Защо българските протести не разтърсиха света? Защото няма как да разкажем на „западноевропейски“ език историята на днешна България, „страната, в която всички безобразия направиха огромна кариера“.
.
Еми Барух, Дойче Веле
Турските, бразилските и египетските протести обиколиха световните информационни агенции. Те бяха разказани, показани и анализирани със страст и проникновение по всички комуникационни канали на планетата. Българските протести обаче не станаха световноизвестни.
Вярно, появиха се текстове, които – макар и със закъснение, макар и с дребен шрифт – разказаха какво се случва вечер по софийските улици. Само че те не обясниха по разбираем и задълбочен начин каква беше причината за гнева на българите, кои са тези, които протестират, кои са онези, които не протестират, защо именно сега и защо точно по този начин.
Трийсет дни, които не разтърсиха света
Първата причина за това е, че България никога не е била достатъчно интересно място за останалия свят. От тази малка страна в югоизточните Балкани не зависят нито флуктуациите на световната борса, нито световният мир. От България в локален план зависят само контрабандните канали и маршрутите на дрогата, които кръстосват нейната територия.
Втората причина е, че на международната сцена България винаги е играла епизодични роли, повтаряла е подсказвани реплики, при това често пъти си е забравяла текста или се е появявала в друго действие и с друг костюм. Такъв е случаят с външния министър Вигенин, от чиито изяви става ясно, че му суфлират едно, но той разбира друго и в крайна сметка изрича трето. Така той оставя в шок своите партньори от ЕС и НАТО, на които всеки път им се налага да търсят „преводачи“, за да нагодят позициите на общността по актуалните въпроси в съюза.
Третата причина е, че с външните наблюдатели не се разговаря на разбираем език, историите им биват поднесени без да следват някаква понятна причинно-следствена логика. И ето тук настъпва най-големият хаос. Хипотетичният диалог с чуждестранните наблюдатели катастрофира още на първия завой. Примери – колкото искате:
Бавната българска отрова
Как да бъде преведена на „западноевропейски“ език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който в понеделник заявява, че неговата политическа цел е борбата срещу олигархията, във вторник назначава Делян Пеевски за централна фигура в борбата срещу олигархията, а в сряда съобщава, че самият Пеевски е олигарх?!
Как да бъде преведена на „западноевропейски“ език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който сутрин се прекланя пред демократичния фундамент на демократична Европа, а вечер се сприятелява с крайно-десните фашизоиди и реди с тях бартери и схеми за разграбването на страната?
Как да бъде обяснено на западноевропейските партньори на България, че западноевропейски ориентираният Сергей Станишев обещава едно, замисля друго и съобщава трето?
В българския политически компот плуват несъвместими компоненти, които забъркани заедно образуват ядна смес. Това е бавна отрова, опасна за нашето здраве, която е в състояние да парализа нервната система на цялото общество.
Единственият антидот в момента е мощната енергия на хората, които от трийсет и три дни насам протестират, скандират, негодуват, упорстват, гневят се, вървят всяка вечер рамо до рамо. Срещу тях безизразно мълчат назначените слуги на невидимите господари.
Как да бъде разказана на „западноевропейски“ език историята на днешна България, която (по Радой Ралин) е „страна, в която всички безобразия направиха огромна кариера“? Непреводимо, нали?
