Повод за написването на статията е голямата вероятност и следващите избори в България да се проведат по закон, който да възпроизведе нежеланото политическо статукво. Виновни за това ще бъдат онези от протестиращите и депутатите, които глупаво очакват безпроблемен изборен закон от традиционната ръководна технология дебат и отсяване на конструктивните идеи чрез вишегласие.
Социалните групи. В държавата има четири рода социални групи: екотически, етнически, съсловни, класови. Многобройни са класовите. Мнозинството граждани принадлежат по на няколко рода от тези групи.
Родовете се делят по на три вида – леви, средни и десни. Левите класови групи са съставени от гражданите, които работят на изпълнителски длъжности; десните са съставени от гражданите, които работят на ръководни длъжности или инвестират заради спекулативни печалби. Средните са съставени от гражданите, които правят дребен бизнес, съчетавайки изпълнителски труд със саморъководене. Между групите спонтанно съществуват конфликти (противоречия) на егоистичните интереси, за защитите на които, спонтанно или от политически активисти, се създават сдружения – сортове социални групи. Партиите са сдружения, целящи власт и властова работа на членовете си. Оцеляването на сдруженията зависи от идентифицирането им с някои от видовете групи.
Отрасълът Демокрация. Истинската демокрация е възможна само в нормална държава, където конституция и изборен закон се изработват от гражданските сдружения и се приемат от избирателите чрез референдуми. Депутатите узаконяват избора.
Непознатата и на юристите развита теория на изборите неоспоримо твърди, че оптималните избори за общински съветници и депутати са чисто пропорционални. Съчетани с неманипулативно информиране на избирателите, пропорционалните избори са единствената възможност за получаване адекватната структура (проценти) на силите в общинските съвети или в парламента. Оптималните избори за кметове, премиери, президенти и председатели са мажоритарни. Съчетани с информация за компетентностите и почтеностите на кандидатите, те водят до избиране на най-добрите от номинираните за власт. Спонтанно се получават ситуации, при които избраните кметове, премиери и председатели на парламенти са измежду независимите кандидати или са от партиите, останали извън съветите или парламента.
Изборите за депутати са честни, неоспорими и легитимни, когато избирателите са неманипулирани (неагитирани, некупени) и гласуват по собствено убеждение. Оптималният изборен закон постига такива избори чрез делово информиране на всеки избирател с управленските оферти (кратки предизборни обещания) на всички участващи партии и независими кандидати. Така кандидатите стават информационно равнопоставени пред всички избиратели. ЦИК събира информация от кандидатите за избирателните им райони и тектовете на офертите им. Месец преди изборите, отпечатани от ЦИК, офертите се разпределят по СИК-овете, които, въз основа на избирателните си списъци, правят комплекти от офертите, поставят ги в пликове, адресирани до избирателите на секцията, заедно с покана и инструкция за гласуване. По куриер или по пощата, всеки избирател получава своевременно своя плик.
Офертното информиране премахва необходимостта от паравани за опазване тайната на вота и премахва тормоза на избирателите от предизборните агитирания. Поставянето в пликовете на интегрална бюлетина, с формат, подобен на фишовете на Тото 2, дава възможност на избирателите за неприсъствено гласуване, което може да се извърши от пълномощник, по пощата или по Интернет.
СИК-овете, комплектовани от ръководител и двама изпълнители, които приемат бюлетините, броят гласовете, написват протокола и заедно с получените бюлетини го предават на представителите на РИК, дошли в изборните пунктове, срещу разписки, копия от които се дават на всеки застъпник.
Оптималната изборна технология свежда до минимум възможностите за фалшифициране на избори. Тази технология намалява броя на СИК-овете наполовина, икономисва на данъкоплатците трите четвърти от хонорарите, давани сега на членовете на СИК, и от разходите, давани сега за агитиране/кандърдисване на избирателите.
Теорията на нормалната държава определя броя на депутатите на 72-ма – удвоеният брой на 36-те отрасъла, съществуващи във всяка държава. Депутатите се избират в 72 едномандатни избирателни района, по пропорционалната система. Два от мандатите се дават на съсловието на живеещите в чужбина българи, които имат и българско гражданство.
Кандидатите, независими или партийни, могат да кандидатствуват в част или във всички избирателни райони. Броят на получените действителни бюлетини, разделен на 72, е цената на мандат. Кандидатите, които я прескочат, чрез специална процедура получават назначение в райони, където са получили максималният си брой гласове. Независимите кандидати, получили случайно гласове за повече от един мандат, предлагат депутати от резервните си кандидати.
.
Венелин Чалъков
–––––––––––––––––––––––––-
* Авторът би се радвал да провокира вниманието на протестиращи, ангажирани с темата за Изборния закон, които да предложат, ако искат, неговите виждания и идеи за изборните правила на депутатите, ангажирани с тази тема. Той смята, както е споменато и в статията, че изборните правила трябва да се приемат чрез референдум, а депутатите само да узаконяват избраното от гражданите решение.
