В България чистата зелена енергия е мръсен бизнес
.
Един от факторите за безпрецедентната безработица по света е научният и технологичен напредък. С автоматизацията, компютъризацията и роботизацията на производствените процеси се освобождават армии от квалифициран персонал, обучен да работи с по-примитивните механизирани или ръчни технологии. Част от освободената работна ръка се преквалифицира за работа в сферата на социални, обслужващи или спомагателни дейности извън сферата на производството. Но далеч не всички могат да намерят поле на изява в тях.
Естествено, след изплащането на иновацията, корпорациите инкасират огромни печалби от икономията от ползване на работна ръка, нейното обучение, осигуряване и т.н. На практика, човешкият фактор става все по-маловажен в процеса на производство. Вече се говори за проектиране на универсални принтери, които в буквалния смисъл на думата ще копират по зададена програма разнообразни продукти, включително сложни машини и дори биологични обекти. И това далеч не е в сферата на фантастиката, а въпрос на близкото бъдеще. И тогава какво? Болшинството от населението на планетата ще се окаже излишно в икономически план. Едно малцинство от свърхбогати и обслужващ научнотехнически елит ще са самодостатъчни, за да се възпроизвеждат
Но, да не надничаме в недалечното и проблемно бъдеще. Да останем в не по-малко проблемното българско настояще. Днес в предаването „12 + 3” на програма „Хоризонт”, се обсъждаше за пореден път невъзможността да се елиминира влиянието на т.н. „зелена енергия” в сметките ни за ток. Както и за необходимостта да се увеличи цената на тока с минимум 16 % от 1 юли т.г.
Според сериозното изследване от 2011 г. „Черните дупки на българската енергетика”, всяка година между 1 и 2 млрд. лв. се отклоняват от енергийния ни сектор за политически и други сенчести плащания под формата на консултантски услуги и договори за ремонт. Авторите твърдят, че това е „един от най-сериозните канали, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България”. Събитията от последните месеци не дават основание да се надяваме, че с това е свършено – напротив, изглежда, че енергийната мафия търпи идейно развитие в „зелена” посока.
Доказателството за това твърдение са новоизградените ВЕИ нсталации на нос Калиакра, около 300 на брой; от които една част са на EVN. Общо на цялата територия на България са изградени хиляди такива инсталации. Тези мощности трябваше да се изграждат постепенно до 2020 година. За да постигне националната цел до 2020 г. за 16% дял на ВЕИ енергията в брутното крайно енергийно потребление, България предостави апетитни преференциални цени за инвестициите във фотоволтаици, вятърни паркове и централи на биомаса.
Още в края на 2010 г. делът на чистата енергия у нас беше 13.8%, но истинският бум се случи през пролетта на 2012 г.: в трите безценни месеца преди обявения от ГЕРБ мораториум за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Според експерти сме изпълнили европейските „зелени цели” осем години предсрочно. Това би било похвално, стига да не беше се случило за сметка на крайните потребители: обеднялото население и измъчения бизнес. Не е логично всичките трудности в българската енергетика да се обясняват със зелената енергия, наистина. Но въпреки безспорната важност на зелената кауза по всичко личи, че в България чистата енергия всъщност е доста мръсен бизнес. Не е логично всичките трудности в българската енергетика да се обясняват със зелената енергия, наистина. Но въпреки безспорната важност на зелената кауза по всичко личи, че в България чистата енергия всъщност е доста мръсен бизнес. Бързайки да не изпусне високите преференциални цени, всеки по-голям играч, включително партиен, си купи ВЕИ.
През летните месеци консумацията на енергия е малка, но през зимата? Може би се задава тежка зима и скоро протестите срещу увеличената цена на тока ще залеят улиците на големите български градове. Готово ли е правителството на Орешарски за среща с протестиращите граждани за решаване на техните проблеми с енергийните мафиоти? Впрочем, правителството на Орешарски знае истинската причина за създаването на ДКЕВР. За тези, които не знаят – ДКЕВР е УЗУРПАТОРЪТ – тази комисия ОПРЕДЕЛЯ цената на тока, а министерството по енергетика я ОДОБРЯВА. От тук следва че, Орешарски знае как да се справи, за да е доволен крайния потребител. Друг е въпроса – дали желае да го направи и до колко е заинтересуван да го направи?
Вятърът и енергията, произвеждана от него, са привлекателни, поради няколко причини – има го в изобилие, евтин и практически неизтощим източник на енергия, не води до замърсяване и до климатични аномалии. Накратко, притежава качества, с които нито един от традиционните енергийни източници за производство на електричество не може да се похвали. За инвеститорите в този сектор държавата е осигурила достатъчно предимства – в глава 11 на Закона за енергетиката е предвидено задължение на обществения доставчик (електроразпределителното дружество) да изкупи цялото количество електрическа енергия, произведена от централа, използваща възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), регистрирана със сертификат за произход, и то за период от 12 години. Преди това, разбира се, те са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници с инсталирана мощност до 10 MW, към преносната, съответно към разпределителната мрежа. Освен това цените на изкупуване са доста над средните за страната и се определят със съответната наредба на Министерството на икономиката и енергетиката чрез посредника – ДКЕВР.
И така стигаме до идеалното съотношение – НИСКИ ИНВЕСТИЦИИ – ВИСОКИ ЦЕНИ НА ТОКА. Инвестициите във ветроенергетиката в бъдеще ще носят по-високи печалби,отколкото в близкото минало. Причината е, че цената на електричеството непрекъснато нараства и това е необратима тенденция, а капиталовите разходи за ветроенергийни съоръжения се задържат на старите си нива. А тъй като вятърните електроцентрали и паркове работят автоматично и се управляват дистанционно от диспечерски център, то те нямат постоянно присъстващ персонал, което снижава до минимум експлоатационните им разходи. Това обяснява и нарастващия интерес на различни инвеститори към изграждането на ветрени паркове, коментират експерти от електроразпределителните дружества.
Проблемът е свързан с цената на „зеления“ ток. Той струва доста по-скъпо от произвеждания от АЕЦ или ТЕЦ – 12.5 стотинки за киловат при 4.2 стотинки за АЕЦ и между 5 и 6 стотинки за тока от ТЕЦ „Варна“. С увеличаване на ВЕИ мощностите ще нарасне делът на по-скъпия ток. По-високата цена на изкупуване вече поставя въпроса дали българският клиент е готов да плати по-скъпо за „зелен ток“ и дали ценовата тежест трябва да се поема от определена група абонати на регионален принцип, или да е разпределена общо за всички потребители в цената. Първото решение е рационално и справедливо, а второто – социално. Нека не се заблуждаваме, че освободените цени,изнесени на БОРСАТА, ще намалят цената на ток. Това е голямата измама и заблуда, която искат да ни втълпят. На борсата ще се явят големите фирми ПРЕКУПВАЧИ – ПОСРЕДНИЦИ, а те са тези, които оскъпяват цените заради комисионните, свързани със самите сделки. Знаем, че ВЕИ-тата ще продават на тези посредници ток на определена цена, която ту ще пада, ту ще се вдига, според търсенето.
Нека се заблуждаваме, че не знаем как се образуват цените и защо правителствата се стараят да ни залъгват с празни обещания за евтин ток. Даже има и такива нагли специалисти по енергетиката, които са на европейска вълна, стараят се да ни втълпят, че цената на тока в България била най-евтината. Но, тези продажници защо не споменават, че българите са най-ниско платените работници в Европа и че годишния доход на 80% от тези българи от близо 4800 лева е равен на едномесечния доход на един европеец.
За съжаление констатираме,че научнотехническия прогрес не ни носи нищо хубаво. Вместо да ни облекчава и да прави живота ни по-лесен, парадоксално, у нас той направо ни загробва. За някои луди глави ще е провокативна констатацията, че този вид съоръжения работят автоматично и на дистанционен режим. Тоест са неохраняеми и уязвими от криминални посегателства. Дали отчаяните потребители не биха стигнали до крайности, както работниците от текстилната промишленост преди 200 години в Англия, в началото на индустриалната революция. Главното възражение на „лудитите”* тогава е срещу въвеждането на широките автоматизирани станове, които могат да бъдат управлявани от евтина, относително неквалифицирана работна ръка, което е довело до загуба на работни места за множеството квалифицирани текстилни работници. Фабрики и оборудване са били изгаряни от тъкачи на ръка, и за кратко време лудитите са толкова силни, че дори водят сражения с британската армия. Много текстилни фабрики за вълна и памук са унищожени, преди британското правителство да потуши метежа.
В текста са използвани данни от коментара за ВЕИ и зелена енергия „Консултантски мутри поглъщат милиарди” на Роси Петрова.
Светослав Атаджанов
––––––––––––––––––––––––––
* При съвременна употреба „лудит“ е термин, описващ тези, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията и новите технологии въобще.
