През тази година се навършиха 110 години от знаменателното Илинденско-Преображенско въстание, българския характер на който неведнъж е бил поставян под съмнение в Р. Македония.
За съвременниците на това въстание обаче, за представителите на османската власт, за турците, както и за власите и за французите, Илинденско-Преображенското въстание е българско, въстаниците са български комитаджии и населението във въстанатите краища е българско. За това свидетелстват, впрочем, документи на самата османска власт, свързани с въстанието, както и други исторически документи.
През 1993 г. Държавния архив на Р. Македония публикува някои от тях, включително разшифровани секретни телеграми на османски управници от онова време, в книга, озаглавена „Турски документи за Илинденското въстание“. Архивът публикува и френски дипломатически документи за въстанието – „Илинден във френските дипломатически документи“. (Публикуваните преди 20 г. в Скопие исторически документи са подбрани, преведени и коментирани от д-р Александър Стояновски, преводите от френски са на Аленка Лапе.)
Някои страници от исторически документи (или по-точно от преводите на тези документи на официалния книжовен македонски език, създаден десетилетия след самото въстание), извадени на бял свят от Македонския държавен архив в споменатите публикации, са сканирани от Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие, за да може тяхното съдържание да бъде достъпно за повече хора, интересуващи се от истината за миналото.
За какво точно става дума все пак в тези документи:
В шифрована телеграма, изпратена от Битолския вилает от 19 юли (1 август – нов стил) 1903 г. се казва например, че „българските бунтовници имат царска намера утре или в следващите няколко дни да предизвикат голямо въстание в тия предели“.
Битолския вилает информира, също така, в донесение до Генералния инспекторат на царските вилаети в Щип, че „на агите на име Ягубагазаде Яшар, Заче и Емин, жители на село Сливени от Костурската кааза, поотделно им са изпратени, на български език, две закани с конвертирани отпечатали полици и съобщения от страна на Съвета на Българския въстанически комитет“. В същото донесение се казва и, че „съществува голяма вероятност заканителните писма да са написани от български учители, които са избягали и са се присъединили към Организацията/Комитета“.
В кореспонденция до Битолския виалет, носеща дата 21 юли (3 август – н. ст.) 1903 г. , касаещи военните мерки срещу въстаниците, се посочва, че според пристигнала телеграма от каймаканина на Костивар „в Кичевската кааза са въстанали българските бунтовници, унищожили са телеграфната линия и са тръгнали на борба с царската войска“.
В шифрована телеграма, изпратена от Битолския вилает на 22 юли (4 август – н.ст.), се казва, че „събитията стават все по-сериозни“. И че: „Още много българско население от всички каази се заселва в планините и се присъединява към Комитета“.
В телеграма до „Високия Генерален инспекторат на Румелия“, изпратена на 23 юли (5 август – н. ст.) 1903 г., се казва: „Българите тръгнаха на въстание не само в района на Охрид, но и в района на Дебърската нахия, Селце и Дримкол.“. Както и че „царската войска е изтласкала Българите от нахията Селце„. „Заради очакваните събития и местни борби, които ще предизвикат реканските Българи, е предвидена употребата на още два лагера от Н.В. коменданта Шемси паша“, се казва още в същия документ. В него се споменава и за „Българите от голобродската Ябланица“.
А в телеграма от Река на дебърския комендант Хасан Таксим до Високия Инспекторат на Румелия, носеща дата 23 юли (5 август – н.ст.) 1903 г., се казва, че „от Кичевското каймаканство се отправя молба за помощ, понеже кичевските Българи напълно са унищожили телеграфните линии и на различни места са се вдигнали на въстание“.
Кичевският каймаканин информира на 23 юли (5 август н.ст.), че „цялото българско население на Рабетин кол е хванало оръжието и се е присъединило към местните чети“.
„В нощта срещу 20 юли (2 август) повече от 200 български комитаджии (въстаници) извършиха нападения в Крушево, пукайки с пушки и хвърляйки бомби по управленските сгради“, свидетелстват и власите в Крушево, в свое писмо до османската власт, носещо дата 1-ви (14-ти – н.ст.) октомври 1903 г. Те се оплакват, че конакът в града е бил изгорен и, че са били убити шестима власи и 25 мюсюлмани. В това писмо се споменава, впрочем, и за Питу Гули: „Между бунтовниците имаше само един Романец, на име Питу Гули, който отсъстваше 20 години от общината, живеейки в България…“
Някои страници от публикуваните в Р. Македония преводи на исторически документи могат да се видят по-долу:
„…А фактите са преизобилни, защото въстанието намира широк отзвук в европейските медии, и в дипломатическите рапорти, анализи и предложения. И нито на едно място в тях не се споменава думата македонец.
Ето какво се казва например в една от многобройните дописки на Джеймс Баучер до „Таймс“ с дата 13 август 1903 г. е: „Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи. От богатите български търговци, които
малко има да спечелят, а всичко могат да изгубят
и до нещастния селянин, който носи по ходилата си белезите от „търсенето на оръжие“, всички са замесени във въстанието.“
Посланикът на Италия в Цариград съобщава, че главни огнища на въстанието са: в Битолския вилает всички села около седалището на вилаета, включително и самият гр. Битоля, каазите на Прилеп, Крушево, Кичево, Костур и областта на Преспа; засилени четнически действия: в Солунския вилает, Воденска и Ениджевардарска каази; в Скопския вилает, каазите на Крива Паланка, Кочани, Кратово и Пехчево.
Същевременно той подчертава обстоятелството, че „въстанаха най-отдалечените от България македонски краища, което доказваше пълната несъстоятелност на клеветите, че уж въстанието било инспирирано от официална България, че се касаело само до нахлуването отвън на „български банди“.“
Read more: http://society.actualno.com/Spored-Evropa-ot-1903-g-Ilindenskoto-vystanie-e-chisto-bylgarsko–news_433553.html#ixzz2avQo0Vzq