркски народ. Друго доказателство, което науката откри наскоро, бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогерманки и хедро-хазарски, които единодушно описват древните българи като един многоброен народ. Да не говорим за десетките градове, които оставят след себе си, като Биляр и Болгар по Волга, Плиска, и за произведения на изкуството като Мадарския конник, които несъмнено няма как да се направят от един номадски народ. Археологичните изследвания пък, които са направени наскоро, показват, че протобългарите представляват между 32% до 60% в ранната българска популация.

– Споменахте, че трябва да се довърши изследването. Какво още трябва да се направи?

– Трябва да се анализират такива варианти в митохондриалната ДНК в кости, за да може пряко да се види какви са били хората в миналото.

Оригиналната статия на английски може да се види тук:

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Библиография:

Karachanak, S., Grugni, V., Fornarino, S., Nesheva, D., Al-Zahery, N., Battaglia, V., Carossa, V., Yordanov, Y., Torroni, A., Galabov, A.S., et al. (2013). Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry. PLoS ONE 8, e56779.