Преди години, иронизирайки съдбата си на студенти, пеехме една пионерска песничка, която много добре се „вписваше” в битието ни. Няма начин онези, които поне малко са „закачили” от соца, да не са я чували. Първа година в Университета – „Пред нас са блеснали житата…”. Втора година – „окъпани от топъл дъжд…”. Трета година – „И ний вървим (4 пъти) нататък… „.Четвърта година – „и няма край, и няма край нашир и длъж…”. Дипломиране – „Ехо, ехо, без край нашир и длъж!…”.
На 39-ия ден от Протеста, докато правителството юнашки и на тъмно „актуализира” бюджета, успокоявайки ни възторжено, че въобще няма да изхарчи напълно милиардния заем до края на годината, думите на песничката „Блян” изплуваха в съзнанието ми. Забелязали ли сте, че най-идиотските текстове се запомнят най-лесно? И понякога се оказват удивително точни…
Назначава се „експертно правителство” – първи стих. Правителството се „нашорква” (по Волен Сидеров) с кадрови простотии – втори стих. Третият стих се „препокрива” с безсмисления социалистически труд, който кипи в заседателната зала на Народното събрание. На 39-ия ден от Гражданското недоволство сякаш зазвучава четвъртият… Следва рефрен..?
Е да, ама не. Пионерските песнички останаха в невинното детство на управляващите. Както казваше Ботев – „Остави таз песен любовна…”. Гражданското общество не започва да вика „Кралят е гол!” едва, когато на монарха му лъсне голият задник… И децата видяха голия, червен дирник на модерните „леви” и техните подлоги… Мислещите проумяха поне няколко азбучни истини – че комунистите винаги искат да управляват „под прикритие”, дърпайки конците на продажни марионетки, и това управление се оказва престъпно „по дефиниция“. Че поне три от парламентарно представените партии са от престъпното котило на БКП… Че четвъртата е „генетически увредена” от самото си раждане… Че думичката „лустрация” ни става все по-близка… Ах, тази българска дума! Очевидно, нам е съдено да я изпълним с ново съдържание!
Затова Протестът излезе от българските улици и площади, за да се настани навсякъде по света, където има българи. Да видяхте това събитие, „масово” отразено от медиите? А то е безпрецедентно поне за най-новата ни история. Представяте ли си каква фанфарна какафония би ни оглушила, ако няколко хиляди нашенци зад граница бяха излезли да подкрепят Орешарски и сие?!…
Е да, ама не. Подкрепящите са се сгушили край пилоните на НДК, слушат притихнали пламенното слово на Мишо Шамара, а патосът на тяхното соц-недоволство най-много да се излее като локвичка пред някое западно посолство… Докато по улиците и площадите бушува чистият и яростен като планинска река гняв на Мислещите!
Трябва ли Протестът да се политизира? Ами че той си е политически в най-дълбокия смисъл на думата – той не може да бъде „яхнат” от никоя партия; в него ще срещнете социалисти и социалдемократи; либерали и неоконсерватори; „леви”, „център” и „десни”. В него ще откриете мъдростта на Елин Пелин – „Тоя свят е хубав, щото е шарен!”. И понеже е надпартиен, той „кове” един нов и задължителен партиен морал, непонятен за „старите муцуни” на прехода.
Трябва ли Протестът да „излъчи” своите водачи? Но той вече е „представил” на обществото своя знаменосец – колективната гражданска воля за промяна, категоричното несъгласие с лъжата и демагогията. Къде са смелчаците, дето ще ни вдъхновят? – крещят експертите по „гражданска култура”. Вие знаете ли подробности от живота на вдъхновения Роже дьо Лил, оня, който създаде Марсилезата? Обаче всички знаят, че Марсилезата е национален химн на Франция…
Ама няма отчетливи послания… Трябва да си тъп като галош, за да не ги чуеш: промяна на изборния Кодекс, предсрочни избори, прозрачност и морал в управлението.
Трябва ли да се радикализира Протестът? Че той си е радикален по един удивителен начин; защото няма друг случай в най-новата европейска история, при който десетки и стотици хиляди протестиращи вече 39-ти ден не хвърлят павета, а водят децата си, за да вдъхнат от животворния въздух на Свободата…
Жалко, ако Европа не го разбере и оцени. Но за нас важно е не да го оцени Европа, а да го осмислят българите! Защото изборите – рано или късно, ще дойдат. И ако всеки от протестиращите убеди поне десет души да гласуват, на тези избори ще излязат поне пет милиона гласоподаватели. И натрупаната гражданска ярост ще помете гнилото! И никакви манипулации, никаква демагогия, никакви идеологически мантри няма да спасят казионните партии. Нека се правят на глухи; нека се надяват, че утре тихомълком ще излязат във „ваканция”; ще поизчакат, та дано българите отново задремят и засънуват, как пред нас са блеснали житата… Оная песничка остана в миналото. Това е истината… А както казваше един мъдър централноевропеец – на някои хора не им е дадено да виждат истината. Затова пък каква искреност лъха от лъжите им!
.
Николай Николов
